Нека говори!

Имаме новина. Добра новина.

„Нека говорят..“ с Росен Петров остана в историята.

Това си е повод за празнуване. Не случайно, когато научи новината, бъдещия премиер Бареков започна да търси шампанско да я полее.

Колкото повече се местят пластовете, толкова повече ни става ясно, че и най-големия параноик и привърженик на конспиративните теории няма никаква представа какво всъщност се крие под пластовете на политико-криминоидните игри у нас.

Любовниците на бившото управление правят най-големия цирк. 

Изпълненията на „земеделеца“ Вальо Найденов (който навремето угоднически полягаше пред камерите в Япония, покосен от каратистка хватка на Бойко), свадите между Кулезич и Бареков, изпълненията около КТБ и Пеевски – всичко това са теми, които са достойни за отделни сериали.

Всяка следваща комедия е по-забавна.

Ето: започва последната – както се оказа – телевизионна журналистическа проява на бъдещия политик Росен Петров и зрителя се е приготвил за познатия арсенал от хихикане, хълцане, дебелашко пъчене и национализъм в умерени дози. 

Ясно му е на зрителя, че рубриката „Пожелахте да говори“ няма нищо общо с неговите желания.

Ясно му е също, че щом ще гостува Бареков – предстои битка. „Нека говорят..“ с Росен Петров следва да е доста негостоприемно място за противниците на бившия премиер, който е сред любимците на водещия и екипа му.

Изобщо – очертава се поредната скука. Е, Бареков ще направи малко цирк, ще поговори небивалици и толкова.

Търколило се гърнето, та си намерило похлупака. Малко преди зрителя да смени канала, Росен Петров вади наръфан лист от джоба, чете декларации и просълзения Бареков му харизва поста на вътрешен министър.

Една скоба – трябва да се отбележи, че Бареков си беше взел поука от гостуването при Кулезич и в този ден беше без часовник.

Как успяха да се намерят и харесат тези двамата? Преди няколко месеца Росен Петров иронизираше Бареков и „разкритията“ му за бившия премиер. 

Сега заряза и предаване, и заплата, и слава, за да се хвърли за каузата?

Ако има кукловод, който да им дърпа конците, то той би оставил Росен Петров в ефир – на екран, както знаем, може да е много по-полезен.

Кой ли ще им повярва на патриотарските и народоспасителски приказки? Нито на единия, нито на другия им прилича да се отдадат на глад и мизерия, за да се жертват за Родината. Не са и толкова глупави, та да си вярват, че ще спечелят парламентарни избори и ще премиерстват и министерстват.

Може би трябва да се вгледаме в последващите изяви. 

Бъдещия вътрешен министър заяви следното: „Ако тази мръсна кампания не спре, ще отида в прокуратурата. Ще стана защитен свидетел и ще разкрия много неща, на които съм бил свидетел – търговия с влияние, как се печелят обществени поръчки, как се назначават водещи. Не искам да го правя. Аз ценя приятелството повече и съм готов да платя тази цена и да замълча“.

Най-вероятно тук е скрита истината. 

Първо – що за вътрешен министър би бил този, който поставя приятелството си над очевидни престъпни схеми, на които е свидетел? 

Второ – защо прокуратурата не се самосезира – това са думи на мастит водещ и настоящ политик, които касаят средата, в която е работил 13 години? 

Трето – все пак: как се печелят обществени поръчки? (очевидно става въпрос за поръчки в самата бТВ). 

Как се назначават водещи? (Включително и самия г-н Росен Петров) Как се търгува влияние? И защо за такива показания смелия офицер трябва да стане чак защитен свидетел?

Нека говори Росен Петров, ама той мълчи и държи на приятелството. Приятелство с кой? И кой плати смелостта му да напусне?

Като казах „Кой“ се сетих за Генка. Тя, милата, ни отърва от присъствието си, забременявайки благоразумно на време. 

Въпреки това, няколко дни преди офицера Петров да стане предател и вътрешен министър на кабинета „Бареков“, Генка успя да проведе сутрешно интервю с Росен, който все още беше в ролята си на герой и журналист. 

По едно време въпросите й предизвикаха цвилене в Росен Петров, след което той добави офицерска шега за сексуалната си ориентация в стил „сутрин съм активен, а вечер – пасивен“. 

Усетила разкриването на душата му, Генка извади револвера и го застреля с въпроса ще става ли политик. Росен Петров не отрече и Генка стреля отново – предрече, че базирано на нейни вътрешни предчувствия, това ще стане скоро. 

Росен се опита да замаже, може би на Генка през това време й казаха нещо в ухото и тя типично в нейн стил разясни, че най-вероятно политическите проекти на Росен са свързани с лятото и по-точно с изборите през месец май (който, въпреки глобалното затопляне, все още минава за пролетен месец).

Това, че Генка е живото опровержение на всички вицове за блондинки, не пречи от бТВ да я попитат за тези нейни предчувствия. Или не питат, защото знаят отговорите?

Бареков направи сравнително добър PR от последното предаване. Това си беше отрепетирана сценка. Вярно, ако бяха цензурирали назначаването на вътрешния министър на България без цензура, PR-а щеше да е още по-добър, но и така става.

Че бТВ това си и заслужава – така е. Остава да се появи и някоя флашка. 

А ние си чкаме следващото шоу.


снимка www.razkritia.com

линк към предаването

линк към бТВ реакциите

линк към реакциите на бареков

АБВГ..ерб

Брей, тъкмо си мислехме, че азбучната инициатива на бившия президент Първанов остана проект единствено за книжките, с който да плаши станишките и хоп! – нещата приеха коренен обрат.

Като всяко нещо – и тук най-важното е да уцелиш правилния момент.

Навремето (колко бързо мина, нали), когато Борисов реши да конвертира всенародната симпатия в политическо движение, и той постъпи по същия начин. 

Не е достатъчно хората да те обичат, иначе Къванч Татлъту до сега да е сформирал правителство. 

Трябва да можеш да чакаш. После да избереш правилните избори. И някъде там – да се самоопределиш в политическото пространство.

Бойко стана десен така, както професионалистите обличат фланелката на новия си отбор след многоцифрен трансфер и просълзени целуват емблемата на клуба. Лявото беше прекалено сплотено (както винаги), дясното – разбито и слабо (нищо ново). 

Логично е да се потърси празната ниша. Много баби останаха изумени, когато преди няколко години Борисов изведнъж взе да попържа ту Първанов, ту Станишев – и то изкуствено някак, като лош артист. 

Виж, когато му отвърнаха и нещата придобиха личен отенък – и реакциите станаха естествени, даже някак класово-партийни.

Та така и с „глупавия и безотговорен ход“ на Първанов, Калфин и приятели. 

Малко странно е, че изявленията на въпросната група по-скоро приличат на вътрешнопартийни критики в стил „перестройка“. Но момента е перфектно избран, а изборите за евро депутати – още повече. Това е тест, при който – дори да се получи неприятна изненада – винаги може да си свериш часовника преди наближаващите предсрочни парламентарни избори.

Подобно на изненаданите бабички – фенки на Борисов, сега цялото ръководство на БСП е с пръст в устата. 

Неприятната изненада е не само за тях – ГЕРБ се изправят пред втори враг, като АБВ наподобява с лидерския си тип организация на самите тях. Така наречените „реформатори“ от блока също едва ли са щастливи, макар че Първанов няма да краде пряко гласове от тях.

Първанов може да претендира, че в първите три букви на азбуката е събрал някакъв модерен ляв елит, с който първоначално се насочва към Европейския парламент, а след това ще опита да осребри на свой ред народната любов. 

Дошъл е ред на новите лидери и лидерски партии. Кой ти помни, че преди Първанов водеше столетницата.

Ако Борисов и Станишев навреме бяха постигнали консенсус да променят конституцията и да позволят трети мандат за президентската институция, сега щяха спокойно да си гледат шоуто на Сидеров и да не им пука за споделеното електорално пространство.

А ако Първанов се сети навреме – от сега, заедно с останалите, ще се оглежда през рамо за следващия лидер-месия, който народа ще обикне.

(снимка razkritia.com)

iRon

Това се случи през 2020 година.

Имах късмета да съм съм pre-order-нал през интернет най-новия продукт на Apple и една вечер по новините съобщиха, че най-после първите доставки започват да летят до нетърпеливите купувачи.

Тръпки ме побиха чак. Най-после. Почти се бях отчаял, остави парите, които бях дал, но постоянно дочувах какви многомилионни заявки валят от цял свят, как премиерата се отлага поради последни настройки в софтуера, как част от хардуера е бил изтеглен от складовете за подобрение и напасване на елементите.. 

Струваше ми се, че времето е спряло и никога няма да се случи.. но не – ето че деня дойде.

Седмица по-късно с разтреперани ръце отворих кашона и внимателно извадих отвътре iRon. Най-новото творение на Apple, ютия като никоя друга по света.

До този момент никога не бях гладил. Именно за това и в мечтите си не бях допускал, че някога ще притежавам такова нещо – а сега iRon стоеше пред мен и в лъскавия му корпус се отразяваше щастливата ми физиономия.

Веднага дръпнах едно софтуерче от нета, свързах с USB към компютъра и – О, чудо! – ютията светна. Това не беше всичко. Наложи се да мина още 2-3 регистрации, активирах профила си през мейла и доброволно дадох номера на кредитната си карта. Последва ъпдейт на софтуера на iRon, след което той изпъшка и замря.

Почуках го, почаках го, после опитах да го рестартирам. На третия опит ютията се събуди и изписа на корпуса си HELLO.

Отдъхнах си. Тъкмо да изключа кабела от USB и започна синхронизация с мейла и календара на компютъра, за това се наложи да изчакам още 2 часа.

Най-накрая всичко беше готово. Време беше да включа iRon в електрическата мрежа, което се оказа трудна задача – щепсела му беше със специални изводи, патент на Apple, и трябваше да поръчам от ябълковия магазин патентован преходник. Нищо, бях дал кредитната си карта, а и колко му е да почакам още някой ден за доставката.

След три дни дойде ред на истинското задействане на iRon. В моментът, в който той получи ток от мрежата, сякаш оживя. Светлинките по корпуса му светеха още по-тържествено от първия път, разнесе се тиха музика (0,99$ от сайта), а предупредителни надписи обявиха, че в момента започва нагряване.

Потърсих от къде се пуска парата, но вместо това намерих копче, което превключваше на тих режим и вибрация. Междувременно GPS-а на iRon ме беше локализирал и върху нагряващата плоча показа карта с местоахождението ми. Оказа се че съм насред Северно море.

Въпросната нагряваща плоча беше нещо уникално. От там се командваха всички настройки, беше тъч скрийн и с едно натискане можех да направя снимка.

Проблем беше високата температура, но Apple бяха помислили за всичко – от уеб-магазина можех да си купя специални азбестови ръкавици.

Като казах температура – имаше копче за регулиране, разбира се. Опциите бяха сведени до най-необходимото: ТОПЛО и МНОГО ТОПЛО. Какво има да се чудя какви градуси да нагласям?

Само че пара наистина нямаше. Е, за какво ми е. За сметка на това ако се зареди добре батерията, мога да нося iRon навсякъде с мен. Даже сега ще си поръчам едно калъфче, имаше едни розови в уеб-стора.

Реших да го изключа малко да си почине.

По телевизията казаха, че въпреки супер успешните продажби, Apple решили да намалят драстично цената и iRon вече ще се продава не за 1000 долара, а за 250. Усетих справедлив гняв – аз инвестирах толкова пари в моя престиж, а сега 4 пъти по-малко престижни от мен ще си купуват ютии на 4 пъти по-ниски цени!

Оказа се, че не съм сам във възмущението си, доста народ ревнал по целия свят. Няколко дни по-късно Apple се извиниха на първите купувачи, но не намалиха цените. Чудя се – къде отидоха моите 750 долара разлика?

Радостна новина – пристигна розовото ми калъфче. Върви в комплект с кърпичка – ето, бонус, уж били кожодери и всичко се плащало.

Първоначално не схванах предназначението на кърпичката и поради тази причина просто забърсвах с нея iRon, преди да заспя.

По-късно в метрото видях хора около мен, които вадеха от чантите си своите iRon-и, разстилаха кърпички и ги гладеха, докато пътуват.

Е, страшна работа! Още на следващия ден и аз правех така – в метрото, в кафенето, дори вкъщи, докато гледах телевизия.

Не е ли iRon-ic?

Неделна проповед за новата година

Стана 5-ти януари и леко взех да поизтрезнявам.

Брей, голямо празнуване падна. Така я изпратихме 2013-та, както я и посрещнахме. С бомби, алкохол и свинско. 

И такова освинване падна, че преяждането със свинско си заприлича на чист канибализъм.

Леко поизтрезнях, но не достатъчно и трябва да поддържам това полупияно състояние, за да отложа махмурлука. Той че е неизбежен – неизбежен е, но пък идват януарските именяци, като ги подкарам наред и после ще му мислим. 

Светиите трябва да се уважават.

Мисля, че е много хубаво това отношение на нашенците към новогодишното изтрещяване. Кой изпраща старата, кой посреща новата година - не става ясно, но по типичен български стил всичко е като за последно.

И в това няма лошо, напротив, поне в едно нещо да си имаме и наш почерк. Не че е без чужди заемки (отново в наш си стил), но от всичко поамериканчено, поевропейчено и порусначено се е получила такава боза, че си е чисно наша. С „Многая лета“ и Дунавско хоро.

Освен това е повече от основателно да се приема като за последно. След 1-ви януари поне седмица и магазините са изпразнени, и купувачи няма. То и главите ни ги няма.

Някой незапознат с нравите тук ще се смае. Тези хорица – ще си каже – сигурно много силна година очакват да ги сполети. Явно за това още от сутринта на 31-ви декември са се натряскали и гърмят пиратки и всякакви бомби из улиците.

Както споменах – на 5-ти алкохола взе да ме отпуска. Не е добре това. Не е добър знак, защото същата работа ми се случи и в началото на 2013 година. Нали тази уж е нова, пък почва по старо му.

Може би трябва да сменя алкохола. Или държавата. Ама първо да ударя един зелев сок. Или едно шкембенце.

Тютюневи сълзи

Хайде, поредните платени протестиращи. Дойде ред и на тютюнопроизводителите. Това вече е истинско нахалство и безочие.

Сега, видиш ли, Националната асоциация на тютюнопроизводителите плаши с протест, ако до 5 януари търговските фирми не започнат изкупната си кампания.

Чакайте малко. Оставям настрана факта, че тези отровители и душегубци са си направили асоциация, която при това напълно законно вирее у нас. Оставям настрана, че противно на всякакви пазарни правила са решили да протестират, че някаква фирма не им купила тютюна. Това сме го слушали и при гроздобера, и при доматобера, краставичобера..

Ама какво изобщо ни занимават с проблемите си? Значи помага им държавата да си засадят плевелите, та да ни тровят с тях. Какво садят ли – кеф ти „Басми“, кеф ти „Виржиния“, кеф ти „Бърлей“ или „Кабакулак“. Тютюн, братя – отровата която избива нацията.

И не само това – протеста щял да е и защото изкупните цени щели да са по-ниски.

Ами как да не са по-ниски? Това е пазарна икономика. Забранихме пушенето и потреблението падна рязко. Слабо търсене – по-ниски цени. А и какво ми пука, нека измрат от глад производителите на гадната отрова, ние пък ще си умрем здрави някой ден.

И без блъфове – всеки от изброените тютюни се използва за пушене, не за медицински цели, да не говорим за произведените количества.

Далеч съм от мисълта да почне някой да пуши, за да има какво да ядат хорицата в бедните тютюневи райони на Родината. Но ако някой се е захванал да мисли вместо нас пушачите и да ни спасява от вредния порок, ако някой се е хванал вместо непушачите да им осигури повсеместно бездимни заведения, вместо да ги остави сами да избират в какво помещение да са – та този някой да бъде така добър да обясни на тютюнопроизводителите да си гледат работата и да се махат с гнусния си продукт. 

Да садят брюкселско зеле и да не ни пробутват сушените си листа.

Защото, така както се субсидират и подпомагат лицемерно производителите на тютюн и се вайкаме за неудачите им, а в същото време сме яростни борци срещу зловещия тютюнев дим, така ще се усети след време същия тоя някой колко от полза е бил акциза, който се събира върху крайния цигарен продукт.

Ако вярваме на някой и на радетелите на чистия въздух.

И тъй като сме тъпи и им вярваме – можем да очакваме протест и на производителите на амфетамини.

линк към свързана публикация

Ало, ало

Някой сеща ли се сега как преди няколко месеца САЩ неистово искаха екстрадирането на Сноудън? Дали за да го съдят за стари престъпления, или да му запушат устата за нови разкрития?

То хубаво, че само един агент се е разприказвал, пък и едва ли знае всичко. А и съм убеден, че и без него, щатите щяха сами да си признаят и да се извинят на хората.

Оказа се, че 35 световни лидери били подслушвани. С риск да бъда подгонен от американската демократична машина, ще допълня разкритите тайни с нова информация.

Още в началото ще заявя, че Барак Обама наистина не е знаел за подслушването. От къде да знае? Даже той е един от тези 35 лидера. Подслушвали са си го от Наци-о-налната агенция за сигурност и са докладвали на Мишел, симпатичната първа дама. Да не стават сакатлъци като с Клинтън.

Както стана известно, Ангела Меркел също била подслушвана. Нейните разговори били продавани директно на гръцкото правителство и това обяснява неочаквания напредък от един момент нататък в преговорите по външния дълг. След разкритията на Сноудън, самата Меркел изяснила за себе си и защо гръцкия финансов министър през цялото време похотливо й намигал, докато тя се опитвала да му трие сол на главата.

Противно на очакванията, севернокорейския лидер не е бил подслушван. Първо, защото няма GSM, второ – защото от NSA се объркали и подслушвали южнокорейския му колега.

Друг подслушван лидер е самият Осама. Да, след сделка със САЩ той приел да се прави на убит в замяна на последния iPhone и започнал да разтоварва опустошителната си енергия чрез Angry Birds. Това обаче дало възможност на демократичния свят да следи дали спазва условията по договорката и също така да събира пикантерии по отношение на животинските сексуални практики.

(Между другото има версия, че Обама е подслушван поради грешка, предизвикана от неграмотността на един младши агент, който не разчел правилно малкото име на Бин Ладен.)

