Стана 5-ти януари
и леко взех да поизтрезнявам.
Брей, голямо
празнуване падна. Така я изпратихме 2013-та, както я и посрещнахме. С бомби,
алкохол и свинско.
И такова освинване падна, че преяждането със свинско си заприлича на
чист канибализъм.
Леко поизтрезнях,
но не достатъчно и трябва да поддържам това полупияно състояние, за да отложа
махмурлука. Той че е неизбежен – неизбежен е, но пък идват януарските именяци,
като ги подкарам наред и после ще му мислим.
Светиите трябва да се уважават.
Мисля, че е много
хубаво това отношение на нашенците към новогодишното изтрещяване. Кой изпраща
старата, кой посреща новата година - не става ясно, но по типичен български
стил всичко е като за последно.
И в това няма
лошо, напротив, поне в едно нещо да си имаме и наш почерк. Не че е без чужди
заемки (отново в наш си стил), но от всичко поамериканчено, поевропейчено и
порусначено се е получила такава боза, че си е чисно наша. С „Многая лета“ и
Дунавско хоро.
Освен това е
повече от основателно да се приема като за последно. След 1-ви януари поне
седмица и магазините са изпразнени, и купувачи няма. То и главите ни ги няма.
Някой незапознат
с нравите тук ще се смае. Тези хорица – ще си каже – сигурно много силна година
очакват да ги сполети. Явно за това още от сутринта на 31-ви декември са се
натряскали и гърмят пиратки и всякакви бомби из улиците.
Както споменах –
на 5-ти алкохола взе да ме отпуска. Не е добре това. Не е добър знак, защото
същата работа ми се случи и в началото на 2013 година. Нали тази уж е нова, пък
почва по старо му.
Може би трябва да
сменя алкохола. Или държавата. Ама първо да ударя един зелев сок. Или едно
шкембенце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар