Френд с Делян

Искам да си  френдна Делян Пеевски във фейсбук. Да си го френдна и да си шерваме статуси. 

Ще му лайквам снимчиците, аз не съм придирчив. Ще поствам парчета от ютюб на таймлайнчето му, ще коментирам на каквото е споделил и ще гледам да се тагна близо до неговите тагове.

Искам, ама му нямам фейсбука. И да го имам - как да му пусна покана. Току виж ДАНС ме привикало да ме пита какви общи интереси имаме с бившия им началник.

Е, за съжаление никакви. Ама не би било зле да имаме общи итереси. Нека ме мразят и да ми се присмиват. Днес така, утре иначе, нали?

Да приемем, че Делян си няма никакви френдове. Влиза сутрин във фейсбука и се чуди за какво му е това чудо. Празна страница и реклами само от време на време. Тъжно и самотно. А човек, на който му е такъв фейсбука – такъв му е и живота, така е в днешни времена.

Значи Делян си го представете в реалния живот – празно му е като нюзфийда във фейсбук. Ходи по пуста улица, няма с кой да се сбута. Ако иска може даже да си купи тая улица заедно с магазините и паркираните автомобили, ама му е някак прекалено широко, въпреки личните габарити. 

Откакто Бойко го ънфрендна, никой не го отразява, само тролове му рипортват профила на администраторите.

И на предложението „Suggest friends to Delian“ никой не смее да реагира – после ще го питат из сутрешите блокове „Кой предложи Пеевски?“

Е, хем ми е жал, хем сега е момента да се лепна за него, хем знам, че едва ли ще ми приеме френд рикуеста. 

А ако го приеме.. о, всеки ден ще го поуквам по коремчето, това коремче лесно се сръчква поне, а и съм му харесал едни меме-та, дето само той би ги оценил и ще си му ги шервам.

Впрочем Пеевски със сигурност си има поне ферма във фейсбук. Сади лук и картофи, дои кравите и е напред в играта. 

Там, във фермичката, е кръстил животинките – кокошките са дамите от парламентарната група от БСП, овците – от групата на ГЕРБ, а де що има мъжко добиче го е кръстил на себе си.

То преди време във фермата си Делян садеше герберчета, ама сега никнат буренаци.