вторник, 19 ноември 2013 г.

Аула Магна или обетованата земя

Прекалено много разум взеха да проявяват ранобудните студенти. Вярно, цялата нация е легнала пред телевизорите и чака някой друг да им махне Орешарски, ама добре – опънат на дивана и чоплещ пъпа си, ето какви мисли минават през главата на някой самодоволен еснаф:

Браво, тъкмо протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се появиха студентите. 

Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове, блокирания на кръстовища... бунт!

Всеки човек, който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за протеста, а не от самите протестиращи.

Та размърдаха се хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де). Ескалиране, а не отстъпление.

Не искам да подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени, когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.


Каква да е следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?




Няма коментари:

Публикуване на коментар