Halloween around the world

Хелоуин е.. Седя си кротко вкъщи и ми е много тъпо.

Бях си приготвил едно костюмче на Батман. Впитичко така по мен, да ми изпъква там каквото трябва да изпъква, та да хващам окото. 

Естествено, под трикото хората са се погрижили да има съответните дунапренени подплънки, които да оформят плочките по гърдите и корема ми.

Изобщо – фантастична работа. И наметало имам, както си му е реда, да ме пази отзад, за да не ме изненада някой, че то от толкова красота знае ли човек..

Също така имах кошничка. Не точно кошничка, ами голяма кошница, аз да не съм някой пикльо на 10 години, мога да мъкна количества. Да си трупам вътре кукис и кендис.

„Ding Dong“

„Trick or treat?“

„Wow!!“

И кошницата се пълни.

После мислех, както съм си с костюмчето, да отпраша към некое барче. Там ще е пълно с идиоти като мен, минимална възраст 25 години, и всеки дегизиран като изрод. То хубаво, че се намират такива костюми с по-голям размер, защото – странно но факт – основно произвеждат детски сайзове.

Щеше да има и секси медицински сестрички, секси вещички, секси вампирки и след няколко питиета  и бармана щеше да ми се види секси.

Да, ама си седя вкъщи кротко и ми е тъпо.

Защото винаги ще се намери кой да ти развали купона. Някакви бабички се разпищяха щом им ding-dong-нах на вратата. Уж в един блок живеем, какво се плашат. Има и едно ченге, тропам му на вратата, отваря ми по пищов, искам да кажа гол, целия в косми и като му викам „Trick or treat?“ ми отговаря: „А го каза още веднъж, а такъв хет-трик ше ти набутам, че нема да може да сядаш!“

Прости хора. Не спазват световните културни традиции. Цял свят днес празнува Хелоуин, хората се веселят, а тук бързат да ти го набутат.

То да беше само това – добре.

При третия ми опит да изпрося бонбонче беше най-зле. Някакви простаци като почнаха да се смеят, чак сълзи им протекоха. Тея десетокласници утре ще ми паднат, днес не ми беше до битки, че костюма малко ми се навира тук там и все трябва да го вадя.

Та кискат се пубертететчетата, сочат ме и ме снимат с телфоните си. И тъкмо да ми стане обидно – взеха та ме заляха с вода, та ми стана мокро.

Седя вкъщи, тъжно ми е, ама ми е и мокро, и няма да изсъхна до утре. Ама за какво ми е утре. Батман не е бил народен будител, та да тръгна с костюмчето си. Пък и някой знае ли кои, да му се невиди, са те будители? Да не би те да са пробудили мъртвите?

С две думи – до утре де що има мъртъв пробуден – ще си е заспал обратно.

Гледам в интернет. Никъде ни няма сред държавите, които празнуват Хелоуин. Е как може така. Празнуваме си го тук и още как, само някакви ретроградни елементи го саботират.

Ама аз съм сигурен, че тая информация в нета не е вярна, защото там липсват сума ти европейски държави, не само България. А съм сигурен, че в цивилизования свят навсякъде са се направили на тикви.

Ами да. И аз съм си тиква пък.

Генка и леките коли

Понеже мина доста време и не съм сигурен дали родната полиция напредва по случая с трагичния инцидент с превозното средство на Генка Шикерова, ще се опитам да синтезирам част от информацията, като съм убеден, че едва ли ще бъда особено полезен.

Фактите са следните:

1. Генка стана ранобудна птичка покрай напускането на Ани Цолова и Виктор Николаев. По принуда слабичката репортерка се превърна във водещ на сутешния блок, като заедно с Константин Караджов замени дезертиралите Ани Цолова и Виктор Николаев

2. Въпросните Ани Цолова и Виктор Николаев вече бяха успели да се превърнат в най-успешния сутрешен тандем в родния ефир и се трансферираха вкупом към Нова телевизия преди началото на есенния политически сезон

3. Заедно с двамата водещи, към Нова телевизия се трансферира и рейтинга на сутрешния блок, който водят

4. Според неофициална жълта информация, Ани Цолова и Виктор Николаев взимат при новия си работодател по 15 000 лева на месец. Генка и Константин заработват скромните 8 000 лева на калпак

5. За да са по-лесни сметките – Нова телевизия харчи 14 000 лева месечно в повече за заплати на водещите на сутрешения им блок, сравнено с БТВ. Също така Нова телевизия си осигури срещу този разход разбиващ рейтинг чрез готовия екип на БТВ

6. Опожарената кола на Генка Шикерова струва максимум около 40 000 лева, ако се купи чисто нова от официалния представител на Пежо в България

7. В този бюджет ценовата разлика по разход за заплати на Нова телевизия и БТВ се вмества три пъти. Тоест – ако БТВ подарява, опожарява, унищожава, бракува и т.н. – по един чисто нов автомобил Пежо 308 на всеки 3 месеца – ще има същия разход, който Нова телевизия прави така или иначе само за заплати на Ани Цолова и Виктор Николаев

8. Всякакъв род атаки към журналисти приковават вниманието към продукта, който създават, или с други думи – вдигат рейтинга

Естествено, това са някакви нелепи внушения. 

Нека не забравяме, че в телевизиите работят свръх същества, които са почтени. 

Особено в БТВ, които са морален стожер на нацията. На тях не им пука за рейтинги, важното е децата да се обичат. 

Убеден съм, че като са си тръгвали Ани Цолова и Виктор Николаев, от телевизията са им направили прощално парти, а след това са ги натоварили в линкълн с панделка и са им махали просълзени, докато са се отдалечавали по булеварда към Новата си месторабота. 

След това от телевизията са извикали Шикерова и са й казали: „Генке, твой ред е!“.

Генка е стиснала зъби и то не случайно. 

Отвътре е напирал да излезе гениалния въпрос, който ще я прослави навред, но тя е успяла да го удържи до началото на новата си кариера. 

Въпросът, който взриви страната, вдъхнови логопедите и подпали колата й, въпреки, че е просмукан от скодоумие. 

„Кой предложи Пеевски?“

Та независимо от всичко, тоя въпрос й изяде Пежото. Това е уникално умен, труден, важен, ФУНДАМЕНТАЛЕН въпрос.

А, и още нещо. Според информация от пресата, до пежото имало надпис на стената „Смърт за червените курви“. Или – както Генка цензурира в понеделник крясъците на антиокупаторите, които викаха „Курви на Бойко“ – "Смърт за червените леки жени".......

Френд с Делян

Искам да си  френдна Делян Пеевски във фейсбук. Да си го френдна и да си шерваме статуси. 

Ще му лайквам снимчиците, аз не съм придирчив. Ще поствам парчета от ютюб на таймлайнчето му, ще коментирам на каквото е споделил и ще гледам да се тагна близо до неговите тагове.

Искам, ама му нямам фейсбука. И да го имам - как да му пусна покана. Току виж ДАНС ме привикало да ме пита какви общи интереси имаме с бившия им началник.

Е, за съжаление никакви. Ама не би било зле да имаме общи итереси. Нека ме мразят и да ми се присмиват. Днес така, утре иначе, нали?

Да приемем, че Делян си няма никакви френдове. Влиза сутрин във фейсбука и се чуди за какво му е това чудо. Празна страница и реклами само от време на време. Тъжно и самотно. А човек, на който му е такъв фейсбука – такъв му е и живота, така е в днешни времена.

Значи Делян си го представете в реалния живот – празно му е като нюзфийда във фейсбук. Ходи по пуста улица, няма с кой да се сбута. Ако иска може даже да си купи тая улица заедно с магазините и паркираните автомобили, ама му е някак прекалено широко, въпреки личните габарити. 

Откакто Бойко го ънфрендна, никой не го отразява, само тролове му рипортват профила на администраторите.

И на предложението „Suggest friends to Delian“ никой не смее да реагира – после ще го питат из сутрешите блокове „Кой предложи Пеевски?“

Е, хем ми е жал, хем сега е момента да се лепна за него, хем знам, че едва ли ще ми приеме френд рикуеста. 

А ако го приеме.. о, всеки ден ще го поуквам по коремчето, това коремче лесно се сръчква поне, а и съм му харесал едни меме-та, дето само той би ги оценил и ще си му ги шервам.

Впрочем Пеевски със сигурност си има поне ферма във фейсбук. Сади лук и картофи, дои кравите и е напред в играта. 

Там, във фермичката, е кръстил животинките – кокошките са дамите от парламентарната група от БСП, овците – от групата на ГЕРБ, а де що има мъжко добиче го е кръстил на себе си.

То преди време във фермата си Делян садеше герберчета, ама сега никнат буренаци.

У - като уставка, У - като Укопация, У - като Урешарски

Вече няма какво да се чудим. Краят на правителството „Орешарски“ идва. 

Може би до Нова година, може би малко след това, предвид дебелокожието на управляващите. 

Предизвестеният край е съвсем близо.

Нека за момент забравим всякакви пристрастия и (основно) антипатии и помислим.

Това са студентите. Излезат ли те, няма спиране. Винаги и по цял свят е било и ще бъде така. Независимо дали мъдрите и патилите наливат акъл как младежите са използвани, заблудени, купени, мързеливи и не им се учи.

Не. Това са студентите. Умни деца, пред които е бъдещето, които живеят със 100 лева на месец и могат да си позволят колкото си искат грешки, авантюри, рестарти и каквото ви хрумне, защото бъдещето е пред тях. 

И за това не ги е страх да бъдат идеалисти.

Там нямат място никакви чичковци – нито противници и родителски тела, нито нахъсващи ги академици и театрали. 

Подкрепата ни и омразата ни цапа идеята. Не се опитвайте да ги откажете, не се опитвайте да ги нахъсате. Изглеждате смешни!

Защото те плюят на доводите ПРОТИВ. 

И се смеят на ръждясалите вагони, които се преструват на локомотиви. Няма да си го признаят на глас. Но ви гледат с умиление.

Няма значение дали се окупират факултетите, понеже студа идва. Няма значение и дали са подведени, убеждавани или купени. Купете ги и вие – нали в който е властта, в него са и парите?

Изобщо не им пука, дали задават безумния въпрос „Кой предложи Пеевски?“, дали протестират срещу решение на висшия съдебен орган или искат оставка на който се сетят. Имат право. Имат право и да искат, и да ни будят, и да ни провокират.

Изведнъж и по улиците протестиращите се увеличиха. Ами да, вече дори на телевизиите не се налага да снимат от ниско, та да изглежда масов всеки един протест.

Протест на смелчаци, които са 50 000 на концерта на Роджър Уотърс и крещят ОСТАВКА, а след това се прибират по домове и кръчми, а пред Пармалента остават 500 човека.

И нека не страдаме, че толкова затруднения и неудобства са причинени. Събудете се – протестите имат такава цел. Трябва да блокират кръстовища, да окупират сгради – иначе кой ще ги забележи? Или за разлика от студентите ще си протестираме на ракия и шопска салатка по кръчмите?

Стигнахме ли уличната демокрация? Стигнахме я.

Всички ги е страх да отидат на избори – за това се мерят мускули по площади и университети.

Явно трябва БТВ да брои всеки протест и всеки протестиращ, контрапротестите да са „поредни“ и участниците им да са алкохолизирани и тъпи лумпени..

Трябва ли да спорим кои са повече, след като демокрацията е измислила най-ясното изразяване на общественото мнение – ИЗБОРИ.

..Ще се върна към началото. Грешни или не, студентите имат правото да го направят. И никой не може да ги изгони отвътре. Имат правото да го направят, имат правото, като първите протестиращи студенти през 91-ва, като следващата вълна 97-ма, да се почустват победители или употребени. 

Не ги цапайте.

Орешарски си отива. Дали ще се върне отново – ще реши народа.

120 минути от bTV

Понякога тъпотията помага. Очевидно е така в телевизионерския бизнес.

Щрака си човек каналите и току виж пропуснал нещо, ако не случи на подходящия анонс. И ако някой мисли, че знае какво е подходящ анонс – гарантирам, че е в голяма грешка.

Този нов принос в журналистиката дължим на Светослав Иванов – водещ на предаването "120 минути" по БТВ.

Та както си щрака зрителя каналите, изведнъж се случва следното:

В студиото на дръзновения водещ ще гостува Надежда Неински, по-известна като Михайлова.

Водещият поздравява гостенката и анонсира темата по следния начин:

„..Много ми е приятно, добре дошли във 120 минути...аа.. сега.. как да си представим страната, мно- много си мислех.. аааа.. имамеее президент и правителство, воюват. Имаме криза икономическа. Левскии.. ммм.. отпадна от слабаци аа в Европааа.. преди няколко месеца. После ще говорим пък и за кризата с Левски, за това Ви го казвам. Във коя година имате чувството, че живеем?“

Цялото това творение е поднесено с хаотична жестикулация, която очевидно цели да подсили думите му, но реално показва безизходицата, в която Светослав Иванов е изпаднал и отчаянието, с което търси спасение от словесния капан, който сам си е заложил. 

В крайна сметка успява да приключи с безумията си и да зададе въпрос на Неински, след което му поолеква.

А човекът пред екрана изумен оставя настрани дистанционното и, невярвайки на очите си, решава да проследи какви нови тъпотии ще чуе в това предаване.

След, като толкова мно-много е мислил водещия и това е измислил, нещата явно са си доста сериозни. 

Все пак очевидно основната драма му е отпадането на Левски в Европа (налага се да се ползва неговия изказ, все пак никой от нас няма 120 минути по БТВ в събота).

Добре, имам питане. Този готин Светльо, който иначе като репортер си беше добре, може ли някак да погледне малко по-далеч от личните си проблеми?

Да, че Левски е отпаднал от слабаци в Европа, е мъка за повече от половин България. Но нито му е спортно на Светослав предаването, нито госта му е футболист, нито темата с този гост ще е спортна.

И ако иска да подсили черната картинка в страната ни с това, че освен всички политически и икономически катастрофи – и Левски отпаднал в Европа, може да му се припомни че: Първо – ЦСКА даже не започна в Европа. Второ - за разлика от Левски, друг отбор – Лудогорец – се представя в Европа така, както нито Левски, нито ЦСКА са се представяли напоследък. Трето – волейболистите ни? Григор Димитров? Кой още?

Да, ама проблема не е това. На човека му е мъка, че Левски ммм.. отпадна от слабаци аа в Европааа.. преди няколко месеца. Другата седмица вероятно ще се оплаче, че на съседа му текат тръбите, мокри му тавана и държавата отива на кино. Не само държавата, ами живота губи смисъл.

Ненадейно, малко по-късно, към седмата минута, отново изниква темата. 

Този път е свързана с окаяния Орешарски. В публикацията Сиротни споменах за драмата на скалните орли и настоящия премиер, сега Неински отчете как далновидно СДС навремето се е отказало от Орешарски като кметски кандидат, понеже обядвал с Божков. 

Орешарски се оправдал, че бил търсил от хазартния бос подкрепата на феновете на ЦСКА.

То оправданието е такова, че да паднеш от смях. Но разсъжденията на Надето върху темата са не по-малко смешни.

Жестикулирайки, сякаш в дясната си ръка държи ябълка, тя казва следното: „Не бих се сетила изобщо за такъв тип лъжа, честно да ви призная. В смисъл.. да търсят подкрепа от феновете на ЦСКА ако щете е нещо, което феновете на СДС никога не е търсило подкрепа от фенове на ЦСКА в интерес на истината ако щете в този символичен знак, ние винаги сме били сините и в този смисъл няма никаква логика да оставим че е абсолютна лъжа...........“ и така нататък.

Много силна логика. Да оставим настрана, че някога ЦСКА беше отбора на военните, а Левски не бяха дисиденски клуб, ами отбора на милиционерите. Ама Неински май леко се е объркала. Значи щом някой е от ЦСКА, не може да гласува за СДС, а ако пък друг е от Левски – по презумпция е техен гласоподавател? 

Не им трябвало подкрепата на феновете на ЦСКА? Да, но все си мисля, че Левски има доста повече фенове от мижавите процентчета, които гласуват за Неински и приятелките й.

(Мило е някак - Надето говори за СДС в среден род).

Тези откровения подсещат зрителят отново да се протегне към дистанционното, след като е посветил вниманието си на цели 7 минути от 120-те. И със сигурност ще запомни предаването, за да го отбягва.

А смисъла може би трябва да се намери във фундаменталния въпрос на Светослав Иванов – Във коя година ви се струва, че живеем?

линк към видеото

НТС на кино

Това, което се случва в НТС вероятно някой ден ще бъде филмирано. Много вероятно е филма да се получи комедия, макар че първоначалния замисъл ще е да бъде разтъсваща драма.

Сигурното е, че кармата на тайванската високотехнологична компания е толкова тежка, че дори и бъдещата кинолента също ще претърпи неуспех.

Също така сигурно е,че Робърт Дауни Джуниър няма да играе във филма. Той прибра тлъстия си хонорар от НТС това лято, снимайки се в няколко забавни рекламни клипа и може спокойно да си гледа живота.

Къде е драмата? В момента НТС продават може би най-добрия телефон на пазара – HTC One. В същото време компанията потъва с такава уверена скорост, че основния въпрос е кой и кога ще ги погълне.

Ще цитирам добре синтезираната ретроспекция на фирмата от списание HI COMM:

HTC е основана през далечната 1997 г. и е считана за една от най-иновативните компании. През 2000 г. е първата, която демонстрира телефон с тъчскрийн интерфейс, а две години по-късно представя и първия смартфон с Windows софтуер. През 2006 г. започва да произвежда телефони под своето име, а не за други поръчители. През 2007 г, когато Google обявява Android, HTC разкрива, че вече работи върху телефон с тази операционна система,който излиза през есента на 2009 г. – две години след iPhone.Dream, както е името му, е приет добре. Първият Nexus One е произведен от HTC. В началото на 2011 г. телефоните с Android започват да завземат пазара, а заедно с тях и HTC, превръщайки се внай-големия доставчик на смартфони в САЩ за третото тримесечие на 2011 г. (по данни на Canalys). Компанията задминава Samsung и Apple. В международен аспект нещата са малко по-различни. С 11% HTC не са лидери, но се класират на четвърто място. Как стоят нещата в момента – 7% дял в САЩ и 2.8% на световния пазар, според ABI Research, a Samsung контролира  1/3 от пазара.

Край на цитата. Започва веселата част, която превръща драмата в комедия.

Явно в НТС са недоумявали и продължават да недоумяват как е възможно да се случва всичко това. 

В отчаянието си прибягнаха до краен ход, който вероятно е изглеждал като единственото спасение – усилена реклама и променен маркетинг. Това, което принципно би трябвало да предхожда създаването на един продукт и да го съпътства по време на предлагането му на пазара. 

Малко отзад – напред при тайванците, и то с бюджет, неподхождащ на фалираща компания.

Та освен наемането на Робърт Дауни Джуниър за рекламно лице, с което явно таргетираха нежната половина от потенциалните клиенти, НТС е и от основните спонсори на УЕФА Шампионска лига и Лига Европа.

Какво ли си мислят за мениджмънта на компанията тези 15 000 работници в НТС, които незнаят дори до кога ще са на работа? Какво е усещането да произвеждаш уникално добър продукт и в същото време всичко да се срива?

Поредната налудничава новина от Тайван е напускането на Лорен Уонг. Коя е тя?

Дамата беше вицепрезидент и отговорник за рекламата, започнала да спасява НТС само преди 4 месеца.

Вероятно на женския й усет дължим появата на Робърт Дауни Джуниър. Все пак това е актьор, който с очарованието си донесе успех дори на недотам разбираемата втора част на филма за Шерлок Холмс. Защо да не помогне и на НТС с някоя магия?

И след като очевидно в последното спасение на НТС е маркетинга и рекламата – как да тълкуваме подобна оставка?

Главния изпълнителен директор Питър Чоу пък заявил в интервю пред Financial Times, че е оптимист. То каквото и друго да беше казал – най-много да ускори понижението на цената на компанията. 

От различни страни пристигат слухове – от разработката на нов 8-ядрен телефон, сътрудничество с Amazon за продукта Kindle, добавяне на безплатен Windows на гърба на Андроид (!?), та до подготовка на таблет.

Таблет ли? Добрият им опит с Flyer остана непродължен в историята. Може би НТС трябваше още тогава да спрат и телефоните с Андроид, да наблегнат на Windows и мъката им щеше отдавна да е приключила, най-вероятно в канала.

Е, за щастие поне такава глупост не направиха, иначе не би се появил прекрасният HTC One.

През това време хиените дебнат. Дали компанията ще оцелее със собствени сили? Дано, но малко вероятно. 

Най-сериозен интерес проявяват Lenovo, докато Samsung се забъркаха в нов скандал – платени публикации, насочени срещу НТС из различни азиатски интернет форуми. Защо си дават парите, нима само те не разбраха, че конкурента им се е самоубил?

Между другото част от рекламната им стратегия, стартирала с чаровника Робърт Дауни Джуниър, е свързана с абревиатурата НТС. Принципно произхода на трите букви е от High Tech Computer Company, но рекламата насърчи да се търсят всякакви весели комбинации – като Here’s To Change, Hipster Troll Carwash или Hold This Cat.

Ето една и от мен: How To Crash.

линк към рекламния клип с Робърт Дауни Джуниър

(определен и като НТС - Highly Troublesome Commercial)

За Мадуро и щастието

Денят ми стана по-хубав, когато по радиото чух за създадената във Венецуела Агенция за постигане на върховно обществено щастие.

Реално в държава, на която президента се казва Мадуро и отделно от това има 6 победителки венецуелки в цялата история на Мис Свят (най-много от всички до момента) – та такава държава би трябвало отдавна да е постигнала върховно обществено щастие.

Тази Агенция щяла да се занимава с възрастни, с деца, с болни и бездомни хора. Може би и с това ще се занимава, да. 

Но съм сигурен, че агентите ще се постараят всички венецуелци да достигнат до върховното щастие и ще го направят с необходимото старание и методи на убеждение.

Не съм сигурен до колко е сложна тази задача. Мъжката половина на Венецуела вероятно си живее живота с такива жени около тях. Вярно, диктатура е, пък и са прекалено близо до най-големия им приятел САЩ, които настоятелно искат да им подарят демократичните ценности в замяна на петролните залежи.

Ако бях на мястото на Мадуро нямаше да си играя с агенции. 

Както е казал Дон Кихот на наивния си оръженосец: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.“

За това говорим. Какво като земята ти крие петрол. Дай им, Мадуро, свободата и закрий тая Агенция. Изведнъж всички ще постигнат върховно обществено щастие. 

Като нас например.

Нито ни трябва такава Агенция, нито си имаме Президент Мадуро да я създаде. Е, жените ни са хубави, а и свободни сме уж, така че небесата са ни дарили предостатъчно. Такова щастие е, че чак можем да го изнасяме.

линк към свързана публикация

Пощенския гълъб Боевски

Боевски си събра куфарите и кацна на родното летище.

Просто и лесно, като Бразилия да стане шампион на Световното по футбол.

Българският атлет зовеше за помощ, докато решетките се затваряха пред него, но нямаше кой да му помогне. То нямаше и как – това дело не приличаше на Либийското, въпреки че и там е много спорно кое, как и защо.

Добре, подобно на пощенски гълъб, Боевски долетя до родната земя и ако имаме поне малко разум, ще спрем да преследваме него, майка му и куфарите му, търсейки сензация. 

Лош късмет, че го разпознаха на летището, но дано си извади поуките. Защото от тук натам трябва да се крие и колкото по-бързо се махне от тук – толкова по-добре.

Защото това е сделка.

2020: мораториума падна преди 6 години!!!

Никак не му е леко на Бойко. Мъж като скала, а се налага да пикае клекнал.

Иска да се изпикае прав, ама Атака и БСП го натискат от съседните писоари и ето на – подхлъзнаха го и човека клекна, подчинен на внсения популизъм в Народното събрание.

Та значи предлагат в Парламента мораториума за продажба на земя на чужденци – изедници, и дни преди гласуването става ясно, че (кой знае) - от ГЕРБ биха подкрепили Атака.

Подвеждат се герберчетата и се подхлъзват, ама така бавно, на забавен каданс. 

И идва деня на гласуването, когато депутатите от ГЕРБ като един гласуват ЗА мораториума. 

Бойко се хлъзнал, добре, но цялата парламентарна група кой я хлъзна? 

Всички като един ей така на – хоп – подхлъзнаха се. Ами ние идиотите извън парламента как не се подхълзнахме?

Жизнеутвърждаващият въпрос „Кой предложи Пеевски?“ има конкурент – кой подхлъзна ГЕРБ.

Защото това, че Бойко пикал клекнал пред писоара, едва ли означава цялата група герберчета да се на натаковат кюпово, та падението на лидера да е по-незабележимо. Май поредното ояснение в стил "кой ми с*а в гащите"..

Не вярвам да не е останал все някой мозък в ГЕРБ, който да каже - ей хора, това е тъпо и няма да мине. Помислете – посредством АДСИЦ (акционерни дружества със специална инвестиционна цел) де що има чужденец с интерес към буренясалата ни земя си е купил отдавна дял от нея. 

И това не е престъпление – напротив. Това са инвестиции в България, и са инвестиции които всеки от нас, макар и с оскъдни средства, може да направи.

Същият мозък може да подсети, че освен че сме оазис на мизерията, извън това сме и част от ЕС, и не можем да правим свободни съчинения. При това не става въпрос за глупости като пушенето, а за това, че из цяла Европа продажбата на земя е свободна и законна.

Искам да питам - кой от местните земевладелци не би заменил парцелчето си за същото по терен, независимо където и да е в Германия? Австрия? Нейде из Европата? Ами изедниците първо ще изкупят именно тея "безценни" земи, пък после ще посегнат към милия роден чернозем, нали?

....А, ниска му била цената? Ами защото само голтаци я пазаруват или май не е толкова безценна?

Като казах пушене та се сетих – Плевнелиев да не е в Плевен? Къде му е ветото? Вади го бързо в проевропейския контектст срещу цигарите, а сега се е умълчал? А, от оная кабинка се чува шумолене на вестник.. Заето ли е? Пуснахте ли водата?

Лошо е така всякакви злодеи да подхлъзват Бойко. Той даже не мяза на хокеист вече, ами на състезател по фигурно пързаляне. 

Има няма и се хлъзга. Удържи ли се на крака – добре, негов е успеха. Направи ли шпагат, недай си Боже по очи да се пльосне – другите са му виновни. На флиповете, акселите и пируетите знаем, че е цар, а и има кой да му прави поддръжките.

Ама все пак – как така цяла група, цяло поле гербери, се поднесе и патриотарски гласува тъп мораториум? И след това кой се обади на Бойко и му осигури просветление?

Това е интересното. А как Бойко се оправда за пореден път не е любопитно. Кеворкян и Росен Петров да му мислят за тея работи.

„Инцидент“ на правителственото трасе

Днес станах свидетел на чудо. Някой би го нарекъл дори инцидент.

Около 21 часа, на булевард България и Гоце Делчев (асоциациите с агент „Гоце“ са само позиционерни) светофара хвана високопоставен кортеж от две лимузини със синьо-червени лампи.

Така ги хвана светофара, че направо ги заклещи в посока „Бояна“ зад доста други автомобили. Лампите мигаха, а двете коли едва-едва се провираха измежду чакащите червения светофар шофьори.

Лоша работа. Истинска катастрофа, що се отнася до тези бедни души от МВР, ангажирани да осигурят зелена вълна за високопоставените държавни особи, бързащи към дома. Временният им дом най-вероятно. 

На един по-късен етап може да ги подкарат в друг вид превозни средства, отново със специален режим на движение, но с различен вид светлинна сигнализация – към друг временен дом.

Имал съм удоволствието да съм се разминавал достатъчно често с лъскавите лимузини по правителственото трасе към края на деня. 

„Разминавам“ е силно казано, защото аз и останалите шофьори обикновено стоим на едно място, независимо от кой ъгъл на кръстовището идваме, докато над 5 минути само от едната страна фучат щастливците, каращи откъм правилната посока, и изведнъж всички разбираме причината – от същата изпразнена посока се появяват синьо-червените лампи.

Та за това съм убеден, че случилото се днес е истинска беда и на някой ще му хвръкнат пагоните.

Горките хорица. Заради такава издънка може и главите им да хвръкнат, но те ще продължат да живеят и без глави известно време, защото са по-глупави и от кокошките. Как може да допуснат подобно нещо?

То е ясно, че не може кортежа да клекне да чака по светофари, луди хора вкякакви, току виж някой нахалник решил да се снима с високопоставената особа. 

Пък и държавните хора ги чакат държавни дела, да не си помисли някой, че дори в 00 влизат с някакво различно четиво от „Държавен вестик“?

И все пак.. Абе жал ми е за тези, които утре ще бъдат наказани.

Спомням си нещо отпреди доста години. Тогава президент беше Петър Стоянов. Същият, същия, дето не си повтори мандата.

Та тогава, на път за работата ми, всяка сутрин бях хващан в капан.

Задръстваха ме някъде между Президентството и Министерския съвет – мен и още една купчина шофьори. Стоим и чакаме поне 20 минути, колите стават все повече и повече – докато накрая тържествено се появеше колата на Президента, която за има-няма 10 секунди се навираше нанякъде, където явно стоварваше скъпоценния си товар.

Това е цял президентски мандат. Дори като изключим гостуванията в чужбина, отпуските, болничните и дните, в които просто мързела е надделял – все пак са 5 години.

Е, мислел съм си, докато чаках ядно 3 цигари време, дори да го обичах тоя човек – ще го намразя. Кой от всички клетници в тапата от коли ще гласува отново за него?

И най-смешното е, че тези височайши глави изобщо си нямат представа за това. Карат ги като карго, а като имаме предвид сегашния ни държавен глава – най-вероятно се чуди възхитено на късмета, който му е осигурил зелена вълна..

2020 година: мораториума пада!!!!

Земя като една човешка длан, както е казал поета. Е, оставаше да не се сплотим да си спасим територията!

На родната граница са се строили враговете, стоят и чакат да падне мораториума и да се юрнат да закупят де що има парцел, да го намотаят на руло и да го изнесат нанякъде.

За нас какво ще остане? Идеални части? А, не, мерси, и сега това ни е основната собственост с която се гордеем – оградени във въздуха кутийки от тухли.

Как така ще даваме нашата плодородна, родна, милородна земя на чуждите изедници да я купуват? Но пасаран. Знаем ги ние тея.. Никъде няма като тукашните български декари, нали сме виждали каква пустош е в гръцко, какво е усойно в румънско, сърбите и македонците – мизерия, турците – да не говорим.. 

Е, вярно, че внасяме даже лук и домати, ама и изнасяме де..

Ние за тая територия, за всяка бучка пръст, кръвта сме си давали, ей! Е, не точно ние, ама има такива, дето са давали. И сега какво – някой ще дойде да я купи да я изнесе?! Или още по-лошото – да ни кара да му работим като ратаи? Да работим?!? Моля, моля, не.

И изобщо не наричайте популисти хората, които в Парламента показаха, че са истински Българи и пренебрегвайки европейското зло, наложиха мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци до 2020 година. Това е просто съвременния еквивалент за опълченска битка на ползу роду, пренебрегвайки партийни различия, любови и разлъки.

Е, не е много ясно какво точно ще се промени до 2020 година, та тогава вече да може чужденците да си купуват, но както е казано – да сме живи и здрави да видим. То така е била и фиксирана датата 1-ви януари 2014 преди години. Тогава ще му мислим.

Например, да се надяваме, че до 2020 година мераклиите да си пазаруват територия от Майчица България са прибрани без изключение в лудницата. Или че са им свършили милиардите, с които искат да ни изкупят. Или че буренаците и трънаците няма да ги привличат.

Знае се – опасно е. Защото дори да не изнесат земята ни – колко му е да я оградят. Както е известно по нашите земи частната собственост е крайно неприкосновена и защитена. Купуват декар, слагат табелка PRIVATE и до тук сме – една круша не можеш да си откъснеш.

Нещо не разбирам чий е интереса. На собствениците на десет – петнайсет декара, разпокъсани на няколко места, които незнаят къде са дори, но ако ги дават под аренда прибират 70 лева от декар годишно, а ако ги продадат на местни туземци ще вземат по триста – четиристотин лева на декар максимум? Колко да струва пустееща земя, без необходимата инфраструктура и мелиоративна система? И къде са тея крупни купувачи, които искат да я заграбят?

Чий е интереса? Защитаваме земеделските производители, които въпреки смешните цени на безценната ни земя произвеждат толкова скъпи домати, че е по евтино, заедно с транспорта и митата да ги внасяме от хиляди километри извън Европейския съюз?

Чудя се дали някой знае, че и в момента чужденци притежават не малко земя в Родината и очевидно още не сме заробени? А дали някой (като почнем от депутатите та стигнем до неориентираните патриотични противници извън Парламента) би имал нещо против, ако му предложат добра цена за притежавания парцел?

Не разбирам от какво ни е страх. Но се видя – парламента е пълен с политици, които си купуват времето във властта. Само ДПС нямат притеснения – електората им е твърд – колкото и да ни се струва, че гласа им против мораториума е в подкрепа на турските купувачи. Какво му пука на ЕС за турските купувачи?

Притеснен съм какво ще правим на 1-ви януари 2020 година. Или какво ще правим до тогава. Силно притеснен съм, защото Атака, ГЕРБ и БСП може да ги няма още през 2015 година.

Барекадир

Дори тези, които го ненавижат, ще се съгласят с мен – Бареков е голямата работа.

Готин, нахъсан, напорист. БарЕк Обама, ама в светлия му вариант.

Сигурно в зората на сутрешните блокове поечето водещи са си мислели, че са прецакани от съдбата. 

Това да си лягаш с кокошките, за да стаеш в 4 сутринта и няколко часа по-късно, още с гуреливи очи, да прочетеш вестниците на махмурлясалите бачкатори.. егати и работата.

Егати и работата, да, докато не се оказа, че политиците ни страдат от сутрешен бърборизъм и дават мило и драго да се изговорят, преди да седнат да си пият кафето срещу парламента.

Изведнъж водещите на сутрешните блокове станаха толкова важни и търсени, колкото в началото на 90-те Кеворкян и Гарелов. И понеже нарцисите – политикани не искат да разчитат на прищявките на продуцентите – прецаканите сутрешни журналистчета се снабдиха с пряка връзка със звездите от политическия небосклон посредством личните си GSM-чета.

Птицата на щастието каца веднъж на рамото и който я сграбчи – сграбчи. Бареков ги отстрелва белите лястовици още във въздуха, пък нека някой да се чуди къде какво ще му каца.

В началото всеки гост беше усилено изнасилван, докато не снесе новина. Впрочем този почин е актуален и днес – сякаш основната цел на всеки сутрешен блок е да произведе 20-секундна тъпотия, която да е плод само на съответната телевизия, и после да бъде извъртяна като авторска безплатна сензация във всички последващи новинарски емисии.

Е, възклицанието „имаме новина!“ никой не посмя да открадне.

В последствие в студиото, обитавано от Бареков, упражняваното сексуално насилие  придоби структурираност и целенасоченост. За да има баланс, към програмата се добави любов и романтика – естествено към противоположната посока. 

За всички стана ясно, че такава БарЕк-Обемна личност няма за дълго да се задържи в която и да е тясна ТВ килия. Така и стана.

Веднъж видял се на открито под светлините на жаркото балканско слънце, поразяващия Бареков се отдаде на езда. Така изязди бедния Бойко, че на клетия премиер пяна му излизаше от устата. На всичко отгоре всички си мислехме, че Бареков продължава с дудуците, с които забавляваше Бойко още от БТВ, а в действителност изобщо не можем да бъдем сигурни кой кого е задоволявал.

Когато коня се умори, БаРек Обама спази правилата и го застреля.

После се извини и направи това, дето на много пишман-тарикати не им стиска - засили се към политиката.

И много разумно – видяхме какви чудеса направи Волен чрез една кабеларка, защо Бареков да не постигне двоен резултат?

На всичко отгоре GSM-а му бше набъбнал  с всякакви полезни номера, политиците ги знаем – днес се обичат, утре се скарат и гледат да подлеят помия.. Тоест връзките и контактите са налице.

Още повече - стига сме изразявали мнения по телевизията, това е като да се напием и под масата да оправим държавата. Който е мъж – да постъпи като Бареков.

Замислете се – това всъщност си е много хубаво и правилно. Толкова правилно, колкото е правилен и момента, в който Бареков тръгна към политиката. Дори мислите и идеите му са добри.

Какво, като ни е твърде познат и то откъм дудучестата страна? Нима другите политици не са свиркаджии, само дето не са толкова на показ?

Едно само не е ясно. И Слави Трифонов, и Николай Бареков се държат като зарязани любовници.

За Слави ясно – не му се получи с парцелчето в Лозенец.

Ами Бареков с какво не го намазаха?

Десет на червено

Разкриха ни. Разкриха всички ни – хазартни босове, крупиета, прочее екстремисти и лобисти.

За малко да ни мине номера – да поболеем цялата нация, само и само да си пафкат цигарките баровците около рулетките. Така де – тъкмо му тръгне късмета на някой, започне да трупа жетоните и вредния навик го изкара да пуши под дъжда.

Друго си беше лятото – изнасяхме де що има ротативки, блек джек, цялото оборудване по поляните и беше далеч по лесно. Опънеш чадърче, отдолу хората пият, пеят, пушат и залагат на теферич. Ама като захладня.. 

Наложи се да задействаме инструментариума си, да дръпнем тук там някой конец и марионетките начаса приготвиха либерализираш закон за тютюнопушенето.

Така си е. Парите не миришат. То и тези пари, които отиват за здравеопазване от акциза на цигарите не миришат, но както каза бившата министърка на здравеопазването Атанасова – то парите за здравеопазване така и така не стигат.

Но нека всеки гледа себе си. За нас е важно казината ни да са пълни с клиенти и крупиетата да не са на трудовата борса.

Тънкият номер е да подложиш лекичко така. Повече минава, като вместо заведения, туризъм и т.н. добавиш и казина. Жегва някак.

Политика. Едните си купуват индулгенция, използвайки недоволството и на хората от туризма и заведенията, и на бедния брат – пушач. Другите пък разчитат на недоволните противници на либерализацията, като леко ревнуват, че можеше да не правят такива глупости и да вкарват такива закони.

Защото въпросния закон раздели хората. И така раздели мненията, че в момента противниците на смекчаването му дори са си въобразили, че ще бъде задължително пушенето в заведенията.

Чакайте малко. Ако е толкова хубаво да не се пуши в заведенията – моля, има зали за непушачи. Никой никого на сила не вкарва при пушачите, та да диша дим. 

Ако не страдат заведенията от забраната – още по-добре. Сега е момента, като либерализират закона – хитрите да започват да отварят заведения без тютюнев дим. Никой няма да им се сърди.

Ние, харазтните босове и крупиетата, също няма да се сърдим на ексминистърката. 

Пробвахме, излови ни.. 

линк към новината

Триптих

Знаете баснята за лисицата и гроздето. 

Като видяла Кума Лиса, че не може да стигне до високия грозд, го обявила за кисел и със съхранено самочувствие си продължила по пътя.

Та така и аз. Гледам на снимка шедьовъра на Франсис Бейкън, наречен „Три изследвания на Лусиян Фройд“, на който явно е нарисуван приятеля му Лусиян Фройд, достопочтен внук на дядо си Зигмунд.

Гледам на снимка тоя триптих (защото едва ли ще го видя на живо) и понеже струва 85 милиона долара, изобщо не ми харесва.

Първо, въпросния Лусиян, който триптихно е нарисуван три пъти, очевидно наистина има нужда от изследвания. Човекът страда от размазана идентичност и изглежда не само тежко болен, но и като жертва на брутално насилие.

Общото между всеки отделен вопъл е кафявата роба на модела и крушовидното му лице, наподобяващо примат. Не вярвам нито приживе, нито след това, горкия Лусиян да е превъплащавал чак такова депресиращо изчадие.

Гледам като лисицата, махам с опашка и се чудя – кое от тази мазня струва и 1000 долара? 

Опитвам се да го пречупя и през призмата на патриотизма – все пак на третата картинка Лусиян Фройд мяза на пребит фен на националния отбор предвид трибагреника, гримиран на лицето му  - и въпреки това недоумявам.

Сигурен съм, че ако беше жив дядо му на Лусиян – би могъл да напише цяла студия върху разума и страстите на Франсис Бейкън. А ако Фройд беше жив и сега, когато се намират идиоти, готови да дадат 85 милиона долара за това творение на ада – щеше напълно да се откаже от науките.

Лисицата ще помаха още с опашка и ще каже – това любов към изкуството. Това са игри на обезумели псевдо-меценати, инвеститори в боя и платно, които купуват всичко друго, но не и изкуството.

Къде е мястото на гениалния триптих? Вие къде бихте окачили тази картина? В стаята, която сте приготвили за самоубийството си? В дневната, за да зяпате разтроената размазана мутра на Лусиян? Някъде, където ще потърсите спокойствие, вдъхновение, щастие или философско прозрение?

Добре, да оставим настрана битовизма. Мястото на голямото изкуство не е в кухнята на стената до печката. Ако имате толкова много пари, все ще прежалите едно помещение в дома си, където да окачите Лусиян. Само моля не слагайте наоколо огледала, трите му образа са повече от достатъчни. Нека в същото помещение няма и цветя – ще увехнат до 3 дни.

И въпреки това загадката остава. Какво е изкуството в този разтреперан триптих, кое е гениалното, кое е арт и естетическото? Кое струва толкова пари? Историята, стояща зад картината? Историята, стояща зад художника и модела? Каквито и доводи в тази посока да се дават, то те по-скоро подхождат на филателисти или нумизмати.

85 милиона? Няма лошо. Това е сделка. Само дето лисицата не би я приела за сделка с изкуство. Дори и да беше една ужасно богата лисица.

линк към свързана публикация

Състояние на Nirvana

Наистина е невероятно. 

Изминали са 20 години от онази дивотия – кално кафявия клип с подскачащите мажоретки, раираната блузка на Кърт Кобейн, който къса струна, шоуто е в училищен салон и всичко е толкова.. гръндж.

Клипът има нат 120 милиона показвания в YouTube, а на тези от нас, които са били в достатъчно съзнателна възраст при първото му излъчване по телеизиите – просто ни се струва, че е било вчера..

А през това време бебето от обложката на Nevermind се е превърнал в пораснал младеж..

Гръндж – сиатълската мания, която обля света. Nirvana, Nevermind, Smells like a teen spirit – сякаш нещо се отпуши и започна нова вълна, която не само отвори ушите ни за сиатълския саунд и създаде нови групи, но повлия и на цялата рок музика.

Никой не може да предвиди какво и как би станало, ако ги нямаше тях. Знам какво се случи благодарение на Smells like a teen spirit – така чух Pearl Jam, Alice in Chains, Sound Garden и много, много други.. Отпадна сякаш задължението всяка песен да е поне 5-6 минути, да има продължителни сола на китара и какви ли не разработки, даже Metallica си постригаха косите..

Вече нищо не беше същото и подобно на няколкото други подобни вълни в музиката, гръндж се оказа течение, което се пренесе във всички направления на изкуството.

Докато не се превърна в мода и не уби Кобейн.

И сега, 20 години по-късно, нещата си идват на мястото. Рокът се връща към корените си. До следващата вълна, която никой не може да предвиди.

А Smells like a teen spirit продължава да е велико парче. 

линк към свързана публикация

Кога нападаме?

