АБВГ..ерб

Брей, тъкмо си мислехме, че азбучната инициатива на бившия президент Първанов остана проект единствено за книжките, с който да плаши станишките и хоп! – нещата приеха коренен обрат.

Като всяко нещо – и тук най-важното е да уцелиш правилния момент.

Навремето (колко бързо мина, нали), когато Борисов реши да конвертира всенародната симпатия в политическо движение, и той постъпи по същия начин. 

Не е достатъчно хората да те обичат, иначе Къванч Татлъту до сега да е сформирал правителство. 

Трябва да можеш да чакаш. После да избереш правилните избори. И някъде там – да се самоопределиш в политическото пространство.

Бойко стана десен така, както професионалистите обличат фланелката на новия си отбор след многоцифрен трансфер и просълзени целуват емблемата на клуба. Лявото беше прекалено сплотено (както винаги), дясното – разбито и слабо (нищо ново). 

Логично е да се потърси празната ниша. Много баби останаха изумени, когато преди няколко години Борисов изведнъж взе да попържа ту Първанов, ту Станишев – и то изкуствено някак, като лош артист. 

Виж, когато му отвърнаха и нещата придобиха личен отенък – и реакциите станаха естествени, даже някак класово-партийни.

Та така и с „глупавия и безотговорен ход“ на Първанов, Калфин и приятели. 

Малко странно е, че изявленията на въпросната група по-скоро приличат на вътрешнопартийни критики в стил „перестройка“. Но момента е перфектно избран, а изборите за евро депутати – още повече. Това е тест, при който – дори да се получи неприятна изненада – винаги може да си свериш часовника преди наближаващите предсрочни парламентарни избори.

Подобно на изненаданите бабички – фенки на Борисов, сега цялото ръководство на БСП е с пръст в устата. 

Неприятната изненада е не само за тях – ГЕРБ се изправят пред втори враг, като АБВ наподобява с лидерския си тип организация на самите тях. Така наречените „реформатори“ от блока също едва ли са щастливи, макар че Първанов няма да краде пряко гласове от тях.

Първанов може да претендира, че в първите три букви на азбуката е събрал някакъв модерен ляв елит, с който първоначално се насочва към Европейския парламент, а след това ще опита да осребри на свой ред народната любов. 

Дошъл е ред на новите лидери и лидерски партии. Кой ти помни, че преди Първанов водеше столетницата.

Ако Борисов и Станишев навреме бяха постигнали консенсус да променят конституцията и да позволят трети мандат за президентската институция, сега щяха спокойно да си гледат шоуто на Сидеров и да не им пука за споделеното електорално пространство.

А ако Първанов се сети навреме – от сега, заедно с останалите, ще се оглежда през рамо за следващия лидер-месия, който народа ще обикне.

(снимка razkritia.com)

iRon

Това се случи през 2020 година.

Имах късмета да съм съм pre-order-нал през интернет най-новия продукт на Apple и една вечер по новините съобщиха, че най-после първите доставки започват да летят до нетърпеливите купувачи.

Тръпки ме побиха чак. Най-после. Почти се бях отчаял, остави парите, които бях дал, но постоянно дочувах какви многомилионни заявки валят от цял свят, как премиерата се отлага поради последни настройки в софтуера, как част от хардуера е бил изтеглен от складовете за подобрение и напасване на елементите.. 

Струваше ми се, че времето е спряло и никога няма да се случи.. но не – ето че деня дойде.

Седмица по-късно с разтреперани ръце отворих кашона и внимателно извадих отвътре iRon. Най-новото творение на Apple, ютия като никоя друга по света.

До този момент никога не бях гладил. Именно за това и в мечтите си не бях допускал, че някога ще притежавам такова нещо – а сега iRon стоеше пред мен и в лъскавия му корпус се отразяваше щастливата ми физиономия.

Веднага дръпнах едно софтуерче от нета, свързах с USB към компютъра и – О, чудо! – ютията светна. Това не беше всичко. Наложи се да мина още 2-3 регистрации, активирах профила си през мейла и доброволно дадох номера на кредитната си карта. Последва ъпдейт на софтуера на iRon, след което той изпъшка и замря.

Почуках го, почаках го, после опитах да го рестартирам. На третия опит ютията се събуди и изписа на корпуса си HELLO.

Отдъхнах си. Тъкмо да изключа кабела от USB и започна синхронизация с мейла и календара на компютъра, за това се наложи да изчакам още 2 часа.

Най-накрая всичко беше готово. Време беше да включа iRon в електрическата мрежа, което се оказа трудна задача – щепсела му беше със специални изводи, патент на Apple, и трябваше да поръчам от ябълковия магазин патентован преходник. Нищо, бях дал кредитната си карта, а и колко му е да почакам още някой ден за доставката.

След три дни дойде ред на истинското задействане на iRon. В моментът, в който той получи ток от мрежата, сякаш оживя. Светлинките по корпуса му светеха още по-тържествено от първия път, разнесе се тиха музика (0,99$ от сайта), а предупредителни надписи обявиха, че в момента започва нагряване.

Потърсих от къде се пуска парата, но вместо това намерих копче, което превключваше на тих режим и вибрация. Междувременно GPS-а на iRon ме беше локализирал и върху нагряващата плоча показа карта с местоахождението ми. Оказа се че съм насред Северно море.

Въпросната нагряваща плоча беше нещо уникално. От там се командваха всички настройки, беше тъч скрийн и с едно натискане можех да направя снимка.

Проблем беше високата температура, но Apple бяха помислили за всичко – от уеб-магазина можех да си купя специални азбестови ръкавици.

Като казах температура – имаше копче за регулиране, разбира се. Опциите бяха сведени до най-необходимото: ТОПЛО и МНОГО ТОПЛО. Какво има да се чудя какви градуси да нагласям?

Само че пара наистина нямаше. Е, за какво ми е. За сметка на това ако се зареди добре батерията, мога да нося iRon навсякъде с мен. Даже сега ще си поръчам едно калъфче, имаше едни розови в уеб-стора.

Реших да го изключа малко да си почине.

По телевизията казаха, че въпреки супер успешните продажби, Apple решили да намалят драстично цената и iRon вече ще се продава не за 1000 долара, а за 250. Усетих справедлив гняв – аз инвестирах толкова пари в моя престиж, а сега 4 пъти по-малко престижни от мен ще си купуват ютии на 4 пъти по-ниски цени!

Оказа се, че не съм сам във възмущението си, доста народ ревнал по целия свят. Няколко дни по-късно Apple се извиниха на първите купувачи, но не намалиха цените. Чудя се – къде отидоха моите 750 долара разлика?

Радостна новина – пристигна розовото ми калъфче. Върви в комплект с кърпичка – ето, бонус, уж били кожодери и всичко се плащало.

Първоначално не схванах предназначението на кърпичката и поради тази причина просто забърсвах с нея iRon, преди да заспя.

По-късно в метрото видях хора около мен, които вадеха от чантите си своите iRon-и, разстилаха кърпички и ги гладеха, докато пътуват.

Е, страшна работа! Още на следващия ден и аз правех така – в метрото, в кафенето, дори вкъщи, докато гледах телевизия.

Не е ли iRon-ic?

Неделна проповед за новата година

Стана 5-ти януари и леко взех да поизтрезнявам.

Брей, голямо празнуване падна. Така я изпратихме 2013-та, както я и посрещнахме. С бомби, алкохол и свинско. 

И такова освинване падна, че преяждането със свинско си заприлича на чист канибализъм.

Леко поизтрезнях, но не достатъчно и трябва да поддържам това полупияно състояние, за да отложа махмурлука. Той че е неизбежен – неизбежен е, но пък идват януарските именяци, като ги подкарам наред и после ще му мислим. 

Светиите трябва да се уважават.

Мисля, че е много хубаво това отношение на нашенците към новогодишното изтрещяване. Кой изпраща старата, кой посреща новата година - не става ясно, но по типичен български стил всичко е като за последно.

И в това няма лошо, напротив, поне в едно нещо да си имаме и наш почерк. Не че е без чужди заемки (отново в наш си стил), но от всичко поамериканчено, поевропейчено и порусначено се е получила такава боза, че си е чисно наша. С „Многая лета“ и Дунавско хоро.

Освен това е повече от основателно да се приема като за последно. След 1-ви януари поне седмица и магазините са изпразнени, и купувачи няма. То и главите ни ги няма.

Някой незапознат с нравите тук ще се смае. Тези хорица – ще си каже – сигурно много силна година очакват да ги сполети. Явно за това още от сутринта на 31-ви декември са се натряскали и гърмят пиратки и всякакви бомби из улиците.

Както споменах – на 5-ти алкохола взе да ме отпуска. Не е добре това. Не е добър знак, защото същата работа ми се случи и в началото на 2013 година. Нали тази уж е нова, пък почва по старо му.

Може би трябва да сменя алкохола. Или държавата. Ама първо да ударя един зелев сок. Или едно шкембенце.

Тютюневи сълзи

Хайде, поредните платени протестиращи. Дойде ред и на тютюнопроизводителите. Това вече е истинско нахалство и безочие.

Сега, видиш ли, Националната асоциация на тютюнопроизводителите плаши с протест, ако до 5 януари търговските фирми не започнат изкупната си кампания.

Чакайте малко. Оставям настрана факта, че тези отровители и душегубци са си направили асоциация, която при това напълно законно вирее у нас. Оставям настрана, че противно на всякакви пазарни правила са решили да протестират, че някаква фирма не им купила тютюна. Това сме го слушали и при гроздобера, и при доматобера, краставичобера..

Ама какво изобщо ни занимават с проблемите си? Значи помага им държавата да си засадят плевелите, та да ни тровят с тях. Какво садят ли – кеф ти „Басми“, кеф ти „Виржиния“, кеф ти „Бърлей“ или „Кабакулак“. Тютюн, братя – отровата която избива нацията.

И не само това – протеста щял да е и защото изкупните цени щели да са по-ниски.

Ами как да не са по-ниски? Това е пазарна икономика. Забранихме пушенето и потреблението падна рязко. Слабо търсене – по-ниски цени. А и какво ми пука, нека измрат от глад производителите на гадната отрова, ние пък ще си умрем здрави някой ден.

И без блъфове – всеки от изброените тютюни се използва за пушене, не за медицински цели, да не говорим за произведените количества.

Далеч съм от мисълта да почне някой да пуши, за да има какво да ядат хорицата в бедните тютюневи райони на Родината. Но ако някой се е захванал да мисли вместо нас пушачите и да ни спасява от вредния порок, ако някой се е хванал вместо непушачите да им осигури повсеместно бездимни заведения, вместо да ги остави сами да избират в какво помещение да са – та този някой да бъде така добър да обясни на тютюнопроизводителите да си гледат работата и да се махат с гнусния си продукт. 

Да садят брюкселско зеле и да не ни пробутват сушените си листа.

Защото, така както се субсидират и подпомагат лицемерно производителите на тютюн и се вайкаме за неудачите им, а в същото време сме яростни борци срещу зловещия тютюнев дим, така ще се усети след време същия тоя някой колко от полза е бил акциза, който се събира върху крайния цигарен продукт.

Ако вярваме на някой и на радетелите на чистия въздух.

И тъй като сме тъпи и им вярваме – можем да очакваме протест и на производителите на амфетамини.

линк към свързана публикация