ПОП култура

Стига да е достатъчно извратен, човек може да се превърне в ревностен последовател на българската църква, особено след последните изпълнения.

Например в неделя, в предаването на Карбовски, едно болнаво и изнежено на вид йеромонахче се изповяда на водещия, че го боляло отзад, но това било от хемороидите. Та се заиграло момчето с някаква мъжка проститутка от сайт за запознанства, после пари пращало нагоре надолу – къде да плати за удоволствията, къде да си купи мълчание, пък и по-възрастни свещеници замесени..

И това е само един клон на разврата.

Наивниците навярно се чудят защо са всички тези борби в църквата. 

Още от зората на демокрацията като се почна – алтернативни синоди, свещоливници, имоти.. Пари – казват. Да, но защо са им пари на тези святи хора? Да ги дадат на обикновения мирянин – ще се съсипе от проститутки, алкохол, спортни коли и други продукти на суетата и греха. Ама ако си свещено лице – колкото и пари да имаш – не можеш да се отдадеш на сладостта порочна.

Наивници, наистина. Защото можело да се живее по попски сладострастно и блажено. Старата поговорка „да преядеш като поп на задушница“ вече е развита до степен ежедневие. 

Може ли някой да си представи какви попски партита са се вихрили из манастири и други подходящи църковни имоти, до къде може да стигне въображението ви? Сигурен съм, че там, до където стига изобщо не е достатъчно, за да видите истината.

Лошото е, че тези наши посредници с Бога – които са хора като нас – са запознати повече от обикновените хора със Светото писание и делата Божи. 

И ако тези толкова добре запознати боклуци се отдават на подобни светотатствени забавления и отвратителни интриги, убийства, кражби, какво ли не – това означава, че те са проумяли, че Бог няма и не ги е страх от него..

(карикатура - Ч. Николов - в-к Новинар)

Украинци, братя!

Щракам си каналите и попадам на новините. 

Брей, мама му стара! Тея украинци, тц тц тц. И те като нас! 

Бунтуват се и искат да разкарат комунистическата сволоч.

Братя са ни тея украинци, браво. Ние по улиците, окупации, протести – и те, да не видят нещо. 

Ама няма лошо де, нека се учат. Само да видя как свършва ситкомчето и ще върна на новините да ги догледам как ни копират.

А, вече дават надписите, може да пусна новините.

Хубави са украинките. Украинците са пълни дървета, ама украинките си ги бива. И колко народ наизлезнал на улиците, и те с плакати, като нас. Браво!

И на никой не му пука, милиционерите нахъсани, съда забранява протестите, ама те, братята украинци - смели като нас – вдигнал се е народа и иска своето. Така се прави!

Даже мисля да го постна като статус във фейсбук. Ще шерна една снимка от Киев и ще напиша: „Така се прави“. Френдовете, ако не са в някой бар без покритие на мрежата, със сигурност ще я налайкват.

Така се прави та. 

Изпълва ме един вътрешен ентусиазъм, една гордост, една съпричастност и солидарност. Все едно съм там! Или все едно съм пред нашия парламент. Ние, бунтарите, гражданското общество, ето ни колко сме силни! Ето ни колко сме много! 

Е, украинците са малко по-много, ама те са и 45 милиона население. А тук сме малка държава, по-скромно е, нормално да е така.

Нещо стана студено, а парното е пуснато. Ще си сипя нещо да се посгрея.

Така и така украинците ни копират – няма да е зле, в знак на благодарностq да ни пратят малко от техните протестиращи. 

Ние каквото можахме – направихме. И с един автобус се снимахме даже. Цяло лято.. такъв студ е, че не вярвам някога да е било лято.

Я да видя какво става във фейса. Е гати, 3 лайка само. И един коментирал да не се правя на революционер, докато съм по пантофи. Знам го тоя, той е провокатор.

Ама има нова мода. Всички постват снимки с надпис „Здравей, Декември“. Ще постна и аз, пък другата ще я махна. 

Не сме ли узрели, презрели ли сме.. Граждани ли сме, селяни ли сме..

Имам идея. Да ни пратят украинки за помощ. Да ни подкрепят на протеста.

Даже какво ще мръзнат, може направо вкъщи да дойдат.

(снимка BBC)

Четвърти четвъртък, Благодаря!

Както си му е реда, първо помилвах пуйката. Погалих я по главичката, дръпнах й гребенчето, целунах я. После я помилвах и с брадвата, защото не върви жива да я готвя.

Та така, оскубах я и сега се пече. Ей, голям кеф, голяма работа, благодаря.

Тя се пече, а аз мачкам картофи. Но не някакви селски самоковски компири, не, благодаря.

Напазарувал съм си сладки патати и дори водата, в която ги сварих има такъв един благороден отенък.

