Четвърти четвъртък, Благодаря!

Както си му е реда, първо помилвах пуйката. Погалих я по главичката, дръпнах й гребенчето, целунах я. После я помилвах и с брадвата, защото не върви жива да я готвя.

Та така, оскубах я и сега се пече. Ей, голям кеф, голяма работа, благодаря.

Тя се пече, а аз мачкам картофи. Но не някакви селски самоковски компири, не, благодаря.

Напазарувал съм си сладки патати и дори водата, в която ги сварих има такъв един благороден отенък.

Чудя се как може да сме толкова прости. Нито делниците ни делници, нито празниците – празници. На всичко отгоре вместо поне да се присъединим към светлите цивилизовани традиции – мразим и обиждаме.

Благодарен съм на братята американци, че подариха на света святия за всички нас Thanksgiving.

Как прекрасно звучи – Ден на благодарността.... 

Лигите ми потекоха, дано не изгори пуйката само.

Всъщност единствено простолюдието и пуйките не могат да разберат тоя празник. Да благодарим на Бог, да благодарим на хората около нас, да благодарим на който трябва, да благодарим, да благодарим, малко учтивост и възпитание, моля.

Сега разни ретроградници, които се чувстват засегнати, понеже на 8-ми март им обясних, че не трябва да има специален ден за жената, а нежните половинки следва всеки ден от годината да се уважават - та същите тея ретроградници ще се опитат да ми го върнат, като ми кажат, че всеки ден трябва да сме благодарни. 

Моля, моля – изчакайте като празнувам Деня на Бащата и Деня на Майката и тогава ми го натяквайте, благодаря. Не ми разваляйте днешния празник. И без това май сладките картофи леко на развалени ми бият.

Ето заради такива ретроградници с радост се присъединявам към ценностите на демократичния свят и в частност на ю-ес-ей. От Хелоуийн тръпна и се готвя за днешния велик ден.

Сега е ред на боровинковия сос. Незнам как ще го ям това нещо, пуйка - пък сос от боровинки и тея сладки картофи ама.. Това е то – повредени сме. Захранени сме с гнило зеле и така сме свикнали да ядем, да се тъпчем, къде е финеса, къде е културата.

И така – каквото се получило, това ще се яде. 

То пък и аз – сега излиза, че яденето е най-важно. Ама пък ако няма пуйка с боровинки и сладки патати – как ще усетя, че празнувам Деня на Благодарността. 

Дето се вика това е духа на тоя празник, благодаря. Поне аз с това го свързвам, нищо друго не трепва за сега в мен. Подчертавам – за сега. 

Вече започвам да улавям драмата на първите заселници, които вместо да бъдат изклани като пуйки от ирокезите, взели, че прекарали тежката зима на непознатата земя. Усещам как тези пилигрими са оцелели, благодарение на вулгарните червенокожи и протестантската си вяра, за да разпръснат семето си из американския континент, та да може в днешно време, сред пушек и дим, да далагат демократичните ценности по целия свят.

Пушек и дим.. пуйката отиде на кино май. Дано е изгоряла кожичката само, то сосчето с боровинките сигурно е за това, как са се сетили, благодаря.

Сега какво следва.. а, да. Ще си отворя една биричка и е си пия от шишето, гледал съм по ТВ.

Преди това ще се метна на дивана с крака на масата.

Ей, тея шишета много неудобни, трябваше по-малко да взема, не литър и половина.

И какво още? Ще потърся мач. Американски футбол. Знам я традицията, виждал съм какво и как се прави.

Да де, ама нито тъпата кабеларка е пуснала такива спортни предавания, нито знам правилата, нито нещо се чувствам на кеф. 

Нещо някак прецакан се чувствам. Хората си празнуват, а аз – зрящ сред слепи.

Я да си добавя кисело зеленце. Обама едва ли ще разбере, макар че с тея подслушвания..

Какво липсва още? Ракийката. Щрак – и Ииян Палатката по ТВ. 

Екстра. Е как да не благодаря.

Благодаря!

