понеделник, 16 декември 2013 г.

Ало, ало

Някой сеща ли се сега как преди няколко месеца САЩ неистово искаха екстрадирането на Сноудън? Дали за да го съдят за стари престъпления, или да му запушат устата за нови разкрития?

То хубаво, че само един агент се е разприказвал, пък и едва ли знае всичко. А и съм убеден, че и без него, щатите щяха сами да си признаят и да се извинят на хората.

Оказа се, че 35 световни лидери били подслушвани. С риск да бъда подгонен от американската демократична машина, ще допълня разкритите тайни с нова информация.

Още в началото ще заявя, че Барак Обама наистина не е знаел за подслушването. От къде да знае? Даже той е един от тези 35 лидера. Подслушвали са си го от Наци-о-налната агенция за сигурност и са докладвали на Мишел, симпатичната първа дама. Да не стават сакатлъци като с Клинтън.

Както стана известно, Ангела Меркел също била подслушвана. Нейните разговори били продавани директно на гръцкото правителство и това обяснява неочаквания напредък от един момент нататък в преговорите по външния дълг. След разкритията на Сноудън, самата Меркел изяснила за себе си и защо гръцкия финансов министър през цялото време похотливо й намигал, докато тя се опитвала да му трие сол на главата.

Противно на очакванията, севернокорейския лидер не е бил подслушван. Първо, защото няма GSM, второ – защото от NSA се объркали и подслушвали южнокорейския му колега.

Друг подслушван лидер е самият Осама. Да, след сделка със САЩ той приел да се прави на убит в замяна на последния iPhone и започнал да разтоварва опустошителната си енергия чрез Angry Birds. Това обаче дало възможност на демократичния свят да следи дали спазва условията по договорката и също така да събира пикантерии по отношение на животинските сексуални практики.

(Между другото има версия, че Обама е подслушван поради грешка, предизвикана от неграмотността на един младши агент, който не разчел правилно малкото име на Бин Ладен.)

Сред тези 35 лидери има още интересни имена. 

Берлускони го подслушвали например, защото от италианската прокуратура всички се оказали фенове на Милан. 

Френският президент го слушали, защото не били разбрали, че всъщност вече не е Саркози и еротоманите от NSA разочаровани очаквали кога Оланд ще се развихри.

Македонският президент също бил подслушван – по негово лично настояване.

Китайския лидер не е подслушван, тъй като и телефоните, и подслушвателната уредба били Made in China и имали съответните защити.

Интересна е реакцията на родна почва.

От една страна Бойко вече е доволен, а Цветан – индулгиран. Това, което се правеше в малка България, се оказа практика на най-великата демокрация.


От друга страна за първи път се забелязва единодушие в позициите на бившия и настоящия президент. И двамата са обидени, тъй като, бидейки мастити лидери, все пак не са попаднали в интереса на NSA.



петък, 13 декември 2013 г.

За Варадеро, Атака и патиците

Добре се развиват нещата. 

Атака отдоха в Куба, за да изучат колониализма. Островът на свободата от край време е известен като най-големия колониалист в света. Към славата се добавят и пурите, танците, рома и красивите жени. Е, Сайдеров отшъл с Гаджева, то това като на плажа пясък да си носиш.. Ама купона си е купон.

То купона е още по-голям тук. Като споменах плажа – и бабите по селата научиха за Варадеро. Брей, голяма работа. Хранят кокошките и пустосват Атака и Варадеро. Ама така го правт – все едно Генка Цукерман слушаш.

Та да приемем, че има някой луд, който от нямане какво да прави, тръгне да чете отзад – напред. 

Какво се случва в държавата ни: правителство, което с едно безумно решение за началник на ДАНС успя да загуби цялото доверие, което по презумпция му се дава, докато не се измърля като всички правителства до сега; протести, продължаващи почти 200 дни; правителство което неглижира протестите; протести, които сами се неглижират и често приличат на сбирките от едно време на футболните запалянковци пред Централна баня; икономически интереси, които са свързани както с предишните управляващи, така и със сегашните; гласуване на бюджет за 2014; тотална неизвестост, безизходица, патова ситуация и липса на алтернатива; народни недоволства и социологичско предимство на управляващите при евентуални избори.. 

Сигурно пропускам нещо, но едва ли е фатално.

И в същото време, от както са започнали протестите, та до ден днешен – една партия обира повече негативи от БСП и ДПС, взети заедно. Сещате се коя – Атака.

Абе толкова ли са тъпи тея? Значи имаха акъл в пореден парламент да влезат, имаха акъл второ правителство да крепят като патерица – а излизат супер загубени и само се набиват в очите, така се оказва, нали?

Как пък точно, когато бюджет се гласува, енергетиката се клати, валят ключови оставки и какво ли още не (нито всичко знаем, нито знаем какво ни очаква) – та как ли точно тогава Волен и волната му дружина взеха та отидоха до Куба, пък се и снимаха, че и снимки се появиха? 

Кой ги снима? Внука на Кастро ли? Йорданка Христова ли? Генке, нали обичаш да питаш, защо не изврещя „Кой?“

Значи вкарва Бойко един отявлен ДДС-ар в парламента, после БСП му го отлюспва – има ли изненадани? (Шикерова, не вдигай ръчичка, за теб знаем). 

Зависимите хора – престъпници, гейове (колкото и да сме толерантни – това все още минава за компромат), играчи, които може да държиш на връвчица – това е подходящия пълнеж.

И – пита се лудия, дето чете отзад – напред – след като може да отлюспят в подходящия момент двама – трима от герберчетата, след като излезоха прави, че протестите са ни вяла работа, след като ни галят с удобен популизъм – какво още трябва да направят, за да видим и по-голямата картинка?

Лудият си мисли, че Волен и командата му са били наистина по работа в Куба. И то не за да разучават колониализма. Това е подигравка със задаващата въпроса, но тя е твърде вдъхновена, за да го разбере.

Хората на Атака са били там, за да си направят кефа, като го съчетаят с основната задача – вятър, който да отклони внимането. Така се и получи.

За Генка Варадеро е нещо като Созопол. Отива Волен там и някой го щраква с телефончето. После пуска на Генка едно мейлче и като викне някой да й го отвори – сензацийката е готова. 

Само че на Варадеро хората от Атака са никой, а местните ни български медии – още по-никой.

Плажуващите ни националисти са се снимали сами, но няма да търсят предателя. Няма такъв – фотографа е изпълнил задачата.

Кой ти гледа сега Орешарски, енергетика, оставки и бюджет? Големият ужас е, че Волен бил на Варадеро. Нация, която кълве не на гола кука, ами на бастун.

Все повече признавам политическата ни класа. Точно такива хора заслужаваме. 

Щом цъкаме и с език, и из фейсбук, възхищавайки се ту на украинци, ту на тайландци.

Щом на 8 декември, вместо да има студентска кулминация, имаше купончета по хижи и хотели.

Щом преди няколко месеца се заканихме – да свършат морето и отпуските и пак ще сме пред Парламента. 

Щом 50 000 човека се радваха на изписаната дума ОСТАВКА на концерта на Васил Левски, а на площада бяха 500. 

Щом..

Ами щом малко горещ вятър от Куба ни вдъхновява до такава степен, че не виждаме какво се случва.

Генка я разбирам. Тя има един проблем. Да докаже, че тя е изместила Ани Цолова, а не (както лудите си мислят) Ани е забягнала в Нова ТВ. Поради тази причина Генка кудкудяка постоянно, подобно на свадлива леличка и си мисли, че е най-неудобния и нахакан журналист. Всъщност е точно обратното, споменах бабите по селата..

Колкото и да е загубен, който и да е депутат е бил достатъчно хитър, за да се докопа до свещеното местенце в Парламента. Само Генка и наивниците биха допуснали, че наплажувалия се герой ще дойде като агне на курбан в БТВ, за да му отправят дърварски въпроси и да му резне главата пред цялата публика някаква журналистка по заместване.

Отива си сутринта в БТВ депутата, сяда и чака да му задават тъпи въпроси, за да даде максимално скандални отговори. Мисля дори, че по едно време са му се сторили малко доста вяли нападките към него и Атака, и за това подсили нещата с обиди по адрес на неопитната журналистка.

По останалите телевизии същото, но там поне водещите са по-добри професионалисти. 

Нека не се лъжем. Атака е достатъчно арогантна и има собствена телевизия, за да смята че дължи обяснение пред нацията за Куба. От всяка партия отиват в тези предавания, където ги очаква комфорт. Освен ако няма друго.

Основната цел – шум и скандал. Кой има интерес? 

Атака има своите избиратели. Избиратели, които биха им простили и Варадеро, и пиянски изцепки из Европа, и разправии из самолети на Луфнханза, и инциденти на магистрала Тракия.. 

Ако нямат избиратели – имат сухата пара, с която им се заплаща, за да вършат подобни услуги.

Така октопода хвърля мастило за защита.

А защо толкова споменавам Генка?


Защото е смешна.


(снимка - депутат от Атака)




понеделник, 2 декември 2013 г.

ПОП култура

Стига да е достатъчно извратен, човек може да се превърне в ревностен последовател на българската църква, особено след последните изпълнения.

Например в неделя, в предаването на Карбовски, едно болнаво и изнежено на вид йеромонахче се изповяда на водещия, че го боляло отзад, но това било от хемороидите. Та се заиграло момчето с някаква мъжка проститутка от сайт за запознанства, после пари пращало нагоре надолу – къде да плати за удоволствията, къде да си купи мълчание, пък и по-възрастни свещеници замесени..

И това е само един клон на разврата.

Наивниците навярно се чудят защо са всички тези борби в църквата. 

Още от зората на демокрацията като се почна – алтернативни синоди, свещоливници, имоти.. Пари – казват. Да, но защо са им пари на тези святи хора? Да ги дадат на обикновения мирянин – ще се съсипе от проститутки, алкохол, спортни коли и други продукти на суетата и греха. Ама ако си свещено лице – колкото и пари да имаш – не можеш да се отдадеш на сладостта порочна.

Наивници, наистина. Защото можело да се живее по попски сладострастно и блажено. Старата поговорка „да преядеш като поп на задушница“ вече е развита до степен ежедневие. 

Може ли някой да си представи какви попски партита са се вихрили из манастири и други подходящи църковни имоти, до къде може да стигне въображението ви? Сигурен съм, че там, до където стига изобщо не е достатъчно, за да видите истината.


Лошото е, че тези наши посредници с Бога – които са хора като нас – са запознати повече от обикновените хора със Светото писание и делата Божи. 

И ако тези толкова добре запознати боклуци се отдават на подобни светотатствени забавления и отвратителни интриги, убийства, кражби, какво ли не – това означава, че те са проумяли, че Бог няма и не ги е страх от него..

(карикатура - Ч. Николов - в-к Новинар)



Украинци, братя!

Щракам си каналите и попадам на новините. 
Брей, мама му стара! Тея украинци, тц тц тц. И те като нас! 
Бунтуват се и искат да разкарат комунистическата сволоч.

Братя са ни тея украинци, браво. Ние по улиците, окупации, протести – и те, да не видят нещо. 

Ама няма лошо де, нека се учат. Само да видя как свършва ситкомчето и ще върна на новините да ги догледам как ни копират.

А, вече дават надписите, може да пусна новините.

Хубави са украинките. Украинците са пълни дървета, ама украинките си ги бива. И колко народ наизлезнал на улиците, и те с плакати, като нас. Браво!

И на никой не му пука, милиционерите нахъсани, съда забранява протестите, ама те, братята украинци - смели като нас – вдигнал се е народа и иска своето. Така се прави!

Даже мисля да го постна като статус във фейсбук. Ще шерна една снимка от Киев и ще напиша: „Така се прави“. Френдовете, ако не са в някой бар без покритие на мрежата, със сигурност ще я налайкват.

Така се прави та. 

Изпълва ме един вътрешен ентусиазъм, една гордост, една съпричастност и солидарност. Все едно съм там! Или все едно съм пред нашия парламент. Ние, бунтарите, гражданското общество, ето ни колко сме силни! Ето ни колко сме много! 

Е, украинците са малко по-много, ама те са и 45 милиона население. А тук сме малка държава, по-скромно е, нормално да е така.

Нещо стана студено, а парното е пуснато. Ще си сипя нещо да се посгрея.

Така и така украинците ни копират – няма да е зле, в знак на благодарностq да ни пратят малко от техните протестиращи. 

Ние каквото можахме – направихме. И с един автобус се снимахме даже. Цяло лято.. такъв студ е, че не вярвам някога да е било лято.

Я да видя какво става във фейса. Е гати, 3 лайка само. И един коментирал да не се правя на революционер, докато съм по пантофи. Знам го тоя, той е провокатор.

Ама има нова мода. Всички постват снимки с надпис „Здравей, Декември“. Ще постна и аз, пък другата ще я махна. 

Не сме ли узрели, презрели ли сме.. Граждани ли сме, селяни ли сме..

Имам идея. Да ни пратят украинки за помощ. Да ни подкрепят на протеста.


Даже какво ще мръзнат, може направо вкъщи да дойдат.


(снимка BBC)



петък, 29 ноември 2013 г.

Четвърти четвъртък, Благодаря!

Както си му е реда, първо помилвах пуйката. Погалих я по главичката, дръпнах й гребенчето, целунах я. После я помилвах и с брадвата, защото не върви жива да я готвя.

Та така, оскубах я и сега се пече. Ей, голям кеф, голяма работа, благодаря.

Тя се пече, а аз мачкам картофи. Но не някакви селски самоковски компири, не, благодаря.

Напазарувал съм си сладки патати и дори водата, в която ги сварих има такъв един благороден отенък.

Чудя се как може да сме толкова прости. Нито делниците ни делници, нито празниците – празници. На всичко отгоре вместо поне да се присъединим към светлите цивилизовани традиции – мразим и обиждаме.

Благодарен съм на братята американци, че подариха на света святия за всички нас Thanksgiving.

Как прекрасно звучи – Ден на благодарността.... 

Лигите ми потекоха, дано не изгори пуйката само.

Всъщност единствено простолюдието и пуйките не могат да разберат тоя празник. Да благодарим на Бог, да благодарим на хората около нас, да благодарим на който трябва, да благодарим, да благодарим, малко учтивост и възпитание, моля.

Сега разни ретроградници, които се чувстват засегнати, понеже на 8-ми март им обясних, че не трябва да има специален ден за жената, а нежните половинки следва всеки ден от годината да се уважават - та същите тея ретроградници ще се опитат да ми го върнат, като ми кажат, че всеки ден трябва да сме благодарни. 

Моля, моля – изчакайте като празнувам Деня на Бащата и Деня на Майката и тогава ми го натяквайте, благодаря. Не ми разваляйте днешния празник. И без това май сладките картофи леко на развалени ми бият.

Ето заради такива ретроградници с радост се присъединявам към ценностите на демократичния свят и в частност на ю-ес-ей. От Хелоуийн тръпна и се готвя за днешния велик ден.

Сега е ред на боровинковия сос. Незнам как ще го ям това нещо, пуйка - пък сос от боровинки и тея сладки картофи ама.. Това е то – повредени сме. Захранени сме с гнило зеле и така сме свикнали да ядем, да се тъпчем, къде е финеса, къде е културата.

И така – каквото се получило, това ще се яде. 

То пък и аз – сега излиза, че яденето е най-важно. Ама пък ако няма пуйка с боровинки и сладки патати – как ще усетя, че празнувам Деня на Благодарността. 

Дето се вика това е духа на тоя празник, благодаря. Поне аз с това го свързвам, нищо друго не трепва за сега в мен. Подчертавам – за сега. 

Вече започвам да улавям драмата на първите заселници, които вместо да бъдат изклани като пуйки от ирокезите, взели, че прекарали тежката зима на непознатата земя. Усещам как тези пилигрими са оцелели, благодарение на вулгарните червенокожи и протестантската си вяра, за да разпръснат семето си из американския континент, та да може в днешно време, сред пушек и дим, да далагат демократичните ценности по целия свят.

Пушек и дим.. пуйката отиде на кино май. Дано е изгоряла кожичката само, то сосчето с боровинките сигурно е за това, как са се сетили, благодаря.

Сега какво следва.. а, да. Ще си отворя една биричка и е си пия от шишето, гледал съм по ТВ.

Преди това ще се метна на дивана с крака на масата.

Ей, тея шишета много неудобни, трябваше по-малко да взема, не литър и половина.

И какво още? Ще потърся мач. Американски футбол. Знам я традицията, виждал съм какво и как се прави.

Да де, ама нито тъпата кабеларка е пуснала такива спортни предавания, нито знам правилата, нито нещо се чувствам на кеф. 

Нещо някак прецакан се чувствам. Хората си празнуват, а аз – зрящ сред слепи.

Я да си добавя кисело зеленце. Обама едва ли ще разбере, макар че с тея подслушвания..

Какво липсва още? Ракийката. Щрак – и Ииян Палатката по ТВ. 

Екстра. Е как да не благодаря.


Благодаря!




вторник, 19 ноември 2013 г.

Аула Магна или обетованата земя

Прекалено много разум взеха да проявяват ранобудните студенти. Вярно, цялата нация е легнала пред телевизорите и чака някой друг да им махне Орешарски, ама добре – опънат на дивана и чоплещ пъпа си, ето какви мисли минават през главата на някой самодоволен еснаф:

Браво, тъкмо протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се появиха студентите. 

Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове, блокирания на кръстовища... бунт!

Всеки човек, който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за протеста, а не от самите протестиращи.

Та размърдаха се хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де). Ескалиране, а не отстъпление.

Не искам да подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени, когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.


Каква да е следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?




петък, 15 ноември 2013 г.

Бисеров, Бисеров

Трябваше Бисеров, преди да абдикира от всичките си високи постове, да си признае, че той е предложил Пеевски. Колко му беше да поеме отговорността за това, на фона на сериозните проблеми, които му се струпаха на главата. 

