Денят ми стана
по-хубав, когато по радиото чух за създадената във Венецуела Агенция за
постигане на върховно обществено щастие.
Реално в държава,
на която президента се казва Мадуро и отделно от това има 6 победителки
венецуелки в цялата история на Мис Свят (най-много от всички до момента) – та такава
държава би трябвало отдавна да е постигнала върховно обществено щастие.
Тази Агенция щяла
да се занимава с възрастни, с деца, с болни и бездомни хора. Може би и с това
ще се занимава, да.
Но съм сигурен, че агентите ще се постараят всички венецуелци
да достигнат до върховното щастие и ще го направят с необходимото старание и
методи на убеждение.
Не съм сигурен до
колко е сложна тази задача. Мъжката половина на Венецуела вероятно си живее
живота с такива жени около тях. Вярно, диктатура е, пък и са прекалено близо до
най-големия им приятел САЩ, които настоятелно искат да им подарят
демократичните ценности в замяна на петролните залежи.
Ако бях на
мястото на Мадуро нямаше да си играя с агенции.
Както е казал Дон Кихот на
наивния си оръженосец: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които
небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които
крие земята, нито тези, които таи морето.“
За това говорим.
Какво като земята ти крие петрол. Дай им, Мадуро, свободата и закрий тая
Агенция. Изведнъж всички ще постигнат върховно обществено щастие.
Като нас
например.
Нито ни трябва
такава Агенция, нито си имаме Президент Мадуро да я създаде. Е, жените ни са
хубави, а и свободни сме уж, така че небесата са ни дарили предостатъчно.
Такова щастие е, че чак можем да го изнасяме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар