
Браво, тъкмо
протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на
наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се
появиха студентите.
Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се
конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове,
блокирания на кръстовища... бунт!
Всеки човек,
който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се
прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може
да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да
разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за
протеста, а не от самите протестиращи.
Та размърдаха се
хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на
учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу
и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички
страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де).
Ескалиране, а не отстъпление.
Не искам да
подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени,
когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се
прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха
така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И
това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.
Каква да е
следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не
допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците
и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не
обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?
Няма коментари:
Публикуване на коментар