Да не говорим, че това е въпрос, който вълнува основно Генка Шикерова, а отговора му е толкова ясен, колкото е и незначително и безсмислено питането.


Да си признае, ама пък после ще кажат – аха, той предлага Пеевски за шеф на ДАНС, та да му се размине разследването.

А сега новия директор Писанчев, който пое агенцията след фиаското на Пеевски, измърка и престъпника Бисеров попадна в капана.

Странни са тези разсъждения.

Вероятно само наивниците и Генка Шикерова вярват, че Писанчев е назначен за директор с гласовете на депутати, които са различни от тези, които преди това избраха Пеевски. Има ли причина единия да е толкова по-различен от другия? Какъвто Пеевски, такъв и Писанчев – така биха заключили циниците и общо взето не биха сбъркали много.

Защото ДАНС очевидно е политически орган и ръководството й трябва да бъде на разположение на този, който е на власт.

Сведено до най-проста схема – или Бисеров до такава степен се е издънил, че никой не може да го спаси, или е отстрелян от приятелски огън.

При първия случай, най-вероятно става дума за външен натиск. Ако издънките са на местна почва - знаем много добре какво следва, особено ако става дума за политик. Но ако става дума за международни служби, особено американски – тогава дори нашите органи нямат голям избор и трябва да предприемат нещо.

А ако Христо Бисеров е покосен от приятелски огън, то причините трябва да се търсят в бизнес схемите на фирмата ДПС.

Нито НАП, нито ДАНС, нито която и да е друга държавна институция, извършват проверките си с някаква шеметна скорост. 

Причините за това са и технологични – изискват се много документи от банки, от проверяваното лице, от всякакви други места. 

Парлелно с това нека не се съмняваме, че Бисеров е знаел какво се случва с него и вероятно е опитал да потуши или забави нещата, да приложи някоя връзка или да окаже натиск – сигурни сме, че е имал достатъчно възможности и богат инструментариум.

Тоест, този процес е започнал достатъчно отдавна. И когато Бисеров става заместник председател на Народното събрание, той със сигурност е знаел вв каква каша е попаднал. 

Дали го е знаел само той? Едва ли. Знаели са го и Доган, и Местан, може би и в БСП се е знаело, поне на достатъчно високо ниво.

И изведнъж – Бисеров се самодетронира, ден преди да му скочи държавата, а Бойко се разочарова, че сега ще бъде разследван най-обикновения гражданин Христо, вместо политика Бисеров.

Има нещо страно в тази схема. И скоро ще се разбере какво е.

Защото когато са предлагали Христо Бисеров за заместник председател на Народното събрание, достатъчно много отговорни фактори от ДПС и БСП са знаели положението му.

За това новия въпрос е – Кой предложи Бисеров. Генке, записа ли си?


снимка vesti.bg

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Червени опорни точки

Според информация на „Дневник“, депутатите от БСП получили по мейла инструкции какво да дърдорят, ако някой ги пита за протестите.

Твърде лекомислена постъпка от страна на провеждащите инструктажа.

Принципно, редно е да се стегнат редиците. Трябва да има единна партийна линия в изказванията, все пак една лъжа повторена 100 пъти става истина. 

Текстът в бюлетината е много любопитен, но проблема е, че едва ли всички „леви“ са достатъчно „модерни“, та да ползват мейл и нищо чудно повечето да пропуснат директивата.

А брошурката изобщо не е за изпускане – най-малкото е достатъчно забавна. 

Файлът се казва OPT_Protesti_13.11.2013 и след, като го отворим, разбираме че най-вероятно ОРТ означава изписано с латински букви съкращение на Опорни Точки за Протестите.

Та ето ни и Опорните точки:

Бойко, Цецо и Котараците са повишени в организатори на протестите, появяват се и Титани от чистотата.

Протестите са сведени до два броя. 

При първия протест разпределението на протестиращите е представено като дроби (2/3 са студенти, 1/3 са тъпанджии и анархисти), при което за удобство на двойкарите по математика от червената парламентарна група, са им направени и съответните изчисления, при условие, че протестиращите са били 500 човека.

Втория протест е по-вандалския и за това липсват дроби и математически формули. При него, освен споменатите до тук, се включват и ръководители на „Напоителни системи“ и вестникари от „Дневник“.

По-нататък в „Опорните точки“ протестите се преименуват в метежи. То ако бяха метежи – отдавна да са изметени депутатчетата и да си четят мейлчето по родните местенца, ама хайде.

След това разбираме, че бунта в Телиш ще бутне правителството, а също така, че протест в Пловдив ще бъде гарниран с граждански такъв в София. Тоест – в Пловдив е селски, в София – граждански, но пък софийския протест е нещо като гарнитура към тройката кебапчета от Пловдив.

Ако някой не вярва – по-долу са линковете – и ще се убедите сами.

И все пак – има нещо вярно в Опорните точки.

Цитирам: „Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.“

В това твърдение има истина. Да, човека не е много добре с главата, тя е спукана и от нея  тече кръв.

От толкова опорни точки как да не се катурнат?



снимка "Дневник"

сряда, 13 ноември 2013 г.

Bad boys in blue

Не стреляйте по пианиста!

Не го убивайте. Той е там, защото така трябва и свири толкова, колкото може.

Не стреляйте по пианиста, а по този, който е написал нотите, този, който му е подредил партитурите и избрал репертоара му; по този, който го е поставил в ъгъла зад рояла.

Защото, независимо коя е властта, когато се прояви каквато и да е форма на гражданско самосъзнание, се привиква полицията. 

За къде сме без тях – за да се спази реда на протеста, за да се намесят, когато е необходимо, да вкарат ред дори когато протестиращите влезат в схватка помежду си.

Е, така е, ама сега сме в малко по-друга ситуация. Толкова особена ситуация, че за първи път някои от перманентно преброяващите се протестиращи признаха, че полицията била повече от тях. 

И то не заради това, че протестиращите са били малко.

Нека сме обективни. Ако не беше полицията, щяхме да сме първа новина в световните емисии.

Защото, ако недоволните се бяха добрали до Парламента, никой не може да предвиди какви последици би имало, а разрушителите след това щяха да бъдат определени като провокатори.

Тук, обаче, има едно голямо НО.

Защото полицията ще е винаги там, независимо кой е на власт, кой я праща и от кой трябва да опазва властниците. Защото това са хора, нека не забравяме, че са ХОРА, с професия „полицай“ и за да застанат с телата си да бранят огражденията и Парламента – явно са последната дупка на кавала.

Те не са помирисвали университет, живеят по-зле от повечето от нас и са там да изпълняват команди. Повечето от тях мислят като вас – тези, които ги замерят и обиждат, но заповедите и насрещната сила и омраза, ги принуждава да се идентифицират като противници на протестиращите.

И нека не задаваме въпроса – защо, след като и те не одобряват, и са на същото мнение, не се присъединят към нас.

Защото и „нас“ ни има, когато имаме време или когато стане напечено. Защото през тези 23 години имаше протести, които вадеха всички на улицата, а сега пътем се отбиваме, ако не сме на ресторант или няма нищо интересно по телевизията.

Защото заспахме, докато студентите, тея ранобудни безделници, не ни поразбутаха.

Та какво да очакваме от полицая? Навлекли са му бронята, каската, маската, дали са му щит и палка, и се изправя, анонимна пешка срещу анонимни противници. Когато загражденията не работят – той се превръща в заграждение. Вчера пазеше Бойко, днес Орешарски. Слуша радиостанцията и изпълнява. Ако го ударят с бутилка – ударят. Ако му хвърлят пиратка – хвърлят. Предислоцира се, разпръсква, отблъсква, каквото му кажат.

Като хванеш да дърпаш загражденията какво – да ти помогне ли? Да приеме, че си тръгнал с най-добри намерения? Имаш ли право на саморазправа? Какво би се случило, ако ти направят път?

Нека не забравяме – това са хора най-обикновени. И изобщо не оправдавам кръвта, нараняванията и насилието. Макар, че и ние сме смели – удари ме бе, говедо, удари ме, ако ти стиска, ето ме с голи ръце, пусни ми кръв да те видим!

Признавам, емоционален съм. Защото ми е жал за тези хора. И ме е яд на наглеците, които се крият зад тях. И кои се крият ли? Това даже не са техните началници.

Крият се големите мозъци, които имат наглостта да продължават да са вътре, в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата“ и разединяват, манипулират, дерибействат.

Защото тези, които трябва да подадат оставка, се крият зад гърба на обикновените и простите (в нормалния смисъл на думата) полицаи, на които това им е работата.

Какво правят наглите управляващи, слугите на народа?

Половин година се преструват, че лек ветрец подухва. Както е приказката – ти го плюеш, той мисли че дъжд вали. Какво очакват – хората да протестират по домовете си, по кръчмите и в градинките? 

Протестът трябва да направи безредици, да създаде препятствия, дискомфорт, да принуди – това е смисъла, това е инструментариума, с който разполагаме.

И в отговор на това, управляващите постъпват напълно формално. Струпват органите на реда от цялата страна и казват – има си закони, пазим се от вандализъм, нека се спазват правилата.

Какви правила, колко нагли може да бъдете? Следващата стъпка е самозапалвания, там трябва не полиция, а пожарникари и линейки да викате..

Колко страхлив трябва да си, за да се скриеш зад гърба на тези обикновени полицаи и да насочиш гнева на хората от себе си срещу тях?

Нека се осъзнаем. Момчетата в униформи не са ни врагове. Тези, които се крият зад тях са хората, срещу които е не само протеста, а и тези, които, подобно на джуджета с аристократичен блясък, се крият зад гърба им и се правят, че си вършат рабтата на ползу роду.

Както има полицай, ударил невинен с палка, така има и провокатори, които са на протеста заради омразата.


Противниците са други. И те дори не си вярват, че са месии, спасяващи страната, докато невежите искат оставката им. Всички ги е страх от избори. Всички, които са вътре.



понеделник, 11 ноември 2013 г.

Цензура без България

След като който си пожелае – може да си поръча Бареков – защо пък Йоско Костинбродския да не си го поръча?

То така и Бойко го поръчаха, та се оплака в Парламента, ама бившия премиер е друго ниво, за него самият Доган беше платил да му светят маслото. 

Докато Барек Обама е по-селско момче и най-много някой котарак като Йоско да го заплаши.

Всъщност Бареков е прав, че зад поръчката стои Борисов. Та нали Борисов редовно си го поръчваше, докато премиерстваше и му трябваше подходяща телевизионна изява. Щракне с пръсти – гарсон, моля! – и Бареков тича с подноса и тефтера.

Та сега видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.

Във връзка с това събитие, в личния си сайт Бареков споделя, че от напрежеие, за пръв път си сипал едно малко уиски в офиса. Като четем написаното, май уискито не е било малко и не е било едно.

Според журналиста, Бойко и Пашата искали да го ликвидират, понеже бил „непреодолим политически проблем“ (?!).

Всеки човек е особено значим за самия себе си, ама това неговото преминава всякакви граници. Чудя се защо споменатия зловещ тандем не почне да отстрелва по-сериозните си политически опоненти, пък накрая да стигне и до Бареков? Или от него по-страшен няма?

Малко по-надолу пък журналиста разкрива, че бил посъветван да си вземе бронирани автомобили и да си остане вкъщи. Странно защо на човек му трябват няколко автомобила, за да си стои вкъщи? 

Явно съветниците му, които са го посветили в замисляното убийство, съвсем са го взели за мезе.

Нека помислим кой би могъл да е източник на подобна информация. Сещам се за три варианта.

Единият е – хора от службите.
Само че, ако са те – значи органите знаят и ще вземат мерки – и за бронирани автомобили, и за оставането вкъщи, и да информират прокуратурата преди потенциалната жертва да е направила това.
Още повече сега Бойко не е на власт, така че подобни изпълнения само радват управляващите, а убийство на Бареков само ще навреди и на тях, и на държавата.

