Изгнанници клети, отломка нищожна!!

Мисля, че до тук е достатъчно с поезията. 

Циганинът Яворов би се задоволил с този единствен ред, ако беше свидетел на топлото посрещане на родния национален отбор на летището в Ереван.

Ромският барон Любо Пенев и мангасарската му тайфа ритнитопковци невероятно се удивиха от групата фенове, които в тяхна чест скандираха „Цигани, цигани“, докато се изнизваха под полицейски кордон от летището в Ереван.

От къде да знаят момчетата, че и в това затънтено място ще имат фенове, които така да ги подкрепят. Още по-впечатляващото е, че мургавия национален отбор получи почести от световно признатата чиста раса на Арменците, където ромски геном не вирее. Така де – ние циганите сме с малки носове, при тях друго е малкото.

Та му се чудя на Яворов. Циганска му работа, реди някакви куплети за някакви носоглавци, дето някой си някога е спасявал, глуповато и наивно както само ние братята роми можем.

Сега разбирам и защо националната телевизия на Армения (която се излъчва тук вероятно заради диаспората им, свила гнездо в циганския табун) – та разбирам защо тази силна телевизионна програма обикновено се намира някъде преди или след порно каналите.

Като питали радио Ереван цигани ли са българите, радиото отговорило с въпрос – Асан Гарабедян, телефона за връзка е импулсен, пак ще оставиш чаветата без маро.

Няма да включвам Киркор и Гарабед в купона, те ще са на терена. Там ги чакат два три цигански шамара, а ако някой арменец незнае какво е това – техниката е следната: обърсваш го по лицето с опакото на ръката, след което, с обратно движение, го зашлевяш втори път. Образно. С топки в мрежата. 

Пък ако не стане – пак ще е заради нашата мингянска великодушност, нали са изгнаници клети и отломка нищожна..

(Нека е ясно. Нищо лошо да сме цигани. Ако ще „българи“ да скандираха – това е опит за обида на национална основа. От хора, които мислех за нормални. До днес. И хич не ми пука имат ли да връщат или не. Защото много имат да ни връщат.)