Чудя се как може да сме толкова прости. Нито делниците ни делници, нито празниците – празници. На всичко отгоре вместо поне да се присъединим към светлите цивилизовани традиции – мразим и обиждаме.

Благодарен съм на братята американци, че подариха на света святия за всички нас Thanksgiving.

Как прекрасно звучи – Ден на благодарността.... 

Лигите ми потекоха, дано не изгори пуйката само.

Всъщност единствено простолюдието и пуйките не могат да разберат тоя празник. Да благодарим на Бог, да благодарим на хората около нас, да благодарим на който трябва, да благодарим, да благодарим, малко учтивост и възпитание, моля.

Сега разни ретроградници, които се чувстват засегнати, понеже на 8-ми март им обясних, че не трябва да има специален ден за жената, а нежните половинки следва всеки ден от годината да се уважават - та същите тея ретроградници ще се опитат да ми го върнат, като ми кажат, че всеки ден трябва да сме благодарни. 

Моля, моля – изчакайте като празнувам Деня на Бащата и Деня на Майката и тогава ми го натяквайте, благодаря. Не ми разваляйте днешния празник. И без това май сладките картофи леко на развалени ми бият.

Ето заради такива ретроградници с радост се присъединявам към ценностите на демократичния свят и в частност на ю-ес-ей. От Хелоуийн тръпна и се готвя за днешния велик ден.

Сега е ред на боровинковия сос. Незнам как ще го ям това нещо, пуйка - пък сос от боровинки и тея сладки картофи ама.. Това е то – повредени сме. Захранени сме с гнило зеле и така сме свикнали да ядем, да се тъпчем, къде е финеса, къде е културата.

И така – каквото се получило, това ще се яде. 

То пък и аз – сега излиза, че яденето е най-важно. Ама пък ако няма пуйка с боровинки и сладки патати – как ще усетя, че празнувам Деня на Благодарността. 

Дето се вика това е духа на тоя празник, благодаря. Поне аз с това го свързвам, нищо друго не трепва за сега в мен. Подчертавам – за сега. 

Вече започвам да улавям драмата на първите заселници, които вместо да бъдат изклани като пуйки от ирокезите, взели, че прекарали тежката зима на непознатата земя. Усещам как тези пилигрими са оцелели, благодарение на вулгарните червенокожи и протестантската си вяра, за да разпръснат семето си из американския континент, та да може в днешно време, сред пушек и дим, да далагат демократичните ценности по целия свят.

Пушек и дим.. пуйката отиде на кино май. Дано е изгоряла кожичката само, то сосчето с боровинките сигурно е за това, как са се сетили, благодаря.

Сега какво следва.. а, да. Ще си отворя една биричка и е си пия от шишето, гледал съм по ТВ.

Преди това ще се метна на дивана с крака на масата.

Ей, тея шишета много неудобни, трябваше по-малко да взема, не литър и половина.

И какво още? Ще потърся мач. Американски футбол. Знам я традицията, виждал съм какво и как се прави.

Да де, ама нито тъпата кабеларка е пуснала такива спортни предавания, нито знам правилата, нито нещо се чувствам на кеф. 

Нещо някак прецакан се чувствам. Хората си празнуват, а аз – зрящ сред слепи.

Я да си добавя кисело зеленце. Обама едва ли ще разбере, макар че с тея подслушвания..

Какво липсва още? Ракийката. Щрак – и Ииян Палатката по ТВ. 

Екстра. Е как да не благодаря.

Благодаря!

Аула Магна или обетованата земя

Прекалено много разум взеха да проявяват ранобудните студенти. Вярно, цялата нация е легнала пред телевизорите и чака някой друг да им махне Орешарски, ама добре – опънат на дивана и чоплещ пъпа си, ето какви мисли минават през главата на някой самодоволен еснаф:

Браво, тъкмо протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се появиха студентите. 

Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове, блокирания на кръстовища... бунт!

Всеки човек, който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за протеста, а не от самите протестиращи.

Та размърдаха се хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де). Ескалиране, а не отстъпление.

Не искам да подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени, когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.

Каква да е следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?

Бисеров, Бисеров

Трябваше Бисеров, преди да абдикира от всичките си високи постове, да си признае, че той е предложил Пеевски. Колко му беше да поеме отговорността за това, на фона на сериозните проблеми, които му се струпаха на главата. 

Да не говорим, че това е въпрос, който вълнува основно Генка Шикерова, а отговора му е толкова ясен, колкото е и незначително и безсмислено питането.

Да си признае, ама пък после ще кажат – аха, той предлага Пеевски за шеф на ДАНС, та да му се размине разследването.

А сега новия директор Писанчев, който пое агенцията след фиаското на Пеевски, измърка и престъпника Бисеров попадна в капана.

Странни са тези разсъждения.

Вероятно само наивниците и Генка Шикерова вярват, че Писанчев е назначен за директор с гласовете на депутати, които са различни от тези, които преди това избраха Пеевски. Има ли причина единия да е толкова по-различен от другия? Какъвто Пеевски, такъв и Писанчев – така биха заключили циниците и общо взето не биха сбъркали много.

Защото ДАНС очевидно е политически орган и ръководството й трябва да бъде на разположение на този, който е на власт.

Сведено до най-проста схема – или Бисеров до такава степен се е издънил, че никой не може да го спаси, или е отстрелян от приятелски огън.

При първия случай, най-вероятно става дума за външен натиск. Ако издънките са на местна почва - знаем много добре какво следва, особено ако става дума за политик. Но ако става дума за международни служби, особено американски – тогава дори нашите органи нямат голям избор и трябва да предприемат нещо.

А ако Христо Бисеров е покосен от приятелски огън, то причините трябва да се търсят в бизнес схемите на фирмата ДПС.

Нито НАП, нито ДАНС, нито която и да е друга държавна институция, извършват проверките си с някаква шеметна скорост. 

Причините за това са и технологични – изискват се много документи от банки, от проверяваното лице, от всякакви други места. 

Парлелно с това нека не се съмняваме, че Бисеров е знаел какво се случва с него и вероятно е опитал да потуши или забави нещата, да приложи някоя връзка или да окаже натиск – сигурни сме, че е имал достатъчно възможности и богат инструментариум.

Тоест, този процес е започнал достатъчно отдавна. И когато Бисеров става заместник председател на Народното събрание, той със сигурност е знаел вв каква каша е попаднал. 

Дали го е знаел само той? Едва ли. Знаели са го и Доган, и Местан, може би и в БСП се е знаело, поне на достатъчно високо ниво.

И изведнъж – Бисеров се самодетронира, ден преди да му скочи държавата, а Бойко се разочарова, че сега ще бъде разследван най-обикновения гражданин Христо, вместо политика Бисеров.

Има нещо страно в тази схема. И скоро ще се разбере какво е.

Защото когато са предлагали Христо Бисеров за заместник председател на Народното събрание, достатъчно много отговорни фактори от ДПС и БСП са знаели положението му.

За това новия въпрос е – Кой предложи Бисеров. Генке, записа ли си?

снимка vesti.bg

Червени опорни точки

Според информация на „Дневник“, депутатите от БСП получили по мейла инструкции какво да дърдорят, ако някой ги пита за протестите.

Твърде лекомислена постъпка от страна на провеждащите инструктажа.

Принципно, редно е да се стегнат редиците. Трябва да има единна партийна линия в изказванията, все пак една лъжа повторена 100 пъти става истина. 

Текстът в бюлетината е много любопитен, но проблема е, че едва ли всички „леви“ са достатъчно „модерни“, та да ползват мейл и нищо чудно повечето да пропуснат директивата.

А брошурката изобщо не е за изпускане – най-малкото е достатъчно забавна. 

Файлът се казва OPT_Protesti_13.11.2013 и след, като го отворим, разбираме че най-вероятно ОРТ означава изписано с латински букви съкращение на Опорни Точки за Протестите.

Та ето ни и Опорните точки:

Бойко, Цецо и Котараците са повишени в организатори на протестите, появяват се и Титани от чистотата.

Протестите са сведени до два броя. 

При първия протест разпределението на протестиращите е представено като дроби (2/3 са студенти, 1/3 са тъпанджии и анархисти), при което за удобство на двойкарите по математика от червената парламентарна група, са им направени и съответните изчисления, при условие, че протестиращите са били 500 човека.

Втория протест е по-вандалския и за това липсват дроби и математически формули. При него, освен споменатите до тук, се включват и ръководители на „Напоителни системи“ и вестникари от „Дневник“.

По-нататък в „Опорните точки“ протестите се преименуват в метежи. То ако бяха метежи – отдавна да са изметени депутатчетата и да си четят мейлчето по родните местенца, ама хайде.

След това разбираме, че бунта в Телиш ще бутне правителството, а също така, че протест в Пловдив ще бъде гарниран с граждански такъв в София. Тоест – в Пловдив е селски, в София – граждански, но пък софийския протест е нещо като гарнитура към тройката кебапчета от Пловдив.

Ако някой не вярва – по-долу са линковете – и ще се убедите сами.

И все пак – има нещо вярно в Опорните точки.

Цитирам: „Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.“

В това твърдение има истина. Да, човека не е много добре с главата, тя е спукана и от нея  тече кръв.

От толкова опорни точки как да не се катурнат?

Линк към файла с Опорните точки

Линк към статията в "Дневник"

снимка "Дневник"

Bad boys in blue

Не стреляйте по пианиста!

Не го убивайте. Той е там, защото така трябва и свири толкова, колкото може.