Аула Магна или обетованата земя

Прекалено много разум взеха да проявяват ранобудните студенти. Вярно, цялата нация е легнала пред телевизорите и чака някой друг да им махне Орешарски, ама добре – опънат на дивана и чоплещ пъпа си, ето какви мисли минават през главата на някой самодоволен еснаф:

Браво, тъкмо протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се появиха студентите. 

Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове, блокирания на кръстовища... бунт!

Всеки човек, който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за протеста, а не от самите протестиращи.

Та размърдаха се хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де). Ескалиране, а не отстъпление.

Не искам да подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени, когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.

Каква да е следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?

Бисеров, Бисеров

Трябваше Бисеров, преди да абдикира от всичките си високи постове, да си признае, че той е предложил Пеевски. Колко му беше да поеме отговорността за това, на фона на сериозните проблеми, които му се струпаха на главата. 

Да не говорим, че това е въпрос, който вълнува основно Генка Шикерова, а отговора му е толкова ясен, колкото е и незначително и безсмислено питането.

Да си признае, ама пък после ще кажат – аха, той предлага Пеевски за шеф на ДАНС, та да му се размине разследването.

А сега новия директор Писанчев, който пое агенцията след фиаското на Пеевски, измърка и престъпника Бисеров попадна в капана.

Странни са тези разсъждения.

Вероятно само наивниците и Генка Шикерова вярват, че Писанчев е назначен за директор с гласовете на депутати, които са различни от тези, които преди това избраха Пеевски. Има ли причина единия да е толкова по-различен от другия? Какъвто Пеевски, такъв и Писанчев – така биха заключили циниците и общо взето не биха сбъркали много.

Защото ДАНС очевидно е политически орган и ръководството й трябва да бъде на разположение на този, който е на власт.

Сведено до най-проста схема – или Бисеров до такава степен се е издънил, че никой не може да го спаси, или е отстрелян от приятелски огън.

При първия случай, най-вероятно става дума за външен натиск. Ако издънките са на местна почва - знаем много добре какво следва, особено ако става дума за политик. Но ако става дума за международни служби, особено американски – тогава дори нашите органи нямат голям избор и трябва да предприемат нещо.

А ако Христо Бисеров е покосен от приятелски огън, то причините трябва да се търсят в бизнес схемите на фирмата ДПС.

Нито НАП, нито ДАНС, нито която и да е друга държавна институция, извършват проверките си с някаква шеметна скорост. 

Причините за това са и технологични – изискват се много документи от банки, от проверяваното лице, от всякакви други места. 

Парлелно с това нека не се съмняваме, че Бисеров е знаел какво се случва с него и вероятно е опитал да потуши или забави нещата, да приложи някоя връзка или да окаже натиск – сигурни сме, че е имал достатъчно възможности и богат инструментариум.

Тоест, този процес е започнал достатъчно отдавна. И когато Бисеров става заместник председател на Народното събрание, той със сигурност е знаел вв каква каша е попаднал. 

Дали го е знаел само той? Едва ли. Знаели са го и Доган, и Местан, може би и в БСП се е знаело, поне на достатъчно високо ниво.

И изведнъж – Бисеров се самодетронира, ден преди да му скочи държавата, а Бойко се разочарова, че сега ще бъде разследван най-обикновения гражданин Христо, вместо политика Бисеров.

Има нещо страно в тази схема. И скоро ще се разбере какво е.

Защото когато са предлагали Христо Бисеров за заместник председател на Народното събрание, достатъчно много отговорни фактори от ДПС и БСП са знаели положението му.

За това новия въпрос е – Кой предложи Бисеров. Генке, записа ли си?

снимка vesti.bg

Червени опорни точки

Според информация на „Дневник“, депутатите от БСП получили по мейла инструкции какво да дърдорят, ако някой ги пита за протестите.

Твърде лекомислена постъпка от страна на провеждащите инструктажа.

Принципно, редно е да се стегнат редиците. Трябва да има единна партийна линия в изказванията, все пак една лъжа повторена 100 пъти става истина. 

Текстът в бюлетината е много любопитен, но проблема е, че едва ли всички „леви“ са достатъчно „модерни“, та да ползват мейл и нищо чудно повечето да пропуснат директивата.

А брошурката изобщо не е за изпускане – най-малкото е достатъчно забавна. 