Изпускаме момента да нападнем Щатите.

Докато се занимаваме със собствените простотии, типично по български, не виждаме по-далеч от носа си и ще пропуснем златния шанс, който ни дава съдбата.

САЩ нямат бюджет, а ние си имаме. Там администрацията не работи, а при нас на такива силни обороти се върши дейност, че дори се налагат съкращения.

Американците имат падеж на емисия ценни книжа и няма как да я платят. А ние – емитираме държавен дълг, финансираме падежите с нов, пей сърце.

Пей, ама ни е проблем мащаба. На дребно мислим, на дребно мечтаем. И Президента ни е по-читав, и парламента ни си го бива.

Защо се мотаем? Защо хабим ценна енергия в протести? Зарежете Орешарски, после ще го оправим. Давайте да превземем Америка, докато някой не ни е изпреварил!

И без въпроси как и с какво. Стратегията е ясна. Нападаме с лъкове и стрели. Ще си ги поръчаме от Китай, директна доставка до американския бряг, а докато пристигнат – ще се изнесем с плуване до там.

Нямаме време. Все пак на тази нова година Скалистите планини ще присъстват с основание, а не попогрешка в презентацията на Президента ни.

Напред! Ако се провалим и ни арестуват – ще се представим за румънски цигани.

Как се прави торта

Идеята на тортата е крайното творение да представлява тържество на сметаната, шоколада, захарта, ягодите и всичко, което се сетите – при това в излишък.

Поради тази причина първото нещо, което тряба да направите преди да започнете кулинарните действия, е да се нахраните добре. Така повишавате шансовете да не унищожите напълно продуктите за тортата още преди да сте ги вложили в рецептата.

И понеже няма много време за губене, най-добре да си изпължите набързо няколко яйца.

Хубаво е яйцата да са пресни. Застоелите птичи ембриони носят риск от неприятни заболявания, често свързани с престой в усамотителни помещения, облицовани с фаянс и налична течаща вода.

Добър фаянс не се намира лесно. Още по-трудно е да се намери качествен майстор, който да облепи сервизните помещения, без да си остави ръцете или недай си Боже главата, ако припадне пиян.

Алкохолът по принцип е неразделна част от трудовата дейност. С негова помощ часовете, за които се полага надница, минават неусетно и докато си погледнеш часовника – деня минал и вече се стъмнило.

Нощно време повечето нормални хора спят. Някои страдат от безсъние, но за тях са изобретени хапчета, които се изписват с рецепта.

Освен качествени продукти, необходимо е за тортата да се приложи и правилната рецепта.

Докато яйцата се пържат, сипете си едно малко. Не бързайте да вадите продуктите от хладилника – там качеството им се съхранява най-добре.

В хладилника е хубаво да скриете и всичките си пари. Това е последното място, което крадците проверяват. Ако пък парите са ви толкова много, че не остава място за храни и напитки, то ще трябва да се примирите, че няма как да държите вкъщи малотрайни продукти.

Снабдете се с консерви и сухи запаси, а ако ви потрябва нещо по-така – може да изпросите от съседите. Все някой ще ви услужи, хората ще ви мислят за беден, а чрез икономиите ще уможавате богатството си.

За да се изпържат все пак яйцата, няма да е зле да включите и котлона. Тъй като вече така или иначе прекалихте с аперетива, най-добре изобщо не ги пържете и ги изсипете в канала. Не е необходимо да изхвърляте тигана, той е годен за втора употреба.

В магазините за дрехи втора употреба имало и такива, дето никога не са носени. Това със сигурност означава, че в магазините за нови дрехи има и такива, които са носени. Има магазини, които обявяват такива намаления, че да се чуди човек каква надценка са давали преди това.

Тортата не е нещо, което може да изядете сами. Всъщност, разбира се че можете, но когато я приготвяте собственоръчно, някой трябва да изрази възхищението си.

Подходяща аудитория са хора на диета, ортодоксални вегитарианци и диабетици.

Продуктът се презентира, след като бъде напълно завършен, с подходящия апломб и няколко фойерверка. 

Тъй, като все още сте на ниво „предварителна подготовка“, не канете никой. Оставете тялото си в покой, докато организма преработва алкохола, с който очевидно прекалихте.

Преди да полегнете, минете през банята, след което броенето на овце ще ви унесе в сладка дрямка, без да с необхдими хапчета.

Когато се събудите махмурлука ще е толкова осезаем, че ще е избил от главата ви за година напред идеята за приготвяне на торта в домашни условия.

Сиротни

Те се казваха Братан и Ния. 

Бяха двойка сиротни души и на всичко отгоре имаха нещастието да обитават най-бедната държава в Европа. Живееха зад решетки.

Не стига това, ами и дълголетници. Поне 50 години ги чакаше тази тежка съдба, докато крилата им бленуваха висините, а в сънищата си виждаха скалистите планини.

Братан и Ния. Двойка скални орли, жители на Софийския зоопарк.

Един ден, преди десетина години, мимолетно ги споходи щастието. 

Бяха посетени от един странен човек, също приличащ на скален орел. Последва кратка публична церемония, след която Братан и Ния се оказаха осиновени. Издръжката им струваше 30 лева на ден, но те бяха птици и то зад решетки – как да изкарат и една стотинка. Но този добър човек дойде, обграден от камери и фотоапарати, и се погрижи за тях.

Благодарение на неговата милостиня двете птици щяха да получават дневната си дажба от месо – нещо, с което, ако бях на свобода, биха се справяли и сами.

Целта на благодетеля им беше чрез тази мила постъпка да добави зрънце светъл PR в кампанията си за кмет на мрачната балканска столица. Та на кой би хрумнало иначе да осиновява скални орли?

Малко по-късно синия-орел-кандидат-кмет кацна по обедно време вземе своята дажба храна в компанията на неподходящ субект и като преяде, беше брутално отстранен от високоморалната синя партия, която го беше издигнала на предстоящите избори.

Истината е, че на тази партия й пукаше за високия морал толкова, колкото и за скалните орли. Едните търсеха цаката на другите и накрая Братан и Ния го отнесоха, тъй като отпадна необходимостта да бъдат осиновявани.

Сега двете птици изпитват свенлива гордост. Все пак, макар и за кратко, настоящия премиер е бил техен баща. Сега е техен ред да му върнат услугата. Пазят му клетката зад решетките и винаги са готови да му намерят местенце при тях.

Линк към старото сбитие.