АБВГ..ерб

Брей, тъкмо си мислехме, че азбучната инициатива на бившия президент Първанов остана проект единствено за книжките, с който да плаши станишките и хоп! – нещата приеха коренен обрат.

Като всяко нещо – и тук най-важното е да уцелиш правилния момент.

Навремето (колко бързо мина, нали), когато Борисов реши да конвертира всенародната симпатия в политическо движение, и той постъпи по същия начин. 

Не е достатъчно хората да те обичат, иначе Къванч Татлъту до сега да е сформирал правителство. 

Трябва да можеш да чакаш. После да избереш правилните избори. И някъде там – да се самоопределиш в политическото пространство.

Бойко стана десен така, както професионалистите обличат фланелката на новия си отбор след многоцифрен трансфер и просълзени целуват емблемата на клуба. Лявото беше прекалено сплотено (както винаги), дясното – разбито и слабо (нищо ново). 

Логично е да се потърси празната ниша. Много баби останаха изумени, когато преди няколко години Борисов изведнъж взе да попържа ту Първанов, ту Станишев – и то изкуствено някак, като лош артист. 

Виж, когато му отвърнаха и нещата придобиха личен отенък – и реакциите станаха естествени, даже някак класово-партийни.

Та така и с „глупавия и безотговорен ход“ на Първанов, Калфин и приятели. 

Малко странно е, че изявленията на въпросната група по-скоро приличат на вътрешнопартийни критики в стил „перестройка“. Но момента е перфектно избран, а изборите за евро депутати – още повече. Това е тест, при който – дори да се получи неприятна изненада – винаги може да си свериш часовника преди наближаващите предсрочни парламентарни избори.

Подобно на изненаданите бабички – фенки на Борисов, сега цялото ръководство на БСП е с пръст в устата. 

Неприятната изненада е не само за тях – ГЕРБ се изправят пред втори враг, като АБВ наподобява с лидерския си тип организация на самите тях. Така наречените „реформатори“ от блока също едва ли са щастливи, макар че Първанов няма да краде пряко гласове от тях.

Първанов може да претендира, че в първите три букви на азбуката е събрал някакъв модерен ляв елит, с който първоначално се насочва към Европейския парламент, а след това ще опита да осребри на свой ред народната любов. 

Дошъл е ред на новите лидери и лидерски партии. Кой ти помни, че преди Първанов водеше столетницата.

Ако Борисов и Станишев навреме бяха постигнали консенсус да променят конституцията и да позволят трети мандат за президентската институция, сега щяха спокойно да си гледат шоуто на Сидеров и да не им пука за споделеното електорално пространство.

А ако Първанов се сети навреме – от сега, заедно с останалите, ще се оглежда през рамо за следващия лидер-месия, който народа ще обикне.

(снимка razkritia.com)