2020 година: мораториума пада!!!!

Земя като една човешка длан, както е казал поета. Е, оставаше да не се сплотим да си спасим територията!

На родната граница са се строили враговете, стоят и чакат да падне мораториума и да се юрнат да закупят де що има парцел, да го намотаят на руло и да го изнесат нанякъде.

За нас какво ще остане? Идеални части? А, не, мерси, и сега това ни е основната собственост с която се гордеем – оградени във въздуха кутийки от тухли.

Как така ще даваме нашата плодородна, родна, милородна земя на чуждите изедници да я купуват? Но пасаран. Знаем ги ние тея.. Никъде няма като тукашните български декари, нали сме виждали каква пустош е в гръцко, какво е усойно в румънско, сърбите и македонците – мизерия, турците – да не говорим.. 

Е, вярно, че внасяме даже лук и домати, ама и изнасяме де..

Ние за тая територия, за всяка бучка пръст, кръвта сме си давали, ей! Е, не точно ние, ама има такива, дето са давали. И сега какво – някой ще дойде да я купи да я изнесе?! Или още по-лошото – да ни кара да му работим като ратаи? Да работим?!? Моля, моля, не.

И изобщо не наричайте популисти хората, които в Парламента показаха, че са истински Българи и пренебрегвайки европейското зло, наложиха мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци до 2020 година. Това е просто съвременния еквивалент за опълченска битка на ползу роду, пренебрегвайки партийни различия, любови и разлъки.

Е, не е много ясно какво точно ще се промени до 2020 година, та тогава вече да може чужденците да си купуват, но както е казано – да сме живи и здрави да видим. То така е била и фиксирана датата 1-ви януари 2014 преди години. Тогава ще му мислим.

Например, да се надяваме, че до 2020 година мераклиите да си пазаруват територия от Майчица България са прибрани без изключение в лудницата. Или че са им свършили милиардите, с които искат да ни изкупят. Или че буренаците и трънаците няма да ги привличат.

Знае се – опасно е. Защото дори да не изнесат земята ни – колко му е да я оградят. Както е известно по нашите земи частната собственост е крайно неприкосновена и защитена. Купуват декар, слагат табелка PRIVATE и до тук сме – една круша не можеш да си откъснеш.

Нещо не разбирам чий е интереса. На собствениците на десет – петнайсет декара, разпокъсани на няколко места, които незнаят къде са дори, но ако ги дават под аренда прибират 70 лева от декар годишно, а ако ги продадат на местни туземци ще вземат по триста – четиристотин лева на декар максимум? Колко да струва пустееща земя, без необходимата инфраструктура и мелиоративна система? И къде са тея крупни купувачи, които искат да я заграбят?

Чий е интереса? Защитаваме земеделските производители, които въпреки смешните цени на безценната ни земя произвеждат толкова скъпи домати, че е по евтино, заедно с транспорта и митата да ги внасяме от хиляди километри извън Европейския съюз?

Чудя се дали някой знае, че и в момента чужденци притежават не малко земя в Родината и очевидно още не сме заробени? А дали някой (като почнем от депутатите та стигнем до неориентираните патриотични противници извън Парламента) би имал нещо против, ако му предложат добра цена за притежавания парцел?

Не разбирам от какво ни е страх. Но се видя – парламента е пълен с политици, които си купуват времето във властта. Само ДПС нямат притеснения – електората им е твърд – колкото и да ни се струва, че гласа им против мораториума е в подкрепа на турските купувачи. Какво му пука на ЕС за турските купувачи?

Притеснен съм какво ще правим на 1-ви януари 2020 година. Или какво ще правим до тогава. Силно притеснен съм, защото Атака, ГЕРБ и БСП може да ги няма още през 2015 година.