„Инцидент“ на правителственото трасе

Днес станах свидетел на чудо. Някой би го нарекъл дори инцидент.

Около 21 часа, на булевард България и Гоце Делчев (асоциациите с агент „Гоце“ са само позиционерни) светофара хвана високопоставен кортеж от две лимузини със синьо-червени лампи.

Така ги хвана светофара, че направо ги заклещи в посока „Бояна“ зад доста други автомобили. Лампите мигаха, а двете коли едва-едва се провираха измежду чакащите червения светофар шофьори.

Лоша работа. Истинска катастрофа, що се отнася до тези бедни души от МВР, ангажирани да осигурят зелена вълна за високопоставените държавни особи, бързащи към дома. Временният им дом най-вероятно. 

На един по-късен етап може да ги подкарат в друг вид превозни средства, отново със специален режим на движение, но с различен вид светлинна сигнализация – към друг временен дом.

Имал съм удоволствието да съм се разминавал достатъчно често с лъскавите лимузини по правителственото трасе към края на деня. 

„Разминавам“ е силно казано, защото аз и останалите шофьори обикновено стоим на едно място, независимо от кой ъгъл на кръстовището идваме, докато над 5 минути само от едната страна фучат щастливците, каращи откъм правилната посока, и изведнъж всички разбираме причината – от същата изпразнена посока се появяват синьо-червените лампи.

Та за това съм убеден, че случилото се днес е истинска беда и на някой ще му хвръкнат пагоните.

Горките хорица. Заради такава издънка може и главите им да хвръкнат, но те ще продължат да живеят и без глави известно време, защото са по-глупави и от кокошките. Как може да допуснат подобно нещо?

То е ясно, че не може кортежа да клекне да чака по светофари, луди хора вкякакви, току виж някой нахалник решил да се снима с високопоставената особа. 

Пък и държавните хора ги чакат държавни дела, да не си помисли някой, че дори в 00 влизат с някакво различно четиво от „Държавен вестик“?

И все пак.. Абе жал ми е за тези, които утре ще бъдат наказани.

Спомням си нещо отпреди доста години. Тогава президент беше Петър Стоянов. Същият, същия, дето не си повтори мандата.

Та тогава, на път за работата ми, всяка сутрин бях хващан в капан.

Задръстваха ме някъде между Президентството и Министерския съвет – мен и още една купчина шофьори. Стоим и чакаме поне 20 минути, колите стават все повече и повече – докато накрая тържествено се появеше колата на Президента, която за има-няма 10 секунди се навираше нанякъде, където явно стоварваше скъпоценния си товар.

Това е цял президентски мандат. Дори като изключим гостуванията в чужбина, отпуските, болничните и дните, в които просто мързела е надделял – все пак са 5 години.

Е, мислел съм си, докато чаках ядно 3 цигари време, дори да го обичах тоя човек – ще го намразя. Кой от всички клетници в тапата от коли ще гласува отново за него?

И най-смешното е, че тези височайши глави изобщо си нямат представа за това. Карат ги като карго, а като имаме предвид сегашния ни държавен глава – най-вероятно се чуди възхитено на късмета, който му е осигурил зелена вълна..