Файлът се казва OPT_Protesti_13.11.2013 и след, като го отворим, разбираме че най-вероятно ОРТ означава изписано с латински букви съкращение на Опорни Точки за Протестите.

Та ето ни и Опорните точки:

Бойко, Цецо и Котараците са повишени в организатори на протестите, появяват се и Титани от чистотата.

Протестите са сведени до два броя. 

При първия протест разпределението на протестиращите е представено като дроби (2/3 са студенти, 1/3 са тъпанджии и анархисти), при което за удобство на двойкарите по математика от червената парламентарна група, са им направени и съответните изчисления, при условие, че протестиращите са били 500 човека.

Втория протест е по-вандалския и за това липсват дроби и математически формули. При него, освен споменатите до тук, се включват и ръководители на „Напоителни системи“ и вестникари от „Дневник“.

По-нататък в „Опорните точки“ протестите се преименуват в метежи. То ако бяха метежи – отдавна да са изметени депутатчетата и да си четят мейлчето по родните местенца, ама хайде.

След това разбираме, че бунта в Телиш ще бутне правителството, а също така, че протест в Пловдив ще бъде гарниран с граждански такъв в София. Тоест – в Пловдив е селски, в София – граждански, но пък софийския протест е нещо като гарнитура към тройката кебапчета от Пловдив.

Ако някой не вярва – по-долу са линковете – и ще се убедите сами.

И все пак – има нещо вярно в Опорните точки.

Цитирам: „Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.“

В това твърдение има истина. Да, човека не е много добре с главата, тя е спукана и от нея  тече кръв.

От толкова опорни точки как да не се катурнат?

Линк към файла с Опорните точки

Линк към статията в "Дневник"

снимка "Дневник"

Bad boys in blue

Не стреляйте по пианиста!

Не го убивайте. Той е там, защото така трябва и свири толкова, колкото може.

Не стреляйте по пианиста, а по този, който е написал нотите, този, който му е подредил партитурите и избрал репертоара му; по този, който го е поставил в ъгъла зад рояла.

Защото, независимо коя е властта, когато се прояви каквато и да е форма на гражданско самосъзнание, се привиква полицията. 

За къде сме без тях – за да се спази реда на протеста, за да се намесят, когато е необходимо, да вкарат ред дори когато протестиращите влезат в схватка помежду си.

Е, така е, ама сега сме в малко по-друга ситуация. Толкова особена ситуация, че за първи път някои от перманентно преброяващите се протестиращи признаха, че полицията била повече от тях. 

И то не заради това, че протестиращите са били малко.

Нека сме обективни. Ако не беше полицията, щяхме да сме първа новина в световните емисии.

Защото, ако недоволните се бяха добрали до Парламента, никой не може да предвиди какви последици би имало, а разрушителите след това щяха да бъдат определени като провокатори.

Тук, обаче, има едно голямо НО.

Защото полицията ще е винаги там, независимо кой е на власт, кой я праща и от кой трябва да опазва властниците. Защото това са хора, нека не забравяме, че са ХОРА, с професия „полицай“ и за да застанат с телата си да бранят огражденията и Парламента – явно са последната дупка на кавала.

Те не са помирисвали университет, живеят по-зле от повечето от нас и са там да изпълняват команди. Повечето от тях мислят като вас – тези, които ги замерят и обиждат, но заповедите и насрещната сила и омраза, ги принуждава да се идентифицират като противници на протестиращите.

И нека не задаваме въпроса – защо, след като и те не одобряват, и са на същото мнение, не се присъединят към нас.

Защото и „нас“ ни има, когато имаме време или когато стане напечено. Защото през тези 23 години имаше протести, които вадеха всички на улицата, а сега пътем се отбиваме, ако не сме на ресторант или няма нищо интересно по телевизията.

Защото заспахме, докато студентите, тея ранобудни безделници, не ни поразбутаха.

Та какво да очакваме от полицая? Навлекли са му бронята, каската, маската, дали са му щит и палка, и се изправя, анонимна пешка срещу анонимни противници. Когато загражденията не работят – той се превръща в заграждение. Вчера пазеше Бойко, днес Орешарски. Слуша радиостанцията и изпълнява. Ако го ударят с бутилка – ударят. Ако му хвърлят пиратка – хвърлят. Предислоцира се, разпръсква, отблъсква, каквото му кажат.

Като хванеш да дърпаш загражденията какво – да ти помогне ли? Да приеме, че си тръгнал с най-добри намерения? Имаш ли право на саморазправа? Какво би се случило, ако ти направят път?

Нека не забравяме – това са хора най-обикновени. И изобщо не оправдавам кръвта, нараняванията и насилието. Макар, че и ние сме смели – удари ме бе, говедо, удари ме, ако ти стиска, ето ме с голи ръце, пусни ми кръв да те видим!

Признавам, емоционален съм. Защото ми е жал за тези хора. И ме е яд на наглеците, които се крият зад тях. И кои се крият ли? Това даже не са техните началници.

Крият се големите мозъци, които имат наглостта да продължават да са вътре, в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата“ и разединяват, манипулират, дерибействат.

Защото тези, които трябва да подадат оставка, се крият зад гърба на обикновените и простите (в нормалния смисъл на думата) полицаи, на които това им е работата.

Какво правят наглите управляващи, слугите на народа?

Половин година се преструват, че лек ветрец подухва. Както е приказката – ти го плюеш, той мисли че дъжд вали. Какво очакват – хората да протестират по домовете си, по кръчмите и в градинките? 

Протестът трябва да направи безредици, да създаде препятствия, дискомфорт, да принуди – това е смисъла, това е инструментариума, с който разполагаме.

И в отговор на това, управляващите постъпват напълно формално. Струпват органите на реда от цялата страна и казват – има си закони, пазим се от вандализъм, нека се спазват правилата.

Какви правила, колко нагли може да бъдете? Следващата стъпка е самозапалвания, там трябва не полиция, а пожарникари и линейки да викате..

Колко страхлив трябва да си, за да се скриеш зад гърба на тези обикновени полицаи и да насочиш гнева на хората от себе си срещу тях?

Нека се осъзнаем. Момчетата в униформи не са ни врагове. Тези, които се крият зад тях са хората, срещу които е не само протеста, а и тези, които, подобно на джуджета с аристократичен блясък, се крият зад гърба им и се правят, че си вършат рабтата на ползу роду.

Както има полицай, ударил невинен с палка, така има и провокатори, които са на протеста заради омразата.

Противниците са други. И те дори не си вярват, че са месии, спасяващи страната, докато невежите искат оставката им. Всички ги е страх от избори. Всички, които са вътре.

Цензура без България

След като който си пожелае – може да си поръча Бареков – защо пък Йоско Костинбродския да не си го поръча?

То така и Бойко го поръчаха, та се оплака в Парламента, ама бившия премиер е друго ниво, за него самият Доган беше платил да му светят маслото. 

Докато Барек Обама е по-селско момче и най-много някой котарак като Йоско да го заплаши.

Всъщност Бареков е прав, че зад поръчката стои Борисов. Та нали Борисов редовно си го поръчваше, докато премиерстваше и му трябваше подходяща телевизионна изява. Щракне с пръсти – гарсон, моля! – и Бареков тича с подноса и тефтера.

Та сега видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.

Във връзка с това събитие, в личния си сайт Бареков споделя, че от напрежеие, за пръв път си сипал едно малко уиски в офиса. Като четем написаното, май уискито не е било малко и не е било едно.

Според журналиста, Бойко и Пашата искали да го ликвидират, понеже бил „непреодолим политически проблем“ (?!).

Всеки човек е особено значим за самия себе си, ама това неговото преминава всякакви граници. Чудя се защо споменатия зловещ тандем не почне да отстрелва по-сериозните си политически опоненти, пък накрая да стигне и до Бареков? Или от него по-страшен няма?

Малко по-надолу пък журналиста разкрива, че бил посъветван да си вземе бронирани автомобили и да си остане вкъщи. Странно защо на човек му трябват няколко автомобила, за да си стои вкъщи? 

Явно съветниците му, които са го посветили в замисляното убийство, съвсем са го взели за мезе.

Нека помислим кой би могъл да е източник на подобна информация. Сещам се за три варианта.

Единият е – хора от службите.

Само че, ако са те – значи органите знаят и ще вземат мерки – и за бронирани автомобили, и за оставането вкъщи, и да информират прокуратурата преди потенциалната жертва да е направила това.

Още повече сега Бойко не е на власт, така че подобни изпълнения само радват управляващите, а убийство на Бареков само ще навреди и на тях, и на държавата.

Вторият е – от престъпните среди.

Е, не намеквам, че чистия и неопетнен Бареков изобщо има такива познати. Но ако допуснем, че някой котарак е пропял, и мълвата е тръгнала от човек на човек, та до барек – да, има логика, но това поставя на аматьорска основа цялото похищение и го превръща в несериозна новина.

Третият вариант – този който ми се струва най-вероятен – е източник на подобна информация да е самия Бареков. По-точно бръмбарите в главата му.

„Прекрасен PR – казал първия бръмбар. – Няма как да не го приемат сериозно.“

„Абе и да не го приемат на сериозно – казал втория. – не може да го подминат. Длъжни са да имат реакция, защото и най-малък процент вероятност да има поръчката да не е менте – после луди ще ги направят.“

Третият бръмбар, който бил торояд и минавал за най-умен, се намесил последен: „Давай смело, брат. Ако те питат от къде го знаеш – превръщаш се в журналист и не издаваш източниците. Ако не ти обърнат внимание – превръщаш се в политик и ореваваш махалата!“

И така, Бареков с риск на живота си тръгва за северозападна България, защто няма време. Трябва да модерира кръглите си маси, понеже проклетите социолози още не го броят в проучванията си като бъдещ депутат.

Най-много да го обстрелят с развалени домати.

Следват още отчаяни ходове. И още уиски.

Наздраве, Бареков!

снимка: barekov.com

.линк към публикацията, реферирана в текста

Неделна проповед за третия ден от уикенда

При условие, че Бог си е почивал само един ден, след като е сътворил света, считам за твърде разточително ние да разполагаме с цели два. 

Да не говорим, че в делниците си не се занимаваме с нищо толкова съществено, особено пък сравнено с делото на Твореца.

Повечето от нас дори в работното си време сътворяват главно такива глупости, че за работодателите ни е истински късмет, когато накрая си тръгнем за вкъщи.

Реално ние използваме съботата, за да изтрезнеем от петъчния запой и да съберем сили за нов. Неделята е посветена на изтрезняването от съботния запой, след което се отдаваме на неделна депресия, понеже идва понеделник.

Това са цели два пропиляни дни.

Ако имахме само един почивен ден, нито щяхме да имаме време да изтрезняваме, нито да се отдаваме на депресии. Точно обратното – в първия ден от седмицата щяхме да отиваме на работа пияни и в добро настроение.

Споменавайки първия ден от седмицата се сещам за календарите на част от западния свят. Там седмицата започва с неделя и, като се замисля, това много ми харесва. 

Какво по-хубаво работната седмица да ти започне с почивен ден?

Трябва и тук да се въведе това. И то без да разместваме календара. Защо не понеделник да бъде също почивен ден? 

Кой ти работи в понеделник, то и без това както ти тръгне, така цяла седмица ще ти върви, така че всеки се пази и внимава.

Освен това името на първия ден от седмицата е производно от неделя и изобщо няма да се учудя, ако се окаже, че в понеделник се работи от недоглеждане или поради прочутата българска трудолюбивост.

Само да сме на ясно – съботата и неделята не си ги даваме. Просто към тях да се добави и понеделника, пък през останалите дни от седмицата ще вложим най-доброто от себе си.

И ако на някой му се струва, че изпадам в противоречие, искайки в началото да се почива само един ден, а към края – настоявайки за тридневен уикенд, ще призная – така е. 

Колкото повече наближаа понеделник, толкова повече е така, и накрая съвсем противоречиво ще се върна в началото и ще добавя пояснение: много често ни се струва, че както Бог е седнал да почива на седмия ден, така е забравил да се хване отново за работа. 

Огледайте се и ми кажете – не съм ли прав?

Куртев и паричните гаранции

Наздраве за най-хуманното общество!

Убеден съм, че нашето е именно такова. По-скоро хуманоидно общество, съставено от примати и за това висшите мозъци ни обгрижват с добрина и любов.

Напрмер, ако съм примат, на име Куртев, напия се като мотика, кача се на таксито си помеля 12 човека, чакащи на спирка, какво предприема на секундата държавната машина?

Прибира ме на топло, започва следствие и от мен се иска само да броя дните от календара.

Как аз, Куртев, примат първа класа, убиец по занятие, тъпанар по професия и по случайност таксимертовв шофьор – та как аз да не съм благодарен на хуманизма, проявен от съдебната система? 

Ако бях останал на свобода, докато органите проучват дали да ме наградят с медал или да ме порицаят назидателно, току виж някой близък на пострадалите ме намерил и..

..като ме намери – вземе та се отдаде на вулгарния вандализъм, така популярен по тези географски ширини под термина „саморазправа“......

Но не. Държвата ме скри в ареста, храни ме, разхожда ме, разследва ме, абе с две думи – кри ме на сигурно място, докато не се поразминаха нещата.

После, като позатихна, понеже идват и Коледни, и Новогодшни празници, да не казвам, че след няколко дни ми е и именния ден – хората взеха та ме пуснаха.

Отстрани сигурно изглежда странно. Ако щях да бягам, то и сега ще избягам. Ако щях да се крия – и сега да се скрия. 

За вас навярно е чудно защо изобщо стоях няколко месеца „на топло“, пък сега гаранцията ми е само 1000 лева. Чудите се, а? Че то само сложи лизинга на таксито, застраховки, разходите по диспечерка, да не споменавам щетите по колата – какво са 1000 лева, а?

Е, признавам, нищо не са. Капка в морето. Ама пак ще ви подсетя – а ако ме беше напипал някой близък на пострадалите? 

Ето това е хуманизъм. Благодаря и на следствие, и на прокуратура.

Изтекоха месеците и моите закрилници искат – неискат – трябва да ме пускат вече на свобода. 

Няма умисъл в стореното, сори. Пил съм си, ама нали съм примат – случва се. 

Пил съм, карал съм си таксито, но никой не може да докаже, че умишлено точно тея 12 човека съм искал да смеля на спирката. Даже съм готов да свидетелствам, че съвсем други 12 съм искал да утрепам, не тях.

Та такъв е закона – пускат ме на свобода и това е. Нямат право повече да ме задържат, след като няма умисъл. Е, дело все някой ден ще има, ама до тогава.. знаем всички как е. Важното е, че когато трябваше – бях скрит на сигурно място.

Сега, като съм на свобода, съм се замислил за нещо. 

Чудя се - ако бяха постановили не 1000 ами 1 000 000 лева парична гаранция – дали щях да излезна на свобода? Чудя се как точно определят нулите зад паричните гаранции? 

Защото ако съда няма друг избор и поради това, че не съм бил вложил умисъл трябва да ме пусне под парична гаранция – би ли могъл да направи тази гаранция в такъв размер, че да продължа да търкам наровете в ареста? 

И отново – ако ставаше дума за тея 1000 лева – защо не казаха по-рано, да си ги платя, да се дегизирам и да продължа да въртя волана, че лизинга изостава?

Чудя се, ама по-добре да не се чудя. Всичко се размина добре, наздраве за хуманоидите, лека и доходна, че бързам да сменям ортака. Колежка, аз съм на стоянката на съдебната палата.

Линк към публикация за инцидента

Линк към публикация за освобождаването

Сапунена толерантност

Нападението срещу Вики беше предизвестено. Единствено държавата вероятно нямаше никаква идея какво може да се случи.

Има ли човек, който не е виждал каква е обстановката в района от Женския пазар до джамията в центъра на София? Има. Това са българските политици, МВР и Столична община.

Докато се чудим кой предложи Пеевски, Вики беше заклана за 300 лева.

Нека е ясно следното:

Първо - ние българите не сме много по-качествена стока. Дори нямаше да се впечатлим, ако българин беше намушкал 10 пъти Вики, за да я обере. Това не е новина за нас.

Второ – достатъчно често се случва нашенци (независимо мургави или не) да се забъркват в подобни изпълнения по белия свят.

Трето – обиждаме се, когато в чужбина налагат рестрикции спрямо нас и търсим толерантност, а в същото време с ентусиазъм се сещаме за светлата си кожа и европейската си принадлежност при всеки сгоден случай.

Изброеното не променя нещата. Докато полицията пази политиците от народната любов, 500 метра по-надолу в посока халите, се навъртат денонощно странни птици. Стоят на групички, пушат, говорят си неразбираемо и изпращат с жаден поглед всяка преминаваща жена.

От какво държавата я е срам и страх да въведе малко ред? От защитниците на човешките права, от радетелите на релегиозните свободи, от Европейския съюз, от кой? Или изобщо не й пука?

Не е допустимо нито в центъра на София, нито където и да било в България, да се събират групички от безделничещи субекти с неизяснен статут и произход. Какво правят там? Обсъждат футбола? Търсят си работа? Протестират?

Толерантността изисква да се поставим на тяхно място. Добре – аз не гарантирам за себе си. Може би, ако съм на тяхно място, без работа, без пари, без храна, без перпектива – аз щях да съм опасен толкова, колкото и те. И за това държавата трябва да не ми позволява да бъда там.

Какво правят бежанците по улиците на държавата ни? Хора без документи и все още без признат статут? Ами могат да правят каквото си искат, и – трябва да признаем – доста прилично се държат на фона на условията, при които са поставени и безхаберието, което държавата демонстрира спрямо собствените си граждани.

Подобни престъпления хранят националистическите партии, но проблема е на съвсем друго място. 

Има виновник, който трябва да бъде заловен и да получи заслуженото. Има и реален виновник и това са всички нагоре по веригата, които допуснаха всичко това да се случи.

Какво ще е следващото? Изнасилване на някое момиче? Пребит бежанец?

Какво по-голямо доказателство за разминаването между народ и държава?

Неделна проповед за аспирина

Докато бъркал в епруветките преди повече от 100 години, химикът Хофман едва ли е и подозирал какво изобретява. Нито той, нито Байер, за които работел.

Та значи масовото заблуждение е, че ацетил-салициловата киселина, тоест аспирина, служи за лекуване на настинки и тям подобни. 

Още по-голяма глупост е, че помагал на сърцето. Не.

Основната идея на таблетките е да бъдат употребени на сутринта, след тежък запой. 

Естествено, когато човек се събуди в състояние на честно придобит махмурлук, най-сложната част от задачата е да си намери главата, за да постави в устата й спасителното хапче.

Веднъж погълнал таблетката, на жалкия махмурляк не му остава друго, освен да се върне в кревата и да прекара известно време в размисли колко му е скапан живота, да не говорим за фалшивия алкохол, с който очевидно е прекалил. 

През това време ацетил-салициловата киселина се просмуква във всяка клетка на тялото му, достига дори останалите оцелели 4-5 относително хуманоидни мозъчни клетчици и започва своето вълшебно действие.

Следващото основно приложение на аспирина е в производството на туршии. Още бабите ни са прилагали по буркани и шишета по някоя таблетка ацетил-салицилова киселина и това е оказвало вълшебно въздействие върху всякакви моркови, карфиоли, зелени доматчета и всякакъв друг зеленчук.

Вероятно завинаги ще остане загадка как се случват всички тея откривателства. На кой му хрумва да опита аспирин след бурна и развратна нощ? Това сигурно е някой, който е решил да се самоубие с медикамента, а вместо това му е просветнало внезапно?

Или пък приложението на таблетките в домашната консервена промишленост. Коя ли баба си е загубила очилата и вместо обратно в шишенцето е тръгнала да тъпче разсипаните хапчета аспирин при накълцания за туршия зарзават?

На Байер определено не им върви.  Изобретят едно, то се окаже друго. Купят Бербатов, пък го продадат на Тотнъм.

На всичко отгоре, ако още незнаете, през 1898 година същите Байер изобретили и хероина. С най-добри намерения. Пък после се оказал с друго приложение.

(молекулата в илюстрацията е на хероин)