Какво е небето?

Подчертавам – няма да говоря за моя отбор ЦСКА. Няма място за злорадство.  Червените са друга тема, само ще припомня как Стойчо приплаква от време на време как щели да го бият ту него, ту сина му.

Страхотно шоу, страхотна работа, страх да те хване.

Понеже по случай юбилея се очакваше отбора на народа да зарадва народа с шампионска титла, и аз, като част от народа с бях убеден, че радостта ми е сигурна. Знаем как се печелят титли, пък и Наско се вля – сигурна работа.

Да, ама стана каквото стана, за да се стигне до същинската шоу програма.

Първо - изтъпанили големия футболен специалист Петев зад една масичка, до него Наско да му пази страх и нагиздили новоизлюпения син треньор както си се полага – екипче, шалче, „Левски завинаги“ и „осн.1914“. (много е силно това „осн.“)

Та така добре подготвен и откъм дрескод, и откъм морална подкрепа, Петев едва ли очакваше сблъсъка с народната любов. Сблъсък от такъв характер, че за негово щастие успяха да му свалят само бялото потниче изпод синята тениска, защото ако съвсем гол го бяха съблекли щеше да опознае народната любов откъм съвсем друга перспектива.

Малко ми е жал за Наско. И той по друг начин си е представял този тържествен момент. Малко ала-бала, малко тънки приказки, полу-усмивки, почесване зад ухото с обицата, та да блесне висулката и кой от къде е. Ама на – за отбора на народа Петев е като Пеевски за народа.

Разни оправдания, че е професионалист и че не симпатизирал на никой друг столичен отбор, са след дъжд качулка. Ходи се обяснявай. Да беше поне направил предварително проучване, някаква подготовка да си беше направил, пък и отделно самооценката никога не вреди, а то..

Пример номер едно: Вили Вуцов. Човека не яде и домати, понеже са червени. Да, това е факт и той радва народа.

Пример номер две: Вили Вуцов. Оспорвай съдийските решения, дори когато са в твоя полза. Тичай, скачай, троши, викай. Съдиите се шашкат, народа се кефи, коментаторите по ТВ те имат за темпераментен.

Пример номер три: Вили Вуцов. Абе човека е само за пример, така че стига с него.

Пример номер четири: Кой да е – Гонзо? Е, не – тук ще са всички недоразумения до Николай Митов (който спринтираше в кръг като пинчер при победата над ЦСКА – понародно му „чорбата“ – и мислеше, че треьорския му гений го е довел до този пост и случайната победа над мъртъв съперник го запечатва за вечни времена в сърцата на народа) или до Йоканович, повярвал , че ето сега ще направи селекция насред първенството, та и някое евро покрай селекцията ще падне.

Пример номер пет: Пет като Пет-ев. Сега му събираме свидетелски показания, че не е от ЦСКА.

Абе какъв ЦСКА ви гони, дори да е бил "чорбар" - явно се е продал. Такива не са нито ЦСКА-ри, нито Левскари, такива са ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Защо да го натирвате човека – успял е да стане ПРО. Благодарение на неговия професионализъм, отбор като Лудогорец и до днес жъне успехи в Европа.

За всички е ясно – само Петев е в неведение, ама да не му го казваме сега, защото и без това тежък ден преживя – че и той щеше да е ден до пладне, дори да не го бяха изнасилили.  Друг е въпроса защо тоя цирк става точно преди мача с ЦСКА. Не че има значение – ама както казах за ЦСКА друг път, това писание беше за народната любов и цвета на небето.