Сред тези 35 лидери има още интересни имена. 

Берлускони го подслушвали например, защото от италианската прокуратура всички се оказали фенове на Милан. 

Френският президент го слушали, защото не били разбрали, че всъщност вече не е Саркози и еротоманите от NSA разочаровани очаквали кога Оланд ще се развихри.

Македонският президент също бил подслушван – по негово лично настояване.

Китайския лидер не е подслушван, тъй като и телефоните, и подслушвателната уредба били Made in China и имали съответните защити.

Интересна е реакцията на родна почва.

От една страна Бойко вече е доволен, а Цветан – индулгиран. Това, което се правеше в малка България, се оказа практика на най-великата демокрация.

От друга страна за първи път се забелязва единодушие в позициите на бившия и настоящия президент. И двамата са обидени, тъй като, бидейки мастити лидери, все пак не са попаднали в интереса на NSA.

За Варадеро, Атака и патиците

Добре се развиват нещата. 

Атака отдоха в Куба, за да изучат колониализма. Островът на свободата от край време е известен като най-големия колониалист в света. Към славата се добавят и пурите, танците, рома и красивите жени. Е, Сайдеров отшъл с Гаджева, то това като на плажа пясък да си носиш.. Ама купона си е купон.

То купона е още по-голям тук. Като споменах плажа – и бабите по селата научиха за Варадеро. Брей, голяма работа. Хранят кокошките и пустосват Атака и Варадеро. Ама така го правт – все едно Генка Цукерман слушаш.

Та да приемем, че има някой луд, който от нямане какво да прави, тръгне да чете отзад – напред. 

Какво се случва в държавата ни: правителство, което с едно безумно решение за началник на ДАНС успя да загуби цялото доверие, което по презумпция му се дава, докато не се измърля като всички правителства до сега; протести, продължаващи почти 200 дни; правителство което неглижира протестите; протести, които сами се неглижират и често приличат на сбирките от едно време на футболните запалянковци пред Централна баня; икономически интереси, които са свързани както с предишните управляващи, така и със сегашните; гласуване на бюджет за 2014; тотална неизвестост, безизходица, патова ситуация и липса на алтернатива; народни недоволства и социологичско предимство на управляващите при евентуални избори.. 

Сигурно пропускам нещо, но едва ли е фатално.

И в същото време, от както са започнали протестите, та до ден днешен – една партия обира повече негативи от БСП и ДПС, взети заедно. Сещате се коя – Атака.

Абе толкова ли са тъпи тея? Значи имаха акъл в пореден парламент да влезат, имаха акъл второ правителство да крепят като патерица – а излизат супер загубени и само се набиват в очите, така се оказва, нали?

Как пък точно, когато бюджет се гласува, енергетиката се клати, валят ключови оставки и какво ли още не (нито всичко знаем, нито знаем какво ни очаква) – та как ли точно тогава Волен и волната му дружина взеха та отидоха до Куба, пък се и снимаха, че и снимки се появиха? 

Кой ги снима? Внука на Кастро ли? Йорданка Христова ли? Генке, нали обичаш да питаш, защо не изврещя „Кой?“

Значи вкарва Бойко един отявлен ДДС-ар в парламента, после БСП му го отлюспва – има ли изненадани? (Шикерова, не вдигай ръчичка, за теб знаем). 

Зависимите хора – престъпници, гейове (колкото и да сме толерантни – това все още минава за компромат), играчи, които може да държиш на връвчица – това е подходящия пълнеж.

И – пита се лудия, дето чете отзад – напред – след като може да отлюспят в подходящия момент двама – трима от герберчетата, след като излезоха прави, че протестите са ни вяла работа, след като ни галят с удобен популизъм – какво още трябва да направят, за да видим и по-голямата картинка?

Лудият си мисли, че Волен и командата му са били наистина по работа в Куба. И то не за да разучават колониализма. Това е подигравка със задаващата въпроса, но тя е твърде вдъхновена, за да го разбере.

Хората на Атака са били там, за да си направят кефа, като го съчетаят с основната задача – вятър, който да отклони внимането. Така се и получи.

За Генка Варадеро е нещо като Созопол. Отива Волен там и някой го щраква с телефончето. После пуска на Генка едно мейлче и като викне някой да й го отвори – сензацийката е готова. 

Само че на Варадеро хората от Атака са никой, а местните ни български медии – още по-никой.

Плажуващите ни националисти са се снимали сами, но няма да търсят предателя. Няма такъв – фотографа е изпълнил задачата.

Кой ти гледа сега Орешарски, енергетика, оставки и бюджет? Големият ужас е, че Волен бил на Варадеро. Нация, която кълве не на гола кука, ами на бастун.

Все повече признавам политическата ни класа. Точно такива хора заслужаваме. 

Щом цъкаме и с език, и из фейсбук, възхищавайки се ту на украинци, ту на тайландци.

Щом на 8 декември, вместо да има студентска кулминация, имаше купончета по хижи и хотели.

Щом преди няколко месеца се заканихме – да свършат морето и отпуските и пак ще сме пред Парламента. 

Щом 50 000 човека се радваха на изписаната дума ОСТАВКА на концерта на Васил Левски, а на площада бяха 500. 

Щом..

Ами щом малко горещ вятър от Куба ни вдъхновява до такава степен, че не виждаме какво се случва.

Генка я разбирам. Тя има един проблем. Да докаже, че тя е изместила Ани Цолова, а не (както лудите си мислят) Ани е забягнала в Нова ТВ. Поради тази причина Генка кудкудяка постоянно, подобно на свадлива леличка и си мисли, че е най-неудобния и нахакан журналист. Всъщност е точно обратното, споменах бабите по селата..

Колкото и да е загубен, който и да е депутат е бил достатъчно хитър, за да се докопа до свещеното местенце в Парламента. Само Генка и наивниците биха допуснали, че наплажувалия се герой ще дойде като агне на курбан в БТВ, за да му отправят дърварски въпроси и да му резне главата пред цялата публика някаква журналистка по заместване.

Отива си сутринта в БТВ депутата, сяда и чака да му задават тъпи въпроси, за да даде максимално скандални отговори. Мисля дори, че по едно време са му се сторили малко доста вяли нападките към него и Атака, и за това подсили нещата с обиди по адрес на неопитната журналистка.

По останалите телевизии същото, но там поне водещите са по-добри професионалисти. 

Нека не се лъжем. Атака е достатъчно арогантна и има собствена телевизия, за да смята че дължи обяснение пред нацията за Куба. От всяка партия отиват в тези предавания, където ги очаква комфорт. Освен ако няма друго.

Основната цел – шум и скандал. Кой има интерес? 

Атака има своите избиратели. Избиратели, които биха им простили и Варадеро, и пиянски изцепки из Европа, и разправии из самолети на Луфнханза, и инциденти на магистрала Тракия.. 

Ако нямат избиратели – имат сухата пара, с която им се заплаща, за да вършат подобни услуги.

Така октопода хвърля мастило за защита.

А защо толкова споменавам Генка?

Защото е смешна.

(снимка - депутат от Атака)

ПОП култура

Стига да е достатъчно извратен, човек може да се превърне в ревностен последовател на българската църква, особено след последните изпълнения.

Например в неделя, в предаването на Карбовски, едно болнаво и изнежено на вид йеромонахче се изповяда на водещия, че го боляло отзад, но това било от хемороидите. Та се заиграло момчето с някаква мъжка проститутка от сайт за запознанства, после пари пращало нагоре надолу – къде да плати за удоволствията, къде да си купи мълчание, пък и по-възрастни свещеници замесени..

И това е само един клон на разврата.

Наивниците навярно се чудят защо са всички тези борби в църквата. 

Още от зората на демокрацията като се почна – алтернативни синоди, свещоливници, имоти.. Пари – казват. Да, но защо са им пари на тези святи хора? Да ги дадат на обикновения мирянин – ще се съсипе от проститутки, алкохол, спортни коли и други продукти на суетата и греха. Ама ако си свещено лице – колкото и пари да имаш – не можеш да се отдадеш на сладостта порочна.

Наивници, наистина. Защото можело да се живее по попски сладострастно и блажено. Старата поговорка „да преядеш като поп на задушница“ вече е развита до степен ежедневие. 

Може ли някой да си представи какви попски партита са се вихрили из манастири и други подходящи църковни имоти, до къде може да стигне въображението ви? Сигурен съм, че там, до където стига изобщо не е достатъчно, за да видите истината.

Лошото е, че тези наши посредници с Бога – които са хора като нас – са запознати повече от обикновените хора със Светото писание и делата Божи. 

И ако тези толкова добре запознати боклуци се отдават на подобни светотатствени забавления и отвратителни интриги, убийства, кражби, какво ли не – това означава, че те са проумяли, че Бог няма и не ги е страх от него..

(карикатура - Ч. Николов - в-к Новинар)

Украинци, братя!

Щракам си каналите и попадам на новините. 

Брей, мама му стара! Тея украинци, тц тц тц. И те като нас! 

Бунтуват се и искат да разкарат комунистическата сволоч.

Братя са ни тея украинци, браво. Ние по улиците, окупации, протести – и те, да не видят нещо. 

Ама няма лошо де, нека се учат. Само да видя как свършва ситкомчето и ще върна на новините да ги догледам как ни копират.

А, вече дават надписите, може да пусна новините.

Хубави са украинките. Украинците са пълни дървета, ама украинките си ги бива. И колко народ наизлезнал на улиците, и те с плакати, като нас. Браво!

И на никой не му пука, милиционерите нахъсани, съда забранява протестите, ама те, братята украинци - смели като нас – вдигнал се е народа и иска своето. Така се прави!

Даже мисля да го постна като статус във фейсбук. Ще шерна една снимка от Киев и ще напиша: „Така се прави“. Френдовете, ако не са в някой бар без покритие на мрежата, със сигурност ще я налайкват.

Така се прави та. 

Изпълва ме един вътрешен ентусиазъм, една гордост, една съпричастност и солидарност. Все едно съм там! Или все едно съм пред нашия парламент. Ние, бунтарите, гражданското общество, ето ни колко сме силни! Ето ни колко сме много! 

Е, украинците са малко по-много, ама те са и 45 милиона население. А тук сме малка държава, по-скромно е, нормално да е така.

Нещо стана студено, а парното е пуснато. Ще си сипя нещо да се посгрея.

Така и така украинците ни копират – няма да е зле, в знак на благодарностq да ни пратят малко от техните протестиращи. 

Ние каквото можахме – направихме. И с един автобус се снимахме даже. Цяло лято.. такъв студ е, че не вярвам някога да е било лято.

Я да видя какво става във фейса. Е гати, 3 лайка само. И един коментирал да не се правя на революционер, докато съм по пантофи. Знам го тоя, той е провокатор.

Ама има нова мода. Всички постват снимки с надпис „Здравей, Декември“. Ще постна и аз, пък другата ще я махна. 

Не сме ли узрели, презрели ли сме.. Граждани ли сме, селяни ли сме..

Имам идея. Да ни пратят украинки за помощ. Да ни подкрепят на протеста.

Даже какво ще мръзнат, може направо вкъщи да дойдат.

(снимка BBC)

Четвърти четвъртък, Благодаря!

Както си му е реда, първо помилвах пуйката. Погалих я по главичката, дръпнах й гребенчето, целунах я. После я помилвах и с брадвата, защото не върви жива да я готвя.

Та така, оскубах я и сега се пече. Ей, голям кеф, голяма работа, благодаря.

Тя се пече, а аз мачкам картофи. Но не някакви селски самоковски компири, не, благодаря.

Напазарувал съм си сладки патати и дори водата, в която ги сварих има такъв един благороден отенък.

Чудя се как може да сме толкова прости. Нито делниците ни делници, нито празниците – празници. На всичко отгоре вместо поне да се присъединим към светлите цивилизовани традиции – мразим и обиждаме.

Благодарен съм на братята американци, че подариха на света святия за всички нас Thanksgiving.

Как прекрасно звучи – Ден на благодарността.... 

Лигите ми потекоха, дано не изгори пуйката само.

Всъщност единствено простолюдието и пуйките не могат да разберат тоя празник. Да благодарим на Бог, да благодарим на хората около нас, да благодарим на който трябва, да благодарим, да благодарим, малко учтивост и възпитание, моля.