Вторият е – от престъпните среди.
Е, не намеквам, че чистия и неопетнен Бареков изобщо има такива познати. Но ако допуснем, че някой котарак е пропял, и мълвата е тръгнала от човек на човек, та до барек – да, има логика, но това поставя на аматьорска основа цялото похищение и го превръща в несериозна новина.

Третият вариант – този който ми се струва най-вероятен – е източник на подобна информация да е самия Бареков. По-точно бръмбарите в главата му.

„Прекрасен PR – казал първия бръмбар. – Няма как да не го приемат сериозно.“

„Абе и да не го приемат на сериозно – казал втория. – не може да го подминат. Длъжни са да имат реакция, защото и най-малък процент вероятност да има поръчката да не е менте – после луди ще ги направят.“

Третият бръмбар, който бил торояд и минавал за най-умен, се намесил последен: „Давай смело, брат. Ако те питат от къде го знаеш – превръщаш се в журналист и не издаваш източниците. Ако не ти обърнат внимание – превръщаш се в политик и ореваваш махалата!“

И така, Бареков с риск на живота си тръгва за северозападна България, защто няма време. Трябва да модерира кръглите си маси, понеже проклетите социолози още не го броят в проучванията си като бъдещ депутат.

Най-много да го обстрелят с развалени домати.

Следват още отчаяни ходове. И още уиски.


Наздраве, Бареков!

снимка: barekov.com





неделя, 10 ноември 2013 г.

Неделна проповед за третия ден от уикенда

При условие, че Бог си е почивал само един ден, след като е сътворил света, считам за твърде разточително ние да разполагаме с цели два. 

Да не говорим, че в делниците си не се занимаваме с нищо толкова съществено, особено пък сравнено с делото на Твореца.

Повечето от нас дори в работното си време сътворяват главно такива глупости, че за работодателите ни е истински късмет, когато накрая си тръгнем за вкъщи.

Реално ние използваме съботата, за да изтрезнеем от петъчния запой и да съберем сили за нов. Неделята е посветена на изтрезняването от съботния запой, след което се отдаваме на неделна депресия, понеже идва понеделник.

Това са цели два пропиляни дни.

Ако имахме само един почивен ден, нито щяхме да имаме време да изтрезняваме, нито да се отдаваме на депресии. Точно обратното – в първия ден от седмицата щяхме да отиваме на работа пияни и в добро настроение.

Споменавайки първия ден от седмицата се сещам за календарите на част от западния свят. Там седмицата започва с неделя и, като се замисля, това много ми харесва. 

Какво по-хубаво работната седмица да ти започне с почивен ден?

Трябва и тук да се въведе това. И то без да разместваме календара. Защо не понеделник да бъде също почивен ден? 

Кой ти работи в понеделник, то и без това както ти тръгне, така цяла седмица ще ти върви, така че всеки се пази и внимава.

Освен това името на първия ден от седмицата е производно от неделя и изобщо няма да се учудя, ако се окаже, че в понеделник се работи от недоглеждане или поради прочутата българска трудолюбивост.

Само да сме на ясно – съботата и неделята не си ги даваме. Просто към тях да се добави и понеделника, пък през останалите дни от седмицата ще вложим най-доброто от себе си.


И ако на някой му се струва, че изпадам в противоречие, искайки в началото да се почива само един ден, а към края – настоявайки за тридневен уикенд, ще призная – така е. 

Колкото повече наближаа понеделник, толкова повече е така, и накрая съвсем противоречиво ще се върна в началото и ще добавя пояснение: много често ни се струва, че както Бог е седнал да почива на седмия ден, така е забравил да се хване отново за работа. 

Огледайте се и ми кажете – не съм ли прав?





четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Куртев и паричните гаранции

Наздраве за най-хуманното общество!

Убеден съм, че нашето е именно такова. По-скоро хуманоидно общество, съставено от примати и за това висшите мозъци ни обгрижват с добрина и любов.

Напрмер, ако съм примат, на име Куртев, напия се като мотика, кача се на таксито си помеля 12 човека, чакащи на спирка, какво предприема на секундата държавната машина?

Прибира ме на топло, започва следствие и от мен се иска само да броя дните от календара.

Как аз, Куртев, примат първа класа, убиец по занятие, тъпанар по професия и по случайност таксимертовв шофьор – та как аз да не съм благодарен на хуманизма, проявен от съдебната система? 

Ако бях останал на свобода, докато органите проучват дали да ме наградят с медал или да ме порицаят назидателно, току виж някой близък на пострадалите ме намерил и..

..като ме намери – вземе та се отдаде на вулгарния вандализъм, така популярен по тези географски ширини под термина „саморазправа“......

Но не. Държвата ме скри в ареста, храни ме, разхожда ме, разследва ме, абе с две думи – кри ме на сигурно място, докато не се поразминаха нещата.

После, като позатихна, понеже идват и Коледни, и Новогодшни празници, да не казвам, че след няколко дни ми е и именния ден – хората взеха та ме пуснаха.

Отстрани сигурно изглежда странно. Ако щях да бягам, то и сега ще избягам. Ако щях да се крия – и сега да се скрия. 

За вас навярно е чудно защо изобщо стоях няколко месеца „на топло“, пък сега гаранцията ми е само 1000 лева. Чудите се, а? Че то само сложи лизинга на таксито, застраховки, разходите по диспечерка, да не споменавам щетите по колата – какво са 1000 лева, а?

Е, признавам, нищо не са. Капка в морето. Ама пак ще ви подсетя – а ако ме беше напипал някой близък на пострадалите? 

Ето това е хуманизъм. Благодаря и на следствие, и на прокуратура.

Изтекоха месеците и моите закрилници искат – неискат – трябва да ме пускат вече на свобода. 

Няма умисъл в стореното, сори. Пил съм си, ама нали съм примат – случва се. 

Пил съм, карал съм си таксито, но никой не може да докаже, че умишлено точно тея 12 човека съм искал да смеля на спирката. Даже съм готов да свидетелствам, че съвсем други 12 съм искал да утрепам, не тях.

Та такъв е закона – пускат ме на свобода и това е. Нямат право повече да ме задържат, след като няма умисъл. Е, дело все някой ден ще има, ама до тогава.. знаем всички как е. Важното е, че когато трябваше – бях скрит на сигурно място.

