Наздраве за
най-хуманното общество!
Убеден съм, че
нашето е именно такова. По-скоро хуманоидно общество, съставено от примати и за
това висшите мозъци ни обгрижват с добрина и любов.
Напрмер, ако съм
примат, на име Куртев, напия се като мотика, кача се на таксито си помеля 12
човека, чакащи на спирка, какво предприема на секундата държавната машина?
Прибира ме на
топло, започва следствие и от мен се иска само да броя дните от календара.
Как аз, Куртев,
примат първа класа, убиец по занятие, тъпанар по професия и по случайност
таксимертовв шофьор – та как аз да не съм благодарен на хуманизма, проявен от
съдебната система?
Ако бях останал на свобода, докато органите проучват дали да
ме наградят с медал или да ме порицаят назидателно, току виж някой близък на
пострадалите ме намерил и..
..като ме намери
– вземе та се отдаде на вулгарния вандализъм, така популярен по тези географски
ширини под термина „саморазправа“......
Но не. Държвата
ме скри в ареста, храни ме, разхожда ме, разследва ме, абе с две думи – кри ме
на сигурно място, докато не се поразминаха нещата.
После, като позатихна, понеже идват
и Коледни, и Новогодшни празници, да не казвам, че след няколко дни ми е и
именния ден – хората взеха та ме пуснаха.
Отстрани сигурно изглежда
странно. Ако щях да бягам, то и сега ще избягам. Ако щях да се крия – и
сега да се скрия.
За вас навярно е чудно защо изобщо стоях няколко месеца „на
топло“, пък сега гаранцията ми е само 1000 лева. Чудите се, а? Че то само сложи
лизинга на таксито, застраховки, разходите по диспечерка, да не споменавам щетите по колата –
какво са 1000 лева, а?
Е, признавам, нищо
не са. Капка в морето. Ама пак ще ви подсетя – а ако ме беше напипал някой
близък на пострадалите?
Ето това е хуманизъм. Благодаря и на следствие, и на
прокуратура.
Изтекоха месеците
и моите закрилници искат – неискат – трябва да ме пускат вече на свобода.
Няма
умисъл в стореното, сори. Пил съм си, ама нали съм примат – случва се.
Пил съм, карал съм
си таксито, но никой не може да докаже, че умишлено точно тея 12 човека съм
искал да смеля на спирката. Даже съм готов да свидетелствам, че съвсем други 12
съм искал да утрепам, не тях.
Та такъв е закона
– пускат ме на свобода и това е. Нямат право повече да ме задържат, след като
няма умисъл. Е, дело все някой ден ще има, ама до тогава.. знаем всички как е.
Важното е, че когато трябваше – бях скрит на сигурно място.
Сега, като съм на
свобода, съм се замислил за нещо.
Чудя се - ако
бяха постановили не 1000 ами 1 000 000 лева парична гаранция – дали щях да
излезна на свобода? Чудя се как точно определят нулите зад паричните гаранции?
Защото ако съда няма друг избор и поради това, че не съм бил вложил умисъл
трябва да ме пусне под парична гаранция – би ли могъл да направи тази гаранция
в такъв размер, че да продължа да търкам наровете в ареста?
И отново – ако ставаше
дума за тея 1000 лева – защо не казаха по-рано, да си ги платя, да се дегизирам
и да продължа да въртя волана, че лизинга изостава?
Чудя се, ама
по-добре да не се чудя. Всичко се размина добре, наздраве за хуманоидите, лека
и доходна, че бързам да сменям ортака. Колежка, аз съм на стоянката на
съдебната палата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар