Halloween around the world

Хелоуин е.. Седя си кротко вкъщи и ми е много тъпо.

Бях си приготвил едно костюмче на Батман. Впитичко така по мен, да ми изпъква там каквото трябва да изпъква, та да хващам окото. 

Естествено, под трикото хората са се погрижили да има съответните дунапренени подплънки, които да оформят плочките по гърдите и корема ми.

Изобщо – фантастична работа. И наметало имам, както си му е реда, да ме пази отзад, за да не ме изненада някой, че то от толкова красота знае ли човек..

Също така имах кошничка. Не точно кошничка, ами голяма кошница, аз да не съм някой пикльо на 10 години, мога да мъкна количества. Да си трупам вътре кукис и кендис.

„Ding Dong“

„Trick or treat?“

„Wow!!“

И кошницата се пълни.

После мислех, както съм си с костюмчето, да отпраша към некое барче. Там ще е пълно с идиоти като мен, минимална възраст 25 години, и всеки дегизиран като изрод. То хубаво, че се намират такива костюми с по-голям размер, защото – странно но факт – основно произвеждат детски сайзове.

Щеше да има и секси медицински сестрички, секси вещички, секси вампирки и след няколко питиета  и бармана щеше да ми се види секси.

Да, ама си седя вкъщи кротко и ми е тъпо.

Защото винаги ще се намери кой да ти развали купона. Някакви бабички се разпищяха щом им ding-dong-нах на вратата. Уж в един блок живеем, какво се плашат. Има и едно ченге, тропам му на вратата, отваря ми по пищов, искам да кажа гол, целия в косми и като му викам „Trick or treat?“ ми отговаря: „А го каза още веднъж, а такъв хет-трик ше ти набутам, че нема да може да сядаш!“

Прости хора. Не спазват световните културни традиции. Цял свят днес празнува Хелоуин, хората се веселят, а тук бързат да ти го набутат.

То да беше само това – добре.

При третия ми опит да изпрося бонбонче беше най-зле. Някакви простаци като почнаха да се смеят, чак сълзи им протекоха. Тея десетокласници утре ще ми паднат, днес не ми беше до битки, че костюма малко ми се навира тук там и все трябва да го вадя.

Та кискат се пубертететчетата, сочат ме и ме снимат с телфоните си. И тъкмо да ми стане обидно – взеха та ме заляха с вода, та ми стана мокро.

Седя вкъщи, тъжно ми е, ама ми е и мокро, и няма да изсъхна до утре. Ама за какво ми е утре. Батман не е бил народен будител, та да тръгна с костюмчето си. Пък и някой знае ли кои, да му се невиди, са те будители? Да не би те да са пробудили мъртвите?

С две думи – до утре де що има мъртъв пробуден – ще си е заспал обратно.

Гледам в интернет. Никъде ни няма сред държавите, които празнуват Хелоуин. Е как може така. Празнуваме си го тук и още как, само някакви ретроградни елементи го саботират.

Ама аз съм сигурен, че тая информация в нета не е вярна, защото там липсват сума ти европейски държави, не само България. А съм сигурен, че в цивилизования свят навсякъде са се направили на тикви.

Ами да. И аз съм си тиква пък.

Генка и леките коли

Понеже мина доста време и не съм сигурен дали родната полиция напредва по случая с трагичния инцидент с превозното средство на Генка Шикерова, ще се опитам да синтезирам част от информацията, като съм убеден, че едва ли ще бъда особено полезен.

Фактите са следните:

1. Генка стана ранобудна птичка покрай напускането на Ани Цолова и Виктор Николаев. По принуда слабичката репортерка се превърна във водещ на сутешния блок, като заедно с Константин Караджов замени дезертиралите Ани Цолова и Виктор Николаев

2. Въпросните Ани Цолова и Виктор Николаев вече бяха успели да се превърнат в най-успешния сутрешен тандем в родния ефир и се трансферираха вкупом към Нова телевизия преди началото на есенния политически сезон

3. Заедно с двамата водещи, към Нова телевизия се трансферира и рейтинга на сутрешния блок, който водят

4. Според неофициална жълта информация, Ани Цолова и Виктор Николаев взимат при новия си работодател по 15 000 лева на месец. Генка и Константин заработват скромните 8 000 лева на калпак

5. За да са по-лесни сметките – Нова телевизия харчи 14 000 лева месечно в повече за заплати на водещите на сутрешения им блок, сравнено с БТВ. Също така Нова телевизия си осигури срещу този разход разбиващ рейтинг чрез готовия екип на БТВ

6. Опожарената кола на Генка Шикерова струва максимум около 40 000 лева, ако се купи чисто нова от официалния представител на Пежо в България

7. В този бюджет ценовата разлика по разход за заплати на Нова телевизия и БТВ се вмества три пъти. Тоест – ако БТВ подарява, опожарява, унищожава, бракува и т.н. – по един чисто нов автомобил Пежо 308 на всеки 3 месеца – ще има същия разход, който Нова телевизия прави така или иначе само за заплати на Ани Цолова и Виктор Николаев

8. Всякакъв род атаки към журналисти приковават вниманието към продукта, който създават, или с други думи – вдигат рейтинга

Естествено, това са някакви нелепи внушения. 

Нека не забравяме, че в телевизиите работят свръх същества, които са почтени. 

Особено в БТВ, които са морален стожер на нацията. На тях не им пука за рейтинги, важното е децата да се обичат. 

Убеден съм, че като са си тръгвали Ани Цолова и Виктор Николаев, от телевизията са им направили прощално парти, а след това са ги натоварили в линкълн с панделка и са им махали просълзени, докато са се отдалечавали по булеварда към Новата си месторабота. 

След това от телевизията са извикали Шикерова и са й казали: „Генке, твой ред е!“.

Генка е стиснала зъби и то не случайно. 

Отвътре е напирал да излезе гениалния въпрос, който ще я прослави навред, но тя е успяла да го удържи до началото на новата си кариера. 

Въпросът, който взриви страната, вдъхнови логопедите и подпали колата й, въпреки, че е просмукан от скодоумие. 

„Кой предложи Пеевски?“

Та независимо от всичко, тоя въпрос й изяде Пежото. Това е уникално умен, труден, важен, ФУНДАМЕНТАЛЕН въпрос.

А, и още нещо. Според информация от пресата, до пежото имало надпис на стената „Смърт за червените курви“. Или – както Генка цензурира в понеделник крясъците на антиокупаторите, които викаха „Курви на Бойко“ – "Смърт за червените леки жени".......

Френд с Делян

Искам да си  френдна Делян Пеевски във фейсбук. Да си го френдна и да си шерваме статуси. 

Ще му лайквам снимчиците, аз не съм придирчив. Ще поствам парчета от ютюб на таймлайнчето му, ще коментирам на каквото е споделил и ще гледам да се тагна близо до неговите тагове.

Искам, ама му нямам фейсбука. И да го имам - как да му пусна покана. Току виж ДАНС ме привикало да ме пита какви общи интереси имаме с бившия им началник.

Е, за съжаление никакви. Ама не би било зле да имаме общи итереси. Нека ме мразят и да ми се присмиват. Днес така, утре иначе, нали?

Да приемем, че Делян си няма никакви френдове. Влиза сутрин във фейсбука и се чуди за какво му е това чудо. Празна страница и реклами само от време на време. Тъжно и самотно. А човек, на който му е такъв фейсбука – такъв му е и живота, така е в днешни времена.

Значи Делян си го представете в реалния живот – празно му е като нюзфийда във фейсбук. Ходи по пуста улица, няма с кой да се сбута. Ако иска може даже да си купи тая улица заедно с магазините и паркираните автомобили, ама му е някак прекалено широко, въпреки личните габарити. 

Откакто Бойко го ънфрендна, никой не го отразява, само тролове му рипортват профила на администраторите.

И на предложението „Suggest friends to Delian“ никой не смее да реагира – после ще го питат из сутрешите блокове „Кой предложи Пеевски?“

Е, хем ми е жал, хем сега е момента да се лепна за него, хем знам, че едва ли ще ми приеме френд рикуеста. 

А ако го приеме.. о, всеки ден ще го поуквам по коремчето, това коремче лесно се сръчква поне, а и съм му харесал едни меме-та, дето само той би ги оценил и ще си му ги шервам.

Впрочем Пеевски със сигурност си има поне ферма във фейсбук. Сади лук и картофи, дои кравите и е напред в играта. 

Там, във фермичката, е кръстил животинките – кокошките са дамите от парламентарната група от БСП, овците – от групата на ГЕРБ, а де що има мъжко добиче го е кръстил на себе си.

То преди време във фермата си Делян садеше герберчета, ама сега никнат буренаци.

У - като уставка, У - като Укопация, У - като Урешарски

Вече няма какво да се чудим. Краят на правителството „Орешарски“ идва. 

Може би до Нова година, може би малко след това, предвид дебелокожието на управляващите. 

Предизвестеният край е съвсем близо.

Нека за момент забравим всякакви пристрастия и (основно) антипатии и помислим.

Това са студентите. Излезат ли те, няма спиране. Винаги и по цял свят е било и ще бъде така. Независимо дали мъдрите и патилите наливат акъл как младежите са използвани, заблудени, купени, мързеливи и не им се учи.

Не. Това са студентите. Умни деца, пред които е бъдещето, които живеят със 100 лева на месец и могат да си позволят колкото си искат грешки, авантюри, рестарти и каквото ви хрумне, защото бъдещето е пред тях. 

И за това не ги е страх да бъдат идеалисти.

Там нямат място никакви чичковци – нито противници и родителски тела, нито нахъсващи ги академици и театрали. 

Подкрепата ни и омразата ни цапа идеята. Не се опитвайте да ги откажете, не се опитвайте да ги нахъсате. Изглеждате смешни!

Защото те плюят на доводите ПРОТИВ. 

И се смеят на ръждясалите вагони, които се преструват на локомотиви. Няма да си го признаят на глас. Но ви гледат с умиление.

Няма значение дали се окупират факултетите, понеже студа идва. Няма значение и дали са подведени, убеждавани или купени. Купете ги и вие – нали в който е властта, в него са и парите?

Изобщо не им пука, дали задават безумния въпрос „Кой предложи Пеевски?“, дали протестират срещу решение на висшия съдебен орган или искат оставка на който се сетят. Имат право. Имат право и да искат, и да ни будят, и да ни провокират.

Изведнъж и по улиците протестиращите се увеличиха. Ами да, вече дори на телевизиите не се налага да снимат от ниско, та да изглежда масов всеки един протест.

Протест на смелчаци, които са 50 000 на концерта на Роджър Уотърс и крещят ОСТАВКА, а след това се прибират по домове и кръчми, а пред Пармалента остават 500 човека.

И нека не страдаме, че толкова затруднения и неудобства са причинени. Събудете се – протестите имат такава цел. Трябва да блокират кръстовища, да окупират сгради – иначе кой ще ги забележи? Или за разлика от студентите ще си протестираме на ракия и шопска салатка по кръчмите?

Стигнахме ли уличната демокрация? Стигнахме я.

Всички ги е страх да отидат на избори – за това се мерят мускули по площади и университети.

Явно трябва БТВ да брои всеки протест и всеки протестиращ, контрапротестите да са „поредни“ и участниците им да са алкохолизирани и тъпи лумпени..

Трябва ли да спорим кои са повече, след като демокрацията е измислила най-ясното изразяване на общественото мнение – ИЗБОРИ.

..Ще се върна към началото. Грешни или не, студентите имат правото да го направят. И никой не може да ги изгони отвътре. Имат правото да го направят, имат правото, като първите протестиращи студенти през 91-ва, като следващата вълна 97-ма, да се почустват победители или употребени. 

Не ги цапайте.

Орешарски си отива. Дали ще се върне отново – ще реши народа.

120 минути от bTV

Понякога тъпотията помага. Очевидно е така в телевизионерския бизнес.

Щрака си човек каналите и току виж пропуснал нещо, ако не случи на подходящия анонс. И ако някой мисли, че знае какво е подходящ анонс – гарантирам, че е в голяма грешка.

Този нов принос в журналистиката дължим на Светослав Иванов – водещ на предаването "120 минути" по БТВ.

Та както си щрака зрителя каналите, изведнъж се случва следното:

В студиото на дръзновения водещ ще гостува Надежда Неински, по-известна като Михайлова.

Водещият поздравява гостенката и анонсира темата по следния начин:

„..Много ми е приятно, добре дошли във 120 минути...аа.. сега.. как да си представим страната, мно- много си мислех.. аааа.. имамеее президент и правителство, воюват. Имаме криза икономическа. Левскии.. ммм.. отпадна от слабаци аа в Европааа.. преди няколко месеца. После ще говорим пък и за кризата с Левски, за това Ви го казвам. Във коя година имате чувството, че живеем?“

Цялото това творение е поднесено с хаотична жестикулация, която очевидно цели да подсили думите му, но реално показва безизходицата, в която Светослав Иванов е изпаднал и отчаянието, с което търси спасение от словесния капан, който сам си е заложил. 

В крайна сметка успява да приключи с безумията си и да зададе въпрос на Неински, след което му поолеква.

А човекът пред екрана изумен оставя настрани дистанционното и, невярвайки на очите си, решава да проследи какви нови тъпотии ще чуе в това предаване.

След, като толкова мно-много е мислил водещия и това е измислил, нещата явно са си доста сериозни. 

Все пак очевидно основната драма му е отпадането на Левски в Европа (налага се да се ползва неговия изказ, все пак никой от нас няма 120 минути по БТВ в събота).

Добре, имам питане. Този готин Светльо, който иначе като репортер си беше добре, може ли някак да погледне малко по-далеч от личните си проблеми?

Да, че Левски е отпаднал от слабаци в Европа, е мъка за повече от половин България. Но нито му е спортно на Светослав предаването, нито госта му е футболист, нито темата с този гост ще е спортна.

И ако иска да подсили черната картинка в страната ни с това, че освен всички политически и икономически катастрофи – и Левски отпаднал в Европа, може да му се припомни че: Първо – ЦСКА даже не започна в Европа. Второ - за разлика от Левски, друг отбор – Лудогорец – се представя в Европа така, както нито Левски, нито ЦСКА са се представяли напоследък. Трето – волейболистите ни? Григор Димитров? Кой още?

Да, ама проблема не е това. На човека му е мъка, че Левски ммм.. отпадна от слабаци аа в Европааа.. преди няколко месеца. Другата седмица вероятно ще се оплаче, че на съседа му текат тръбите, мокри му тавана и държавата отива на кино. Не само държавата, ами живота губи смисъл.

Ненадейно, малко по-късно, към седмата минута, отново изниква темата. 

Този път е свързана с окаяния Орешарски. В публикацията Сиротни споменах за драмата на скалните орли и настоящия премиер, сега Неински отчете как далновидно СДС навремето се е отказало от Орешарски като кметски кандидат, понеже обядвал с Божков. 

Орешарски се оправдал, че бил търсил от хазартния бос подкрепата на феновете на ЦСКА.

То оправданието е такова, че да паднеш от смях. Но разсъжденията на Надето върху темата са не по-малко смешни.

Жестикулирайки, сякаш в дясната си ръка държи ябълка, тя казва следното: „Не бих се сетила изобщо за такъв тип лъжа, честно да ви призная. В смисъл.. да търсят подкрепа от феновете на ЦСКА ако щете е нещо, което феновете на СДС никога не е търсило подкрепа от фенове на ЦСКА в интерес на истината ако щете в този символичен знак, ние винаги сме били сините и в този смисъл няма никаква логика да оставим че е абсолютна лъжа...........“ и така нататък.

Много силна логика. Да оставим настрана, че някога ЦСКА беше отбора на военните, а Левски не бяха дисиденски клуб, ами отбора на милиционерите. Ама Неински май леко се е объркала. Значи щом някой е от ЦСКА, не може да гласува за СДС, а ако пък друг е от Левски – по презумпция е техен гласоподавател? 

Не им трябвало подкрепата на феновете на ЦСКА? Да, но все си мисля, че Левски има доста повече фенове от мижавите процентчета, които гласуват за Неински и приятелките й.

(Мило е някак - Надето говори за СДС в среден род).

Тези откровения подсещат зрителят отново да се протегне към дистанционното, след като е посветил вниманието си на цели 7 минути от 120-те. И със сигурност ще запомни предаването, за да го отбягва.

А смисъла може би трябва да се намери във фундаменталния въпрос на Светослав Иванов – Във коя година ви се струва, че живеем?

линк към видеото

НТС на кино

Това, което се случва в НТС вероятно някой ден ще бъде филмирано. Много вероятно е филма да се получи комедия, макар че първоначалния замисъл ще е да бъде разтъсваща драма.

Сигурното е, че кармата на тайванската високотехнологична компания е толкова тежка, че дори и бъдещата кинолента също ще претърпи неуспех.

Също така сигурно е,че Робърт Дауни Джуниър няма да играе във филма. Той прибра тлъстия си хонорар от НТС това лято, снимайки се в няколко забавни рекламни клипа и може спокойно да си гледа живота.

Къде е драмата? В момента НТС продават може би най-добрия телефон на пазара – HTC One. В същото време компанията потъва с такава уверена скорост, че основния въпрос е кой и кога ще ги погълне.

Ще цитирам добре синтезираната ретроспекция на фирмата от списание HI COMM:

HTC е основана през далечната 1997 г. и е считана за една от най-иновативните компании. През 2000 г. е първата, която демонстрира телефон с тъчскрийн интерфейс, а две години по-късно представя и първия смартфон с Windows софтуер. През 2006 г. започва да произвежда телефони под своето име, а не за други поръчители. През 2007 г, когато Google обявява Android, HTC разкрива, че вече работи върху телефон с тази операционна система,който излиза през есента на 2009 г. – две години след iPhone.Dream, както е името му, е приет добре. Първият Nexus One е произведен от HTC. В началото на 2011 г. телефоните с Android започват да завземат пазара, а заедно с тях и HTC, превръщайки се внай-големия доставчик на смартфони в САЩ за третото тримесечие на 2011 г. (по данни на Canalys). Компанията задминава Samsung и Apple. В международен аспект нещата са малко по-различни. С 11% HTC не са лидери, но се класират на четвърто място. Как стоят нещата в момента – 7% дял в САЩ и 2.8% на световния пазар, според ABI Research, a Samsung контролира  1/3 от пазара.

Край на цитата. Започва веселата част, която превръща драмата в комедия.

Явно в НТС са недоумявали и продължават да недоумяват как е възможно да се случва всичко това. 

В отчаянието си прибягнаха до краен ход, който вероятно е изглеждал като единственото спасение – усилена реклама и променен маркетинг. Това, което принципно би трябвало да предхожда създаването на един продукт и да го съпътства по време на предлагането му на пазара. 

Малко отзад – напред при тайванците, и то с бюджет, неподхождащ на фалираща компания.

Та освен наемането на Робърт Дауни Джуниър за рекламно лице, с което явно таргетираха нежната половина от потенциалните клиенти, НТС е и от основните спонсори на УЕФА Шампионска лига и Лига Европа.