Сега, като съм на свобода, съм се замислил за нещо. 

Чудя се - ако бяха постановили не 1000 ами 1 000 000 лева парична гаранция – дали щях да излезна на свобода? Чудя се как точно определят нулите зад паричните гаранции? 

Защото ако съда няма друг избор и поради това, че не съм бил вложил умисъл трябва да ме пусне под парична гаранция – би ли могъл да направи тази гаранция в такъв размер, че да продължа да търкам наровете в ареста? 

И отново – ако ставаше дума за тея 1000 лева – защо не казаха по-рано, да си ги платя, да се дегизирам и да продължа да въртя волана, че лизинга изостава?


Чудя се, ама по-добре да не се чудя. Всичко се размина добре, наздраве за хуманоидите, лека и доходна, че бързам да сменям ортака. Колежка, аз съм на стоянката на съдебната палата.








понеделник, 4 ноември 2013 г.

Сапунена толерантност

Нападението срещу Вики беше предизвестено. Единствено държавата вероятно нямаше никаква идея какво може да се случи.

Има ли човек, който не е виждал каква е обстановката в района от Женския пазар до джамията в центъра на София? Има. Това са българските политици, МВР и Столична община.

Докато се чудим кой предложи Пеевски, Вики беше заклана за 300 лева.

Нека е ясно следното:

Първо - ние българите не сме много по-качествена стока. Дори нямаше да се впечатлим, ако българин беше намушкал 10 пъти Вики, за да я обере. Това не е новина за нас.

Второ – достатъчно често се случва нашенци (независимо мургави или не) да се забъркват в подобни изпълнения по белия свят.

Трето – обиждаме се, когато в чужбина налагат рестрикции спрямо нас и търсим толерантност, а в същото време с ентусиазъм се сещаме за светлата си кожа и европейската си принадлежност при всеки сгоден случай.

Изброеното не променя нещата. Докато полицията пази политиците от народната любов, 500 метра по-надолу в посока халите, се навъртат денонощно странни птици. Стоят на групички, пушат, говорят си неразбираемо и изпращат с жаден поглед всяка преминаваща жена.

От какво държавата я е срам и страх да въведе малко ред? От защитниците на човешките права, от радетелите на релегиозните свободи, от Европейския съюз, от кой? Или изобщо не й пука?

Не е допустимо нито в центъра на София, нито където и да било в България, да се събират групички от безделничещи субекти с неизяснен статут и произход. Какво правят там? Обсъждат футбола? Търсят си работа? Протестират?

Толерантността изисква да се поставим на тяхно място. Добре – аз не гарантирам за себе си. Може би, ако съм на тяхно място, без работа, без пари, без храна, без перпектива – аз щях да съм опасен толкова, колкото и те. И за това държавата трябва да не ми позволява да бъда там.

Какво правят бежанците по улиците на държавата ни? Хора без документи и все още без признат статут? Ами могат да правят каквото си искат, и – трябва да признаем – доста прилично се държат на фона на условията, при които са поставени и безхаберието, което държавата демонстрира спрямо собствените си граждани.

Подобни престъпления хранят националистическите партии, но проблема е на съвсем друго място. 
Има виновник, който трябва да бъде заловен и да получи заслуженото. Има и реален виновник и това са всички нагоре по веригата, които допуснаха всичко това да се случи.

Какво ще е следващото? Изнасилване на някое момиче? Пребит бежанец?


Какво по-голямо доказателство за разминаването между народ и държава?



неделя, 3 ноември 2013 г.

Неделна проповед за аспирина

Докато бъркал в епруветките преди повече от 100 години, химикът Хофман едва ли е и подозирал какво изобретява. Нито той, нито Байер, за които работел.

Та значи масовото заблуждение е, че ацетил-салициловата киселина, тоест аспирина, служи за лекуване на настинки и тям подобни. 

Още по-голяма глупост е, че помагал на сърцето. Не.

Основната идея на таблетките е да бъдат употребени на сутринта, след тежък запой. 

Естествено, когато човек се събуди в състояние на честно придобит махмурлук, най-сложната част от задачата е да си намери главата, за да постави в устата й спасителното хапче.

Веднъж погълнал таблетката, на жалкия махмурляк не му остава друго, освен да се върне в кревата и да прекара известно време в размисли колко му е скапан живота, да не говорим за фалшивия алкохол, с който очевидно е прекалил. 

През това време ацетил-салициловата киселина се просмуква във всяка клетка на тялото му, достига дори останалите оцелели 4-5 относително хуманоидни мозъчни клетчици и започва своето вълшебно действие.

Следващото основно приложение на аспирина е в производството на туршии. Още бабите ни са прилагали по буркани и шишета по някоя таблетка ацетил-салицилова киселина и това е оказвало вълшебно въздействие върху всякакви моркови, карфиоли, зелени доматчета и всякакъв друг зеленчук.

Вероятно завинаги ще остане загадка как се случват всички тея откривателства. На кой му хрумва да опита аспирин след бурна и развратна нощ? Това сигурно е някой, който е решил да се самоубие с медикамента, а вместо това му е просветнало внезапно?

Или пък приложението на таблетките в домашната консервена промишленост. Коя ли баба си е загубила очилата и вместо обратно в шишенцето е тръгнала да тъпче разсипаните хапчета аспирин при накълцания за туршия зарзават?

На Байер определено не им върви.  Изобретят едно, то се окаже друго. Купят Бербатов, пък го продадат на Тотнъм.


На всичко отгоре, ако още незнаете, през 1898 година същите Байер изобретили и хероина. С най-добри намерения. Пък после се оказал с друго приложение.


(молекулата в илюстрацията е на хероин)




четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Halloween around the world

Хелоуин е.. Седя си кротко вкъщи и ми е много тъпо.

Бях си приготвил едно костюмче на Батман. Впитичко така по мен, да ми изпъква там каквото трябва да изпъква, та да хващам окото. 

Естествено, под трикото хората са се погрижили да има съответните дунапренени подплънки, които да оформят плочките по гърдите и корема ми.

Изобщо – фантастична работа. И наметало имам, както си му е реда, да ме пази отзад, за да не ме изненада някой, че то от толкова красота знае ли човек..

Също така имах кошничка. Не точно кошничка, ами голяма кошница, аз да не съм някой пикльо на 10 години, мога да мъкна количества. Да си трупам вътре кукис и кендис.

Ding Dong
Trick or treat?
Wow!!“

И кошницата се пълни.

После мислех, както съм си с костюмчето, да отпраша към некое барче. Там ще е пълно с идиоти като мен, минимална възраст 25 години, и всеки дегизиран като изрод. То хубаво, че се намират такива костюми с по-голям размер, защото – странно но факт – основно произвеждат детски сайзове.

Щеше да има и секси медицински сестрички, секси вещички, секси вампирки и след няколко питиета  и бармана щеше да ми се види секси.

Да, ама си седя вкъщи кротко и ми е тъпо.

Защото винаги ще се намери кой да ти развали купона. Някакви бабички се разпищяха щом им ding-dong-нах на вратата. Уж в един блок живеем, какво се плашат. Има и едно ченге, тропам му на вратата, отваря ми по пищов, искам да кажа гол, целия в косми и като му викам „Trick or treat?“ ми отговаря: „А го каза още веднъж, а такъв хет-трик ше ти набутам, че нема да може да сядаш!“

Прости хора. Не спазват световните културни традиции. Цял свят днес празнува Хелоуин, хората се веселят, а тук бързат да ти го набутат.

То да беше само това – добре.

При третия ми опит да изпрося бонбонче беше най-зле. Някакви простаци като почнаха да се смеят, чак сълзи им протекоха. Тея десетокласници утре ще ми паднат, днес не ми беше до битки, че костюма малко ми се навира тук там и все трябва да го вадя.

Та кискат се пубертететчетата, сочат ме и ме снимат с телфоните си. И тъкмо да ми стане обидно – взеха та ме заляха с вода, та ми стана мокро.

Седя вкъщи, тъжно ми е, ама ми е и мокро, и няма да изсъхна до утре. Ама за какво ми е утре. Батман не е бил народен будител, та да тръгна с костюмчето си. Пък и някой знае ли кои, да му се невиди, са те будители? Да не би те да са пробудили мъртвите?

С две думи – до утре де що има мъртъв пробуден – ще си е заспал обратно.

Гледам в интернет. Никъде ни няма сред държавите, които празнуват Хелоуин. Е как може така. Празнуваме си го тук и още как, само някакви ретроградни елементи го саботират.

Ама аз съм сигурен, че тая информация в нета не е вярна, защото там липсват сума ти европейски държави, не само България. А съм сигурен, че в цивилизования свят навсякъде са се направили на тикви.


Ами да. И аз съм си тиква пък.



Генка и леките коли

Понеже мина доста време и не съм сигурен дали родната полиция напредва по случая с трагичния инцидент с превозното средство на Генка Шикерова, ще се опитам да синтезирам част от информацията, като съм убеден, че едва ли ще бъда особено полезен.



Фактите са следните:

1. Генка стана ранобудна птичка покрай напускането на Ани Цолова и Виктор Николаев. По принуда слабичката репортерка се превърна във водещ на сутешния блок, като заедно с Константин Караджов замени дезертиралите Ани Цолова и Виктор Николаев

2. Въпросните Ани Цолова и Виктор Николаев вече бяха успели да се превърнат в най-успешния сутрешен тандем в родния ефир и се трансферираха вкупом към Нова телевизия преди началото на есенния политически сезон

3. Заедно с двамата водещи, към Нова телевизия се трансферира и рейтинга на сутрешния блок, който водят

4. Според неофициална жълта информация, Ани Цолова и Виктор Николаев взимат при новия си работодател по 15 000 лева на месец. Генка и Константин заработват скромните 8 000 лева на калпак

5. За да са по-лесни сметките – Нова телевизия харчи 14 000 лева месечно в повече за заплати на водещите на сутрешения им блок, сравнено с БТВ. Също така Нова телевизия си осигури срещу този разход разбиващ рейтинг чрез готовия екип на БТВ

6. Опожарената кола на Генка Шикерова струва максимум около 40 000 лева, ако се купи чисто нова от официалния представител на Пежо в България

7. В този бюджет ценовата разлика по разход за заплати на Нова телевизия и БТВ се вмества три пъти. Тоест – ако БТВ подарява, опожарява, унищожава, бракува и т.н. – по един чисто нов автомобил Пежо 308 на всеки 3 месеца – ще има същия разход, който Нова телевизия прави така или иначе само за заплати на Ани Цолова и Виктор Николаев

8. Всякакъв род атаки към журналисти приковават вниманието към продукта, който създават, или с други думи – вдигат рейтинга

Естествено, това са някакви нелепи внушения. 

Нека не забравяме, че в телевизиите работят свръх същества, които са почтени. 

Особено в БТВ, които са морален стожер на нацията. На тях не им пука за рейтинги, важното е децата да се обичат. 

Убеден съм, че като са си тръгвали Ани Цолова и Виктор Николаев, от телевизията са им направили прощално парти, а след това са ги натоварили в линкълн с панделка и са им махали просълзени, докато са се отдалечавали по булеварда към Новата си месторабота. 

След това от телевизията са извикали Шикерова и са й казали: „Генке, твой ред е!“.

Генка е стиснала зъби и то не случайно. 

Отвътре е напирал да излезе гениалния въпрос, който ще я прослави навред, но тя е успяла да го удържи до началото на новата си кариера. 

Въпросът, който взриви страната, вдъхнови логопедите и подпали колата й, въпреки, че е просмукан от скодоумие. 

„Кой предложи Пеевски?“

Та независимо от всичко, тоя въпрос й изяде Пежото. Това е уникално умен, труден, важен, ФУНДАМЕНТАЛЕН въпрос.


А, и още нещо. Според информация от пресата, до пежото имало надпис на стената „Смърт за червените курви“. Или – както Генка цензурира в понеделник крясъците на антиокупаторите, които викаха „Курви на Бойко“ – "Смърт за червените леки жени".......