Това е и удобен момент да си припомня правилата за движение. Едно е да си пешеходец, съвсем друго да управляващ автомобил. Шофирането е като карането на колело – не се забравя.
Само дето от последното припалване на опела улиците съвсем са се напълнили с идиоти. Постоянно гледат да те засекат, давам си мигача, а те – изобщо не им пука.
А, едната чистачка ми е за смяна, нищо. То и другата не е добре, но сравнено с тази си чисти.
Сега тук преди време нямаше светофар, пък сега са сложили отделна секция за надясно. Е, ще чакате, аз съм направо, бързаците сте в лявата лента, ама и без това като пусне за направо няма как да загасне и зеленото за надясно.
Опа, опелчето гасне. Абе дано не е за ремонт. Май съединителя не отделя на същото място, сигурен съм, няма как да забравя. Ей, защо всички някак ми се навират пред колата?
Сега тука някога имаше дупка. Ясно, всичко е локви, ама мен не могат да ме излъжат. Ще си мина бавно. Ооо, този отпред нещо заобикаля, старо куче, минавал е от тук наскоро, я шахта, я канал, аз ще заобиколя още по пинизчийски.. алоооо какво бибиткаш, прибери се малко към тротоара, къде си се залетел, насрещно тва онова, има място за всички!
Абе нещо ми се потят стъклата. То и аз се потя де, ама потника ще попие. Виж, стъклата са проблем. Я вентилатърчето? Вече не чувам радиото. Духа като фурия, ей.
Духа ама.. Нищо не прави. Отвън мръсно, отвътре потно. Да го духа. Ето тази салфетчица сега ще забършем..
Еее най-после знак като хората. Това е моята лента. От тук все направо и готово. Абе какво бибиткат сега. Добре, зелено е, ама от къде да съм сигурен. Този отпред хубаво тръгва, ама от къде да го знам. Потегля на свой риск. Ето го светофара, зелен та зелен, значи хайде и аз ще тръгна. Съединител, първа.. първа.. хайде де.. опа.. отпускаме и потегляме. Еее, бибитка, бибитка, яж ми бибитката, минах на жълто, ти ще чакаш. Бързаш, а?
Що ми беше да тръгвам с опелчето? Да се почувствам и аз шофьор. Нека си карат тея диваци. Спокойно. Ще се оправи времето, ще ми свърши газта..Ще се кротна.
После ще падне сняг и пак съм на пътя. Само малко.. но достатъчно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар