Bad boys in blue

Не стреляйте по пианиста!

Не го убивайте. Той е там, защото така трябва и свири толкова, колкото може.

Не стреляйте по пианиста, а по този, който е написал нотите, този, който му е подредил партитурите и избрал репертоара му; по този, който го е поставил в ъгъла зад рояла.

Защото, независимо коя е властта, когато се прояви каквато и да е форма на гражданско самосъзнание, се привиква полицията. 

За къде сме без тях – за да се спази реда на протеста, за да се намесят, когато е необходимо, да вкарат ред дори когато протестиращите влезат в схватка помежду си.

Е, така е, ама сега сме в малко по-друга ситуация. Толкова особена ситуация, че за първи път някои от перманентно преброяващите се протестиращи признаха, че полицията била повече от тях. 

И то не заради това, че протестиращите са били малко.

Нека сме обективни. Ако не беше полицията, щяхме да сме първа новина в световните емисии.

Защото, ако недоволните се бяха добрали до Парламента, никой не може да предвиди какви последици би имало, а разрушителите след това щяха да бъдат определени като провокатори.

Тук, обаче, има едно голямо НО.

Защото полицията ще е винаги там, независимо кой е на власт, кой я праща и от кой трябва да опазва властниците. Защото това са хора, нека не забравяме, че са ХОРА, с професия „полицай“ и за да застанат с телата си да бранят огражденията и Парламента – явно са последната дупка на кавала.

Те не са помирисвали университет, живеят по-зле от повечето от нас и са там да изпълняват команди. Повечето от тях мислят като вас – тези, които ги замерят и обиждат, но заповедите и насрещната сила и омраза, ги принуждава да се идентифицират като противници на протестиращите.

И нека не задаваме въпроса – защо, след като и те не одобряват, и са на същото мнение, не се присъединят към нас.

Защото и „нас“ ни има, когато имаме време или когато стане напечено. Защото през тези 23 години имаше протести, които вадеха всички на улицата, а сега пътем се отбиваме, ако не сме на ресторант или няма нищо интересно по телевизията.

Защото заспахме, докато студентите, тея ранобудни безделници, не ни поразбутаха.

Та какво да очакваме от полицая? Навлекли са му бронята, каската, маската, дали са му щит и палка, и се изправя, анонимна пешка срещу анонимни противници. Когато загражденията не работят – той се превръща в заграждение. Вчера пазеше Бойко, днес Орешарски. Слуша радиостанцията и изпълнява. Ако го ударят с бутилка – ударят. Ако му хвърлят пиратка – хвърлят. Предислоцира се, разпръсква, отблъсква, каквото му кажат.

Като хванеш да дърпаш загражденията какво – да ти помогне ли? Да приеме, че си тръгнал с най-добри намерения? Имаш ли право на саморазправа? Какво би се случило, ако ти направят път?

Нека не забравяме – това са хора най-обикновени. И изобщо не оправдавам кръвта, нараняванията и насилието. Макар, че и ние сме смели – удари ме бе, говедо, удари ме, ако ти стиска, ето ме с голи ръце, пусни ми кръв да те видим!

Признавам, емоционален съм. Защото ми е жал за тези хора. И ме е яд на наглеците, които се крият зад тях. И кои се крият ли? Това даже не са техните началници.

Крият се големите мозъци, които имат наглостта да продължават да са вътре, в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата“ и разединяват, манипулират, дерибействат.

Защото тези, които трябва да подадат оставка, се крият зад гърба на обикновените и простите (в нормалния смисъл на думата) полицаи, на които това им е работата.

Какво правят наглите управляващи, слугите на народа?

Половин година се преструват, че лек ветрец подухва. Както е приказката – ти го плюеш, той мисли че дъжд вали. Какво очакват – хората да протестират по домовете си, по кръчмите и в градинките? 

Протестът трябва да направи безредици, да създаде препятствия, дискомфорт, да принуди – това е смисъла, това е инструментариума, с който разполагаме.

И в отговор на това, управляващите постъпват напълно формално. Струпват органите на реда от цялата страна и казват – има си закони, пазим се от вандализъм, нека се спазват правилата.

Какви правила, колко нагли може да бъдете? Следващата стъпка е самозапалвания, там трябва не полиция, а пожарникари и линейки да викате..

Колко страхлив трябва да си, за да се скриеш зад гърба на тези обикновени полицаи и да насочиш гнева на хората от себе си срещу тях?

Нека се осъзнаем. Момчетата в униформи не са ни врагове. Тези, които се крият зад тях са хората, срещу които е не само протеста, а и тези, които, подобно на джуджета с аристократичен блясък, се крият зад гърба им и се правят, че си вършат рабтата на ползу роду.

Както има полицай, ударил невинен с палка, така има и провокатори, които са на протеста заради омразата.

Противниците са други. И те дори не си вярват, че са месии, спасяващи страната, докато невежите искат оставката им. Всички ги е страх от избори. Всички, които са вътре.