Какво ли си мислят за мениджмънта на компанията тези 15 000 работници в НТС, които незнаят дори до кога ще са на работа? Какво е усещането да произвеждаш уникално добър продукт и в същото време всичко да се срива?

Поредната налудничава новина от Тайван е напускането на Лорен Уонг. Коя е тя?

Дамата беше вицепрезидент и отговорник за рекламата, започнала да спасява НТС само преди 4 месеца.

Вероятно на женския й усет дължим появата на Робърт Дауни Джуниър. Все пак това е актьор, който с очарованието си донесе успех дори на недотам разбираемата втора част на филма за Шерлок Холмс. Защо да не помогне и на НТС с някоя магия?

И след като очевидно в последното спасение на НТС е маркетинга и рекламата – как да тълкуваме подобна оставка?

Главния изпълнителен директор Питър Чоу пък заявил в интервю пред Financial Times, че е оптимист. То каквото и друго да беше казал – най-много да ускори понижението на цената на компанията. 

От различни страни пристигат слухове – от разработката на нов 8-ядрен телефон, сътрудничество с Amazon за продукта Kindle, добавяне на безплатен Windows на гърба на Андроид (!?), та до подготовка на таблет.

Таблет ли? Добрият им опит с Flyer остана непродължен в историята. Може би НТС трябваше още тогава да спрат и телефоните с Андроид, да наблегнат на Windows и мъката им щеше отдавна да е приключила, най-вероятно в канала.

Е, за щастие поне такава глупост не направиха, иначе не би се появил прекрасният HTC One.

През това време хиените дебнат. Дали компанията ще оцелее със собствени сили? Дано, но малко вероятно. 

Най-сериозен интерес проявяват Lenovo, докато Samsung се забъркаха в нов скандал – платени публикации, насочени срещу НТС из различни азиатски интернет форуми. Защо си дават парите, нима само те не разбраха, че конкурента им се е самоубил?

Между другото част от рекламната им стратегия, стартирала с чаровника Робърт Дауни Джуниър, е свързана с абревиатурата НТС. Принципно произхода на трите букви е от High Tech Computer Company, но рекламата насърчи да се търсят всякакви весели комбинации – като Here’s To Change, Hipster Troll Carwash или Hold This Cat.

Ето една и от мен: How To Crash.

линк към рекламния клип с Робърт Дауни Джуниър

(определен и като НТС - Highly Troublesome Commercial)

За Мадуро и щастието

Денят ми стана по-хубав, когато по радиото чух за създадената във Венецуела Агенция за постигане на върховно обществено щастие.

Реално в държава, на която президента се казва Мадуро и отделно от това има 6 победителки венецуелки в цялата история на Мис Свят (най-много от всички до момента) – та такава държава би трябвало отдавна да е постигнала върховно обществено щастие.

Тази Агенция щяла да се занимава с възрастни, с деца, с болни и бездомни хора. Може би и с това ще се занимава, да. 

Но съм сигурен, че агентите ще се постараят всички венецуелци да достигнат до върховното щастие и ще го направят с необходимото старание и методи на убеждение.

Не съм сигурен до колко е сложна тази задача. Мъжката половина на Венецуела вероятно си живее живота с такива жени около тях. Вярно, диктатура е, пък и са прекалено близо до най-големия им приятел САЩ, които настоятелно искат да им подарят демократичните ценности в замяна на петролните залежи.

Ако бях на мястото на Мадуро нямаше да си играя с агенции. 

Както е казал Дон Кихот на наивния си оръженосец: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.“

За това говорим. Какво като земята ти крие петрол. Дай им, Мадуро, свободата и закрий тая Агенция. Изведнъж всички ще постигнат върховно обществено щастие. 

Като нас например.

Нито ни трябва такава Агенция, нито си имаме Президент Мадуро да я създаде. Е, жените ни са хубави, а и свободни сме уж, така че небесата са ни дарили предостатъчно. Такова щастие е, че чак можем да го изнасяме.

линк към свързана публикация