вторник, 1 октомври 2013 г.

Добруджа, Сакар, Видин, Кулата



Ако се вгледа човек в картата на това, което е останало от България – може да я определи на козя кожа. Ами защо не – някои държави приличат на ботуш, други на нищо не приличат. Нашата е козя кожа – одрана и опъната да съхне.

С малко повече въображение може да се добави и бащата на нацията. Президентът наш носущний, който и за майчица може да мине. Например - как се е проснал върху кожата, затиска я да не я отвее вятъра на изток, гръбнака му – Стара планина, ръчичките затискат Добруджа и Сакар, а крачетата.......е, не са разкрачени чак толкова между Видинско и Кулата, ама и те някак затискат ли затискат.

Така както лежи по корем и брани територията, само се молим да няма някой въздушен удар по възвишенията. Макар, че те са продукт на скалистите планини, нали така?

Тази тема за Скалистите планини се изтърка. Сбъркали презентаторите, голяма работа, нова година, ново слайд шоу. Изобщо шоуто си е важно.

Гледам го нашия човек на сесията на ООН – изглежда така, сякаш е изваден от френска комедия и всеки момент ще каже някой виц. С тънък тарикатски глас дърдори на английски, скрита усмивка сякаш е татуирана на лицето му, а сърцата ни се изпълват с гордост.

Всичко хубаво, но дали козята кожа може да се опази от ехо, отражаващо се в миналото , а зиналата уста, произвела звука го очаква за да го погълне обратно, сдъвче, преглътне и........?

Няма коментари:

Публикуване на коментар