Не стреляйте по пианиста, а по този, който е написал нотите, този, който му е подредил партитурите и избрал репертоара му; по този, който го е поставил в ъгъла зад рояла.

Защото, независимо коя е властта, когато се прояви каквато и да е форма на гражданско самосъзнание, се привиква полицията. 

За къде сме без тях – за да се спази реда на протеста, за да се намесят, когато е необходимо, да вкарат ред дори когато протестиращите влезат в схватка помежду си.

Е, така е, ама сега сме в малко по-друга ситуация. Толкова особена ситуация, че за първи път някои от перманентно преброяващите се протестиращи признаха, че полицията била повече от тях. 

И то не заради това, че протестиращите са били малко.

Нека сме обективни. Ако не беше полицията, щяхме да сме първа новина в световните емисии.

Защото, ако недоволните се бяха добрали до Парламента, никой не може да предвиди какви последици би имало, а разрушителите след това щяха да бъдат определени като провокатори.

Тук, обаче, има едно голямо НО.

Защото полицията ще е винаги там, независимо кой е на власт, кой я праща и от кой трябва да опазва властниците. Защото това са хора, нека не забравяме, че са ХОРА, с професия „полицай“ и за да застанат с телата си да бранят огражденията и Парламента – явно са последната дупка на кавала.

Те не са помирисвали университет, живеят по-зле от повечето от нас и са там да изпълняват команди. Повечето от тях мислят като вас – тези, които ги замерят и обиждат, но заповедите и насрещната сила и омраза, ги принуждава да се идентифицират като противници на протестиращите.

И нека не задаваме въпроса – защо, след като и те не одобряват, и са на същото мнение, не се присъединят към нас.

Защото и „нас“ ни има, когато имаме време или когато стане напечено. Защото през тези 23 години имаше протести, които вадеха всички на улицата, а сега пътем се отбиваме, ако не сме на ресторант или няма нищо интересно по телевизията.

Защото заспахме, докато студентите, тея ранобудни безделници, не ни поразбутаха.

Та какво да очакваме от полицая? Навлекли са му бронята, каската, маската, дали са му щит и палка, и се изправя, анонимна пешка срещу анонимни противници. Когато загражденията не работят – той се превръща в заграждение. Вчера пазеше Бойко, днес Орешарски. Слуша радиостанцията и изпълнява. Ако го ударят с бутилка – ударят. Ако му хвърлят пиратка – хвърлят. Предислоцира се, разпръсква, отблъсква, каквото му кажат.

Като хванеш да дърпаш загражденията какво – да ти помогне ли? Да приеме, че си тръгнал с най-добри намерения? Имаш ли право на саморазправа? Какво би се случило, ако ти направят път?

Нека не забравяме – това са хора най-обикновени. И изобщо не оправдавам кръвта, нараняванията и насилието. Макар, че и ние сме смели – удари ме бе, говедо, удари ме, ако ти стиска, ето ме с голи ръце, пусни ми кръв да те видим!

Признавам, емоционален съм. Защото ми е жал за тези хора. И ме е яд на наглеците, които се крият зад тях. И кои се крият ли? Това даже не са техните началници.

Крият се големите мозъци, които имат наглостта да продължават да са вътре, в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата“ и разединяват, манипулират, дерибействат.

Защото тези, които трябва да подадат оставка, се крият зад гърба на обикновените и простите (в нормалния смисъл на думата) полицаи, на които това им е работата.

Какво правят наглите управляващи, слугите на народа?

Половин година се преструват, че лек ветрец подухва. Както е приказката – ти го плюеш, той мисли че дъжд вали. Какво очакват – хората да протестират по домовете си, по кръчмите и в градинките? 

Протестът трябва да направи безредици, да създаде препятствия, дискомфорт, да принуди – това е смисъла, това е инструментариума, с който разполагаме.

И в отговор на това, управляващите постъпват напълно формално. Струпват органите на реда от цялата страна и казват – има си закони, пазим се от вандализъм, нека се спазват правилата.

Какви правила, колко нагли може да бъдете? Следващата стъпка е самозапалвания, там трябва не полиция, а пожарникари и линейки да викате..

Колко страхлив трябва да си, за да се скриеш зад гърба на тези обикновени полицаи и да насочиш гнева на хората от себе си срещу тях?

Нека се осъзнаем. Момчетата в униформи не са ни врагове. Тези, които се крият зад тях са хората, срещу които е не само протеста, а и тези, които, подобно на джуджета с аристократичен блясък, се крият зад гърба им и се правят, че си вършат рабтата на ползу роду.

Както има полицай, ударил невинен с палка, така има и провокатори, които са на протеста заради омразата.

Противниците са други. И те дори не си вярват, че са месии, спасяващи страната, докато невежите искат оставката им. Всички ги е страх от избори. Всички, които са вътре.