iRon

Това се случи през 2020 година.

Имах късмета да съм съм pre-order-нал през интернет най-новия продукт на Apple и една вечер по новините съобщиха, че най-после първите доставки започват да летят до нетърпеливите купувачи.

Тръпки ме побиха чак. Най-после. Почти се бях отчаял, остави парите, които бях дал, но постоянно дочувах какви многомилионни заявки валят от цял свят, как премиерата се отлага поради последни настройки в софтуера, как част от хардуера е бил изтеглен от складовете за подобрение и напасване на елементите.. 

Струваше ми се, че времето е спряло и никога няма да се случи.. но не – ето че деня дойде.

Седмица по-късно с разтреперани ръце отворих кашона и внимателно извадих отвътре iRon. Най-новото творение на Apple, ютия като никоя друга по света.

До този момент никога не бях гладил. Именно за това и в мечтите си не бях допускал, че някога ще притежавам такова нещо – а сега iRon стоеше пред мен и в лъскавия му корпус се отразяваше щастливата ми физиономия.

Веднага дръпнах едно софтуерче от нета, свързах с USB към компютъра и – О, чудо! – ютията светна. Това не беше всичко. Наложи се да мина още 2-3 регистрации, активирах профила си през мейла и доброволно дадох номера на кредитната си карта. Последва ъпдейт на софтуера на iRon, след което той изпъшка и замря.

Почуках го, почаках го, после опитах да го рестартирам. На третия опит ютията се събуди и изписа на корпуса си HELLO.

Отдъхнах си. Тъкмо да изключа кабела от USB и започна синхронизация с мейла и календара на компютъра, за това се наложи да изчакам още 2 часа.

Най-накрая всичко беше готово. Време беше да включа iRon в електрическата мрежа, което се оказа трудна задача – щепсела му беше със специални изводи, патент на Apple, и трябваше да поръчам от ябълковия магазин патентован преходник. Нищо, бях дал кредитната си карта, а и колко му е да почакам още някой ден за доставката.

След три дни дойде ред на истинското задействане на iRon. В моментът, в който той получи ток от мрежата, сякаш оживя. Светлинките по корпуса му светеха още по-тържествено от първия път, разнесе се тиха музика (0,99$ от сайта), а предупредителни надписи обявиха, че в момента започва нагряване.

Потърсих от къде се пуска парата, но вместо това намерих копче, което превключваше на тих режим и вибрация. Междувременно GPS-а на iRon ме беше локализирал и върху нагряващата плоча показа карта с местоахождението ми. Оказа се че съм насред Северно море.

Въпросната нагряваща плоча беше нещо уникално. От там се командваха всички настройки, беше тъч скрийн и с едно натискане можех да направя снимка.

Проблем беше високата температура, но Apple бяха помислили за всичко – от уеб-магазина можех да си купя специални азбестови ръкавици.

Като казах температура – имаше копче за регулиране, разбира се. Опциите бяха сведени до най-необходимото: ТОПЛО и МНОГО ТОПЛО. Какво има да се чудя какви градуси да нагласям?

Само че пара наистина нямаше. Е, за какво ми е. За сметка на това ако се зареди добре батерията, мога да нося iRon навсякъде с мен. Даже сега ще си поръчам едно калъфче, имаше едни розови в уеб-стора.

Реших да го изключа малко да си почине.

По телевизията казаха, че въпреки супер успешните продажби, Apple решили да намалят драстично цената и iRon вече ще се продава не за 1000 долара, а за 250. Усетих справедлив гняв – аз инвестирах толкова пари в моя престиж, а сега 4 пъти по-малко престижни от мен ще си купуват ютии на 4 пъти по-ниски цени!

Оказа се, че не съм сам във възмущението си, доста народ ревнал по целия свят. Няколко дни по-късно Apple се извиниха на първите купувачи, но не намалиха цените. Чудя се – къде отидоха моите 750 долара разлика?

Радостна новина – пристигна розовото ми калъфче. Върви в комплект с кърпичка – ето, бонус, уж били кожодери и всичко се плащало.

Първоначално не схванах предназначението на кърпичката и поради тази причина просто забърсвах с нея iRon, преди да заспя.

По-късно в метрото видях хора около мен, които вадеха от чантите си своите iRon-и, разстилаха кърпички и ги гладеха, докато пътуват.

Е, страшна работа! Още на следващия ден и аз правех така – в метрото, в кафенето, дори вкъщи, докато гледах телевизия.

Не е ли iRon-ic?