Сега разни ретроградници, които се чувстват засегнати, понеже на 8-ми март им обясних, че не трябва да има специален ден за жената, а нежните половинки следва всеки ден от годината да се уважават - та същите тея ретроградници ще се опитат да ми го върнат, като ми кажат, че всеки ден трябва да сме благодарни. 

Моля, моля – изчакайте като празнувам Деня на Бащата и Деня на Майката и тогава ми го натяквайте, благодаря. Не ми разваляйте днешния празник. И без това май сладките картофи леко на развалени ми бият.

Ето заради такива ретроградници с радост се присъединявам към ценностите на демократичния свят и в частност на ю-ес-ей. От Хелоуийн тръпна и се готвя за днешния велик ден.

Сега е ред на боровинковия сос. Незнам как ще го ям това нещо, пуйка - пък сос от боровинки и тея сладки картофи ама.. Това е то – повредени сме. Захранени сме с гнило зеле и така сме свикнали да ядем, да се тъпчем, къде е финеса, къде е културата.

И така – каквото се получило, това ще се яде. 

То пък и аз – сега излиза, че яденето е най-важно. Ама пък ако няма пуйка с боровинки и сладки патати – как ще усетя, че празнувам Деня на Благодарността. 

Дето се вика това е духа на тоя празник, благодаря. Поне аз с това го свързвам, нищо друго не трепва за сега в мен. Подчертавам – за сега. 

Вече започвам да улавям драмата на първите заселници, които вместо да бъдат изклани като пуйки от ирокезите, взели, че прекарали тежката зима на непознатата земя. Усещам как тези пилигрими са оцелели, благодарение на вулгарните червенокожи и протестантската си вяра, за да разпръснат семето си из американския континент, та да може в днешно време, сред пушек и дим, да далагат демократичните ценности по целия свят.

Пушек и дим.. пуйката отиде на кино май. Дано е изгоряла кожичката само, то сосчето с боровинките сигурно е за това, как са се сетили, благодаря.

Сега какво следва.. а, да. Ще си отворя една биричка и е си пия от шишето, гледал съм по ТВ.

Преди това ще се метна на дивана с крака на масата.

Ей, тея шишета много неудобни, трябваше по-малко да взема, не литър и половина.

И какво още? Ще потърся мач. Американски футбол. Знам я традицията, виждал съм какво и как се прави.

Да де, ама нито тъпата кабеларка е пуснала такива спортни предавания, нито знам правилата, нито нещо се чувствам на кеф. 

Нещо някак прецакан се чувствам. Хората си празнуват, а аз – зрящ сред слепи.

Я да си добавя кисело зеленце. Обама едва ли ще разбере, макар че с тея подслушвания..

Какво липсва още? Ракийката. Щрак – и Ииян Палатката по ТВ. 

Екстра. Е как да не благодаря.

Благодаря!

Аула Магна или обетованата земя

Прекалено много разум взеха да проявяват ранобудните студенти. Вярно, цялата нация е легнала пред телевизорите и чака някой друг да им махне Орешарски, ама добре – опънат на дивана и чоплещ пъпа си, ето какви мисли минават през главата на някой самодоволен еснаф:

Браво, тъкмо протеста загуби темпото си и любимото занимание на протестиращите (броенето на наличния протестиращ състав) вече можеше да се повери на 5 годишно хлапе, и се появиха студентите. 

Хората се размърдаха, започнаха по-масови прояви, получи се конфузна ситуация със зубрачите, дето държаха да ходят на лекции, флаш-мобове, блокирания на кръстовища... бунт!

Всеки човек, който имаше релна представа за нещата, можеше да разбере, че протест не се прави пред камината, а там, където може да бъде забелязан, усетен, където може да попречи и да запали лампичките на затруднените от действията, та хората да разберат, че неудобството им е косвено причинено от обекта, от причината за протеста, а не от самите протестиращи.

Та размърдаха се хората отново, замириса на победа и единствената промяна на окупацията на учебните заведения, която би била приемлива, беше преместването малко по-надолу и окупирането на самия Парламент. Да се окупира Народното събрание от всички страни, така че да не може да се стъпи вътре (то и за това трябват хора де). Ескалиране, а не отстъпление.

Не искам да подценявам сегашните окупатори, още повече част от тях не са били и родени, когато в началото на демокрацията студентите и по покривите стояха. Но да се прибереш в една зала, да окупираш Аула Магна.. че защо от самот начало не направиха така? Дано не съм прав, но май се случва нещо вътре, между самите студенти. И това е след декларацията, разграничаваща ги от ездача Борисов.

Каква да е следващата стъпка – да си протестират, като окупират стаите по общежитията? Не допусках, че държава може да се управлява, докато хората всеки ден са по улиците и искат оставка. Ще се окаже ли правилно поведението на Орешарски – щом не обръщаш внимание на един проблем – той престава да съществува?

Бисеров, Бисеров

Трябваше Бисеров, преди да абдикира от всичките си високи постове, да си признае, че той е предложил Пеевски. Колко му беше да поеме отговорността за това, на фона на сериозните проблеми, които му се струпаха на главата. 

Да не говорим, че това е въпрос, който вълнува основно Генка Шикерова, а отговора му е толкова ясен, колкото е и незначително и безсмислено питането.

Да си признае, ама пък после ще кажат – аха, той предлага Пеевски за шеф на ДАНС, та да му се размине разследването.

А сега новия директор Писанчев, който пое агенцията след фиаското на Пеевски, измърка и престъпника Бисеров попадна в капана.

Странни са тези разсъждения.

Вероятно само наивниците и Генка Шикерова вярват, че Писанчев е назначен за директор с гласовете на депутати, които са различни от тези, които преди това избраха Пеевски. Има ли причина единия да е толкова по-различен от другия? Какъвто Пеевски, такъв и Писанчев – така биха заключили циниците и общо взето не биха сбъркали много.

Защото ДАНС очевидно е политически орган и ръководството й трябва да бъде на разположение на този, който е на власт.

Сведено до най-проста схема – или Бисеров до такава степен се е издънил, че никой не може да го спаси, или е отстрелян от приятелски огън.

При първия случай, най-вероятно става дума за външен натиск. Ако издънките са на местна почва - знаем много добре какво следва, особено ако става дума за политик. Но ако става дума за международни служби, особено американски – тогава дори нашите органи нямат голям избор и трябва да предприемат нещо.

А ако Христо Бисеров е покосен от приятелски огън, то причините трябва да се търсят в бизнес схемите на фирмата ДПС.

Нито НАП, нито ДАНС, нито която и да е друга държавна институция, извършват проверките си с някаква шеметна скорост. 

Причините за това са и технологични – изискват се много документи от банки, от проверяваното лице, от всякакви други места. 

Парлелно с това нека не се съмняваме, че Бисеров е знаел какво се случва с него и вероятно е опитал да потуши или забави нещата, да приложи някоя връзка или да окаже натиск – сигурни сме, че е имал достатъчно възможности и богат инструментариум.

Тоест, този процес е започнал достатъчно отдавна. И когато Бисеров става заместник председател на Народното събрание, той със сигурност е знаел вв каква каша е попаднал. 

Дали го е знаел само той? Едва ли. Знаели са го и Доган, и Местан, може би и в БСП се е знаело, поне на достатъчно високо ниво.

И изведнъж – Бисеров се самодетронира, ден преди да му скочи държавата, а Бойко се разочарова, че сега ще бъде разследван най-обикновения гражданин Христо, вместо политика Бисеров.

Има нещо страно в тази схема. И скоро ще се разбере какво е.

Защото когато са предлагали Христо Бисеров за заместник председател на Народното събрание, достатъчно много отговорни фактори от ДПС и БСП са знаели положението му.

За това новия въпрос е – Кой предложи Бисеров. Генке, записа ли си?

снимка vesti.bg

Червени опорни точки

Според информация на „Дневник“, депутатите от БСП получили по мейла инструкции какво да дърдорят, ако някой ги пита за протестите.

Твърде лекомислена постъпка от страна на провеждащите инструктажа.

Принципно, редно е да се стегнат редиците. Трябва да има единна партийна линия в изказванията, все пак една лъжа повторена 100 пъти става истина. 

Текстът в бюлетината е много любопитен, но проблема е, че едва ли всички „леви“ са достатъчно „модерни“, та да ползват мейл и нищо чудно повечето да пропуснат директивата.

А брошурката изобщо не е за изпускане – най-малкото е достатъчно забавна. 

Файлът се казва OPT_Protesti_13.11.2013 и след, като го отворим, разбираме че най-вероятно ОРТ означава изписано с латински букви съкращение на Опорни Точки за Протестите.

Та ето ни и Опорните точки:

Бойко, Цецо и Котараците са повишени в организатори на протестите, появяват се и Титани от чистотата.

Протестите са сведени до два броя. 

При първия протест разпределението на протестиращите е представено като дроби (2/3 са студенти, 1/3 са тъпанджии и анархисти), при което за удобство на двойкарите по математика от червената парламентарна група, са им направени и съответните изчисления, при условие, че протестиращите са били 500 човека.

Втория протест е по-вандалския и за това липсват дроби и математически формули. При него, освен споменатите до тук, се включват и ръководители на „Напоителни системи“ и вестникари от „Дневник“.

По-нататък в „Опорните точки“ протестите се преименуват в метежи. То ако бяха метежи – отдавна да са изметени депутатчетата и да си четят мейлчето по родните местенца, ама хайде.

След това разбираме, че бунта в Телиш ще бутне правителството, а също така, че протест в Пловдив ще бъде гарниран с граждански такъв в София. Тоест – в Пловдив е селски, в София – граждански, но пък софийския протест е нещо като гарнитура към тройката кебапчета от Пловдив.

Ако някой не вярва – по-долу са линковете – и ще се убедите сами.

И все пак – има нещо вярно в Опорните точки.

Цитирам: „Съседи с изненада разпознали и „студента“ с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.“

В това твърдение има истина. Да, човека не е много добре с главата, тя е спукана и от нея  тече кръв.

От толкова опорни точки как да не се катурнат?

Линк към файла с Опорните точки

Линк към статията в "Дневник"

снимка "Дневник"

Bad boys in blue

Не стреляйте по пианиста!

Не го убивайте. Той е там, защото така трябва и свири толкова, колкото може.

Не стреляйте по пианиста, а по този, който е написал нотите, този, който му е подредил партитурите и избрал репертоара му; по този, който го е поставил в ъгъла зад рояла.

Защото, независимо коя е властта, когато се прояви каквато и да е форма на гражданско самосъзнание, се привиква полицията. 

За къде сме без тях – за да се спази реда на протеста, за да се намесят, когато е необходимо, да вкарат ред дори когато протестиращите влезат в схватка помежду си.

Е, така е, ама сега сме в малко по-друга ситуация. Толкова особена ситуация, че за първи път някои от перманентно преброяващите се протестиращи признаха, че полицията била повече от тях. 

И то не заради това, че протестиращите са били малко.

Нека сме обективни. Ако не беше полицията, щяхме да сме първа новина в световните емисии.

Защото, ако недоволните се бяха добрали до Парламента, никой не може да предвиди какви последици би имало, а разрушителите след това щяха да бъдат определени като провокатори.

Тук, обаче, има едно голямо НО.

Защото полицията ще е винаги там, независимо кой е на власт, кой я праща и от кой трябва да опазва властниците. Защото това са хора, нека не забравяме, че са ХОРА, с професия „полицай“ и за да застанат с телата си да бранят огражденията и Парламента – явно са последната дупка на кавала.

Те не са помирисвали университет, живеят по-зле от повечето от нас и са там да изпълняват команди. Повечето от тях мислят като вас – тези, които ги замерят и обиждат, но заповедите и насрещната сила и омраза, ги принуждава да се идентифицират като противници на протестиращите.

И нека не задаваме въпроса – защо, след като и те не одобряват, и са на същото мнение, не се присъединят към нас.

Защото и „нас“ ни има, когато имаме време или когато стане напечено. Защото през тези 23 години имаше протести, които вадеха всички на улицата, а сега пътем се отбиваме, ако не сме на ресторант или няма нищо интересно по телевизията.

Защото заспахме, докато студентите, тея ранобудни безделници, не ни поразбутаха.

Та какво да очакваме от полицая? Навлекли са му бронята, каската, маската, дали са му щит и палка, и се изправя, анонимна пешка срещу анонимни противници. Когато загражденията не работят – той се превръща в заграждение. Вчера пазеше Бойко, днес Орешарски. Слуша радиостанцията и изпълнява. Ако го ударят с бутилка – ударят. Ако му хвърлят пиратка – хвърлят. Предислоцира се, разпръсква, отблъсква, каквото му кажат.

Като хванеш да дърпаш загражденията какво – да ти помогне ли? Да приеме, че си тръгнал с най-добри намерения? Имаш ли право на саморазправа? Какво би се случило, ако ти направят път?

Нека не забравяме – това са хора най-обикновени. И изобщо не оправдавам кръвта, нараняванията и насилието. Макар, че и ние сме смели – удари ме бе, говедо, удари ме, ако ти стиска, ето ме с голи ръце, пусни ми кръв да те видим!

Признавам, емоционален съм. Защото ми е жал за тези хора. И ме е яд на наглеците, които се крият зад тях. И кои се крият ли? Това даже не са техните началници.

Крият се големите мозъци, които имат наглостта да продължават да са вътре, в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата“ и разединяват, манипулират, дерибействат.

Защото тези, които трябва да подадат оставка, се крият зад гърба на обикновените и простите (в нормалния смисъл на думата) полицаи, на които това им е работата.

Какво правят наглите управляващи, слугите на народа?

Половин година се преструват, че лек ветрец подухва. Както е приказката – ти го плюеш, той мисли че дъжд вали. Какво очакват – хората да протестират по домовете си, по кръчмите и в градинките? 

Протестът трябва да направи безредици, да създаде препятствия, дискомфорт, да принуди – това е смисъла, това е инструментариума, с който разполагаме.

И в отговор на това, управляващите постъпват напълно формално. Струпват органите на реда от цялата страна и казват – има си закони, пазим се от вандализъм, нека се спазват правилата.

Какви правила, колко нагли може да бъдете? Следващата стъпка е самозапалвания, там трябва не полиция, а пожарникари и линейки да викате..

Колко страхлив трябва да си, за да се скриеш зад гърба на тези обикновени полицаи и да насочиш гнева на хората от себе си срещу тях?

Нека се осъзнаем. Момчетата в униформи не са ни врагове. Тези, които се крият зад тях са хората, срещу които е не само протеста, а и тези, които, подобно на джуджета с аристократичен блясък, се крият зад гърба им и се правят, че си вършат рабтата на ползу роду.

Както има полицай, ударил невинен с палка, така има и провокатори, които са на протеста заради омразата.

Противниците са други. И те дори не си вярват, че са месии, спасяващи страната, докато невежите искат оставката им. Всички ги е страх от избори. Всички, които са вътре.

Цензура без България

След като който си пожелае – може да си поръча Бареков – защо пък Йоско Костинбродския да не си го поръча?

То така и Бойко го поръчаха, та се оплака в Парламента, ама бившия премиер е друго ниво, за него самият Доган беше платил да му светят маслото. 

Докато Барек Обама е по-селско момче и най-много някой котарак като Йоско да го заплаши.

Всъщност Бареков е прав, че зад поръчката стои Борисов. Та нали Борисов редовно си го поръчваше, докато премиерстваше и му трябваше подходяща телевизионна изява. Щракне с пръсти – гарсон, моля! – и Бареков тича с подноса и тефтера.

Та сега видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.

Във връзка с това събитие, в личния си сайт Бареков споделя, че от напрежеие, за пръв път си сипал едно малко уиски в офиса. Като четем написаното, май уискито не е било малко и не е било едно.

Според журналиста, Бойко и Пашата искали да го ликвидират, понеже бил „непреодолим политически проблем“ (?!).

Всеки човек е особено значим за самия себе си, ама това неговото преминава всякакви граници. Чудя се защо споменатия зловещ тандем не почне да отстрелва по-сериозните си политически опоненти, пък накрая да стигне и до Бареков? Или от него по-страшен няма?

Малко по-надолу пък журналиста разкрива, че бил посъветван да си вземе бронирани автомобили и да си остане вкъщи. Странно защо на човек му трябват няколко автомобила, за да си стои вкъщи? 

Явно съветниците му, които са го посветили в замисляното убийство, съвсем са го взели за мезе.

Нека помислим кой би могъл да е източник на подобна информация. Сещам се за три варианта.

Единият е – хора от службите.

Само че, ако са те – значи органите знаят и ще вземат мерки – и за бронирани автомобили, и за оставането вкъщи, и да информират прокуратурата преди потенциалната жертва да е направила това.

Още повече сега Бойко не е на власт, така че подобни изпълнения само радват управляващите, а убийство на Бареков само ще навреди и на тях, и на държавата.

Вторият е – от престъпните среди.

Е, не намеквам, че чистия и неопетнен Бареков изобщо има такива познати. Но ако допуснем, че някой котарак е пропял, и мълвата е тръгнала от човек на човек, та до барек – да, има логика, но това поставя на аматьорска основа цялото похищение и го превръща в несериозна новина.

Третият вариант – този който ми се струва най-вероятен – е източник на подобна информация да е самия Бареков. По-точно бръмбарите в главата му.

„Прекрасен PR – казал първия бръмбар. – Няма как да не го приемат сериозно.“

„Абе и да не го приемат на сериозно – казал втория. – не може да го подминат. Длъжни са да имат реакция, защото и най-малък процент вероятност да има поръчката да не е менте – после луди ще ги направят.“

Третият бръмбар, който бил торояд и минавал за най-умен, се намесил последен: „Давай смело, брат. Ако те питат от къде го знаеш – превръщаш се в журналист и не издаваш източниците. Ако не ти обърнат внимание – превръщаш се в политик и ореваваш махалата!“

И така, Бареков с риск на живота си тръгва за северозападна България, защто няма време. Трябва да модерира кръглите си маси, понеже проклетите социолози още не го броят в проучванията си като бъдещ депутат.

Най-много да го обстрелят с развалени домати.

Следват още отчаяни ходове. И още уиски.

Наздраве, Бареков!

снимка: barekov.com

.линк към публикацията, реферирана в текста