С Джобс в джоба

След филма Джобс (http://jobsthefilm.com)  много неща ми станаха ясни и вече не гледам на вманиачаващия продукт iPhone с чак такова недоумение. Е, все още ми е трудно да го нарека Smart, по отошение на Phone – иди-дойди, а SmartPhone – няма начин.. Но определено изпитвам уважение към самия продукт.

Тези, които са чели биографията на Джобс могат да ме разкритикуват  още на това място, но признавам си – не съм чел книгата и то не от предубеденост към личността му, компанията или крайната комерсиалност – просто не си падам по такава литература и за това избрах по-лесното – филма.

Та гледайки този приятен филм (съгласен – Пиратите от силиконовата долина е по-интересен) – успях да разбера какво е iPhone и като потребител да „простя“ за всички недъзи, които до такава степен ме разочароваха от този телефон.

Не съм първият, но съм един от първите тук, който се сдоби преди години с красивата епълска играчка. За съжаление много бързо първоначалната еуфория се замени със силно разочарование – много по-силно, ако просто си го бях купил като аксесоар, демонстриращ колко модерен и авангарден съм.

Тези, които се интересуват от тази материя знаят много добре колко напълно стандартни функции липсваха в „умния“ телефон – такива прости и обичайни неща, които и най-обикновеите „пръчки“ за по 20 лева имаха.

Отделно и до ден днешен не проумявам необяснимо (за мен) сложния интерфейс на iTunes и начините за синхронизация с компютър – сякаш всичко е направено така, че нарочно да не прилича на този опростен стил на работа, с който съм свикнал и всичко това облечено в претенциозността на уж по-добра функционалност. А „наплясканите“ по екраните на телефона икони с всички приложения приличат на десктопа на компютъра ми от най-нехайните и хаотични времена.

Няколко месеца по-късно се отказах и си купих най-обикновен Сони Ерксон. Е, играех си с няколко модификации на QTEC (преди да стане HTC) и други базирани на Windows Mobile телефони, но като цяло преоткрих за себе си истината, когато попаднах на HTC Magic и Андроид.

Всъщност цялата тази ретроспекция може би е излишна, всеки е минал някакъв път и е намерил телефона за себе си. Разказът ми показва как аз намерих моя стил телефон и моята операционна система, като продължих да упражнявам чувството ми за хумор на гърба на iPhone и на гърба на гордите му притежатели – и до ден днешен никак не е трудно това.

И все пак ще се върна на филма Джобс и това как все пак приех и поне за себе си си обясних защо по този начин се пръкна това чудо и защо до ден днешен има успех.

Всеки някога и някъде е учил, чел или просто попадал на един от важните постулати в успешния бизнес – системата за налагане на продукт и колко е вжно да накараме потребителите да осъзнаят, че имат нужда от нещо, от което обичайно нямат необходимост. Не когато става дума за хляб или бензин, а за иновативни и авангардни стоки. Основната идея е потребителя да бъде накаран да осъзнае, че  изпитва необходимост от съответното изделие.

Например ако е компютър. Преди съществуването на каквито и да било персонални компютри никой не си е давал сметка, че би му трябвала такава машина – няма какво да я прави, не знае какво би получил от нея, или какво би създал.

В самия филм изобщо не беше показан iPhone – което е много добро решение на екипа. На практика чрез елементи от живота на Стив Джобс се обяснява самата идея на Apple, незвисимо дали става въпрос за компютър, айпод или телефон.

Действието започва с представянето на първия айпод, след което се връщаме в самото начало при младия Джобс, а към края всичко леко приключва на бързи обороти. Могат да се търсят забавни намеци, разбира се – особено когато Стив Джобс с вид на класическо хипи води по телефона гневни разговори с несериозни инвеститори на поляната пред къщата на родителите си, крачи изнервено, а в едната му ръка пластмасов апарат, в другата – слушалка, и жицата се плете из краката му..

Та като изгледах филма и си върнах лентата на спомените, мога да кажа това:

По времето, когато се появява iPhone вече съществуваха смарфони. На Symbian или Windows Mobile платформи, с тъч скрийн – но със стилус, и повечето оборудвани минимум (сякаш за всеки случай) и със стандартните бутони.

Тези апарати по дефиниция са доста по-големи от обикновените телефони – къде заради необходимостта от голям екран, къде заради по-тежкия хардуер.

Масовия потребител с основание ги подминаваше – те са някак по-бизнес ориентирани, на мода бяха все по-малките и тънките телефончета.

В един момент се появяви iPhone и заявяви следното:

На мен ми е достатъчен един бутон. Не ми трябва стилус, не ми трябват копчета, не ми трябва QWERTY клавиатура. Докосвате ме и аз ще ви слушам. Лесен, прост и интуитивен за управление.

Аз съм за забавление. Приличам ви на айпода ви с подобен екран? Е, аз съм същото, но с камера и сим карта.

Аз съм престиж. Не се състезавам с другите, аз тичам в друга писта.

Да ме притежаваш е стил, стандарт, начин на живот и ще трябва не само да ми простиш недостатъците, ами и да се гордееш с тях.

..достатъчно с опитите да говоря от името на iPhone. Фактът, според мен е, че този продукт даде възможност на всеки да е със „смартфон“ без да се натоварва с много смарт. Всеки да е специален, принадлежен към каста, без много да се мъчи и напъва. Какво лошо?

Това е маркетинг и бизнес. Apple са създали продукт, който въпреки несъвършенствата (или пък именно заради тях) се продава доста добре. Колкото и кисели критици да имат сред конкурентите на пазара – и те биха били щастливи да могат по този начин да продават недоразумения.

Това е като да успееш да продадеш автомобил на някой дядо, като наблъскаш таблото му с всякакви екстри – GPS Navigation (помните ли какъв смях падна с разработката на Apple за iPhone, която трябваше да конкурира Google Maps?), блокажи на преден и заден мост, уреди за нощно виждане, парктроник, радар за синхронно шофиране и всякакви други джаджи, като знаеш, че на дядото едва ли ще му потрябват (а и тайно се надяваш никога да не му потрябват, защото повечето уреди са бутафорни).

Гледах наскоро едно ревю на CNET, сравняващо Android 4.3 и iOS7. Един експерт се мъчи на два телефона, дори за непредубедения си личеше, че зеленото роботче доста по-добре се представя като възможности (макар, че подобно предимство и при Android 2.1 би се забелязало). Все пак накрая човека консенсусно обобщи: Изглежда, че андроида има предимства, но iOS си има своите последователи.... и се пак ако ви се занимава с персонализиране, използване на мултитаскинг, дрън дрън дрън.. та Андроид е за вас..

Аз съм си избрал телефон и система. Вие също. Останалото е чист бизнес. Браво Apple!!!