сряда, 15 януари 2014 г.

АБВГ..ерб

Брей, тъкмо си мислехме, че азбучната инициатива на бившия президент Първанов остана проект единствено за книжките, с който да плаши станишките и хоп! – нещата приеха коренен обрат.

Като всяко нещо – и тук най-важното е да уцелиш правилния момент.

Навремето (колко бързо мина, нали), когато Борисов реши да конвертира всенародната симпатия в политическо движение, и той постъпи по същия начин. 

Не е достатъчно хората да те обичат, иначе Къванч Татлъту до сега да е сформирал правителство. 

Трябва да можеш да чакаш. После да избереш правилните избори. И някъде там – да се самоопределиш в политическото пространство.

Бойко стана десен така, както професионалистите обличат фланелката на новия си отбор след многоцифрен трансфер и просълзени целуват емблемата на клуба. Лявото беше прекалено сплотено (както винаги), дясното – разбито и слабо (нищо ново). 

Логично е да се потърси празната ниша. Много баби останаха изумени, когато преди няколко години Борисов изведнъж взе да попържа ту Първанов, ту Станишев – и то изкуствено някак, като лош артист. 

Виж, когато му отвърнаха и нещата придобиха личен отенък – и реакциите станаха естествени, даже някак класово-партийни.

Та така и с „глупавия и безотговорен ход“ на Първанов, Калфин и приятели. 

Малко странно е, че изявленията на въпросната група по-скоро приличат на вътрешнопартийни критики в стил „перестройка“. Но момента е перфектно избран, а изборите за евро депутати – още повече. Това е тест, при който – дори да се получи неприятна изненада – винаги може да си свериш часовника преди наближаващите предсрочни парламентарни избори.

Подобно на изненаданите бабички – фенки на Борисов, сега цялото ръководство на БСП е с пръст в устата. 

Неприятната изненада е не само за тях – ГЕРБ се изправят пред втори враг, като АБВ наподобява с лидерския си тип организация на самите тях. Така наречените „реформатори“ от блока също едва ли са щастливи, макар че Първанов няма да краде пряко гласове от тях.

Първанов може да претендира, че в първите три букви на азбуката е събрал някакъв модерен ляв елит, с който първоначално се насочва към Европейския парламент, а след това ще опита да осребри на свой ред народната любов. 

Дошъл е ред на новите лидери и лидерски партии. Кой ти помни, че преди Първанов водеше столетницата.

Ако Борисов и Станишев навреме бяха постигнали консенсус да променят конституцията и да позволят трети мандат за президентската институция, сега щяха спокойно да си гледат шоуто на Сидеров и да не им пука за споделеното електорално пространство.


А ако Първанов се сети навреме – от сега, заедно с останалите, ще се оглежда през рамо за следващия лидер-месия, който народа ще обикне.

(снимка razkritia.com)




вторник, 14 януари 2014 г.

iRon

Това се случи през 2020 година.

Имах късмета да съм съм pre-order-нал през интернет най-новия продукт на Apple и една вечер по новините съобщиха, че най-после първите доставки започват да летят до нетърпеливите купувачи.

Тръпки ме побиха чак. Най-после. Почти се бях отчаял, остави парите, които бях дал, но постоянно дочувах какви многомилионни заявки валят от цял свят, как премиерата се отлага поради последни настройки в софтуера, как част от хардуера е бил изтеглен от складовете за подобрение и напасване на елементите.. 

Струваше ми се, че времето е спряло и никога няма да се случи.. но не – ето че деня дойде.

Седмица по-късно с разтреперани ръце отворих кашона и внимателно извадих отвътре iRon. Най-новото творение на Apple, ютия като никоя друга по света.

До този момент никога не бях гладил. Именно за това и в мечтите си не бях допускал, че някога ще притежавам такова нещо – а сега iRon стоеше пред мен и в лъскавия му корпус се отразяваше щастливата ми физиономия.

Веднага дръпнах едно софтуерче от нета, свързах с USB към компютъра и – О, чудо! – ютията светна. Това не беше всичко. Наложи се да мина още 2-3 регистрации, активирах профила си през мейла и доброволно дадох номера на кредитната си карта. Последва ъпдейт на софтуера на iRon, след което той изпъшка и замря.

Почуках го, почаках го, после опитах да го рестартирам. На третия опит ютията се събуди и изписа на корпуса си HELLO.

Отдъхнах си. Тъкмо да изключа кабела от USB и започна синхронизация с мейла и календара на компютъра, за това се наложи да изчакам още 2 часа.

Най-накрая всичко беше готово. Време беше да включа iRon в електрическата мрежа, което се оказа трудна задача – щепсела му беше със специални изводи, патент на Apple, и трябваше да поръчам от ябълковия магазин патентован преходник. Нищо, бях дал кредитната си карта, а и колко му е да почакам още някой ден за доставката.

След три дни дойде ред на истинското задействане на iRon. В моментът, в който той получи ток от мрежата, сякаш оживя. Светлинките по корпуса му светеха още по-тържествено от първия път, разнесе се тиха музика (0,99$ от сайта), а предупредителни надписи обявиха, че в момента започва нагряване.

Потърсих от къде се пуска парата, но вместо това намерих копче, което превключваше на тих режим и вибрация. Междувременно GPS-а на iRon ме беше локализирал и върху нагряващата плоча показа карта с местоахождението ми. Оказа се че съм насред Северно море.

Въпросната нагряваща плоча беше нещо уникално. От там се командваха всички настройки, беше тъч скрийн и с едно натискане можех да направя снимка.

Проблем беше високата температура, но Apple бяха помислили за всичко – от уеб-магазина можех да си купя специални азбестови ръкавици.

Като казах температура – имаше копче за регулиране, разбира се. Опциите бяха сведени до най-необходимото: ТОПЛО и МНОГО ТОПЛО. Какво има да се чудя какви градуси да нагласям?

Само че пара наистина нямаше. Е, за какво ми е. За сметка на това ако се зареди добре батерията, мога да нося iRon навсякъде с мен. Даже сега ще си поръчам едно калъфче, имаше едни розови в уеб-стора.

Реших да го изключа малко да си почине.

По телевизията казаха, че въпреки супер успешните продажби, Apple решили да намалят драстично цената и iRon вече ще се продава не за 1000 долара, а за 250. Усетих справедлив гняв – аз инвестирах толкова пари в моя престиж, а сега 4 пъти по-малко престижни от мен ще си купуват ютии на 4 пъти по-ниски цени!

Оказа се, че не съм сам във възмущението си, доста народ ревнал по целия свят. Няколко дни по-късно Apple се извиниха на първите купувачи, но не намалиха цените. Чудя се – къде отидоха моите 750 долара разлика?

Радостна новина – пристигна розовото ми калъфче. Върви в комплект с кърпичка – ето, бонус, уж били кожодери и всичко се плащало.

Първоначално не схванах предназначението на кърпичката и поради тази причина просто забърсвах с нея iRon, преди да заспя.

По-късно в метрото видях хора около мен, които вадеха от чантите си своите iRon-и, разстилаха кърпички и ги гладеха, докато пътуват.

Е, страшна работа! Още на следващия ден и аз правех така – в метрото, в кафенето, дори вкъщи, докато гледах телевизия.


Не е ли iRon-ic?



неделя, 5 януари 2014 г.

Неделна проповед за новата година

Стана 5-ти януари и леко взех да поизтрезнявам.

Брей, голямо празнуване падна. Така я изпратихме 2013-та, както я и посрещнахме. С бомби, алкохол и свинско. 

И такова освинване падна, че преяждането със свинско си заприлича на чист канибализъм.

Леко поизтрезнях, но не достатъчно и трябва да поддържам това полупияно състояние, за да отложа махмурлука. Той че е неизбежен – неизбежен е, но пък идват януарските именяци, като ги подкарам наред и после ще му мислим. 

Светиите трябва да се уважават.

Мисля, че е много хубаво това отношение на нашенците към новогодишното изтрещяване. Кой изпраща старата, кой посреща новата година - не става ясно, но по типичен български стил всичко е като за последно.

И в това няма лошо, напротив, поне в едно нещо да си имаме и наш почерк. Не че е без чужди заемки (отново в наш си стил), но от всичко поамериканчено, поевропейчено и порусначено се е получила такава боза, че си е чисно наша. С „Многая лета“ и Дунавско хоро.

Освен това е повече от основателно да се приема като за последно. След 1-ви януари поне седмица и магазините са изпразнени, и купувачи няма. То и главите ни ги няма.

Някой незапознат с нравите тук ще се смае. Тези хорица – ще си каже – сигурно много силна година очакват да ги сполети. Явно за това още от сутринта на 31-ви декември са се натряскали и гърмят пиратки и всякакви бомби из улиците.

Както споменах – на 5-ти алкохола взе да ме отпуска. Не е добре това. Не е добър знак, защото същата работа ми се случи и в началото на 2013 година. Нали тази уж е нова, пък почва по старо му.


Може би трябва да сменя алкохола. Или държавата. Ама първо да ударя един зелев сок. Или едно шкембенце.





събота, 4 януари 2014 г.

Тютюневи сълзи

Хайде, поредните платени протестиращи. Дойде ред и на тютюнопроизводителите. Това вече е истинско нахалство и безочие.

Сега, видиш ли, Националната асоциация на тютюнопроизводителите плаши с протест, ако до 5 януари търговските фирми не започнат изкупната си кампания.

Чакайте малко. Оставям настрана факта, че тези отровители и душегубци са си направили асоциация, която при това напълно законно вирее у нас. Оставям настрана, че противно на всякакви пазарни правила са решили да протестират, че някаква фирма не им купила тютюна. Това сме го слушали и при гроздобера, и при доматобера, краставичобера..

Ама какво изобщо ни занимават с проблемите си? Значи помага им държавата да си засадят плевелите, та да ни тровят с тях. Какво садят ли – кеф ти „Басми“, кеф ти „Виржиния“, кеф ти „Бърлей“ или „Кабакулак“. Тютюн, братя – отровата която избива нацията.

И не само това – протеста щял да е и защото изкупните цени щели да са по-ниски.
Ами как да не са по-ниски? Това е пазарна икономика. Забранихме пушенето и потреблението падна рязко. Слабо търсене – по-ниски цени. А и какво ми пука, нека измрат от глад производителите на гадната отрова, ние пък ще си умрем здрави някой ден.

И без блъфове – всеки от изброените тютюни се използва за пушене, не за медицински цели, да не говорим за произведените количества.

Далеч съм от мисълта да почне някой да пуши, за да има какво да ядат хорицата в бедните тютюневи райони на Родината. Но ако някой се е захванал да мисли вместо нас пушачите и да ни спасява от вредния порок, ако някой се е хванал вместо непушачите да им осигури повсеместно бездимни заведения, вместо да ги остави сами да избират в какво помещение да са – та този някой да бъде така добър да обясни на тютюнопроизводителите да си гледат работата и да се махат с гнусния си продукт. 

Да садят брюкселско зеле и да не ни пробутват сушените си листа.

Защото, така както се субсидират и подпомагат лицемерно производителите на тютюн и се вайкаме за неудачите им, а в същото време сме яростни борци срещу зловещия тютюнев дим, така ще се усети след време същия тоя някой колко от полза е бил акциза, който се събира върху крайния цигарен продукт.

Ако вярваме на някой и на радетелите на чистия въздух.


И тъй като сме тъпи и им вярваме – можем да очакваме протест и на производителите на амфетамини.



понеделник, 16 декември 2013 г.

Ало, ало

Някой сеща ли се сега как преди няколко месеца САЩ неистово искаха екстрадирането на Сноудън? Дали за да го съдят за стари престъпления, или да му запушат устата за нови разкрития?

То хубаво, че само един агент се е разприказвал, пък и едва ли знае всичко. А и съм убеден, че и без него, щатите щяха сами да си признаят и да се извинят на хората.

Оказа се, че 35 световни лидери били подслушвани. С риск да бъда подгонен от американската демократична машина, ще допълня разкритите тайни с нова информация.

Още в началото ще заявя, че Барак Обама наистина не е знаел за подслушването. От къде да знае? Даже той е един от тези 35 лидера. Подслушвали са си го от Наци-о-налната агенция за сигурност и са докладвали на Мишел, симпатичната първа дама. Да не стават сакатлъци като с Клинтън.

Както стана известно, Ангела Меркел също била подслушвана. Нейните разговори били продавани директно на гръцкото правителство и това обяснява неочаквания напредък от един момент нататък в преговорите по външния дълг. След разкритията на Сноудън, самата Меркел изяснила за себе си и защо гръцкия финансов министър през цялото време похотливо й намигал, докато тя се опитвала да му трие сол на главата.

Противно на очакванията, севернокорейския лидер не е бил подслушван. Първо, защото няма GSM, второ – защото от NSA се объркали и подслушвали южнокорейския му колега.

Друг подслушван лидер е самият Осама. Да, след сделка със САЩ той приел да се прави на убит в замяна на последния iPhone и започнал да разтоварва опустошителната си енергия чрез Angry Birds. Това обаче дало възможност на демократичния свят да следи дали спазва условията по договорката и също така да събира пикантерии по отношение на животинските сексуални практики.

(Между другото има версия, че Обама е подслушван поради грешка, предизвикана от неграмотността на един младши агент, който не разчел правилно малкото име на Бин Ладен.)

Сред тези 35 лидери има още интересни имена. 

Берлускони го подслушвали например, защото от италианската прокуратура всички се оказали фенове на Милан. 

Френският президент го слушали, защото не били разбрали, че всъщност вече не е Саркози и еротоманите от NSA разочаровани очаквали кога Оланд ще се развихри.

Македонският президент също бил подслушван – по негово лично настояване.

Китайския лидер не е подслушван, тъй като и телефоните, и подслушвателната уредба били Made in China и имали съответните защити.

Интересна е реакцията на родна почва.

От една страна Бойко вече е доволен, а Цветан – индулгиран. Това, което се правеше в малка България, се оказа практика на най-великата демокрация.


От друга страна за първи път се забелязва единодушие в позициите на бившия и настоящия президент. И двамата са обидени, тъй като, бидейки мастити лидери, все пак не са попаднали в интереса на NSA.



петък, 13 декември 2013 г.

За Варадеро, Атака и патиците

Добре се развиват нещата. 

Атака отдоха в Куба, за да изучат колониализма. Островът на свободата от край време е известен като най-големия колониалист в света. Към славата се добавят и пурите, танците, рома и красивите жени. Е, Сайдеров отшъл с Гаджева, то това като на плажа пясък да си носиш.. Ама купона си е купон.

То купона е още по-голям тук. Като споменах плажа – и бабите по селата научиха за Варадеро. Брей, голяма работа. Хранят кокошките и пустосват Атака и Варадеро. Ама така го правт – все едно Генка Цукерман слушаш.

Та да приемем, че има някой луд, който от нямане какво да прави, тръгне да чете отзад – напред. 

Какво се случва в държавата ни: правителство, което с едно безумно решение за началник на ДАНС успя да загуби цялото доверие, което по презумпция му се дава, докато не се измърля като всички правителства до сега; протести, продължаващи почти 200 дни; правителство което неглижира протестите; протести, които сами се неглижират и често приличат на сбирките от едно време на футболните запалянковци пред Централна баня; икономически интереси, които са свързани както с предишните управляващи, така и със сегашните; гласуване на бюджет за 2014; тотална неизвестост, безизходица, патова ситуация и липса на алтернатива; народни недоволства и социологичско предимство на управляващите при евентуални избори.. 

Сигурно пропускам нещо, но едва ли е фатално.

И в същото време, от както са започнали протестите, та до ден днешен – една партия обира повече негативи от БСП и ДПС, взети заедно. Сещате се коя – Атака.

Абе толкова ли са тъпи тея? Значи имаха акъл в пореден парламент да влезат, имаха акъл второ правителство да крепят като патерица – а излизат супер загубени и само се набиват в очите, така се оказва, нали?

Как пък точно, когато бюджет се гласува, енергетиката се клати, валят ключови оставки и какво ли още не (нито всичко знаем, нито знаем какво ни очаква) – та как ли точно тогава Волен и волната му дружина взеха та отидоха до Куба, пък се и снимаха, че и снимки се появиха? 

Кой ги снима? Внука на Кастро ли? Йорданка Христова ли? Генке, нали обичаш да питаш, защо не изврещя „Кой?“

Значи вкарва Бойко един отявлен ДДС-ар в парламента, после БСП му го отлюспва – има ли изненадани? (Шикерова, не вдигай ръчичка, за теб знаем). 

Зависимите хора – престъпници, гейове (колкото и да сме толерантни – това все още минава за компромат), играчи, които може да държиш на връвчица – това е подходящия пълнеж.

И – пита се лудия, дето чете отзад – напред – след като може да отлюспят в подходящия момент двама – трима от герберчетата, след като излезоха прави, че протестите са ни вяла работа, след като ни галят с удобен популизъм – какво още трябва да направят, за да видим и по-голямата картинка?

Лудият си мисли, че Волен и командата му са били наистина по работа в Куба. И то не за да разучават колониализма. Това е подигравка със задаващата въпроса, но тя е твърде вдъхновена, за да го разбере.

Хората на Атака са били там, за да си направят кефа, като го съчетаят с основната задача – вятър, който да отклони внимането. Така се и получи.

За Генка Варадеро е нещо като Созопол. Отива Волен там и някой го щраква с телефончето. После пуска на Генка едно мейлче и като викне някой да й го отвори – сензацийката е готова. 

Само че на Варадеро хората от Атака са никой, а местните ни български медии – още по-никой.

Плажуващите ни националисти са се снимали сами, но няма да търсят предателя. Няма такъв – фотографа е изпълнил задачата.

Кой ти гледа сега Орешарски, енергетика, оставки и бюджет? Големият ужас е, че Волен бил на Варадеро. Нация, която кълве не на гола кука, ами на бастун.

Все повече признавам политическата ни класа. Точно такива хора заслужаваме. 

Щом цъкаме и с език, и из фейсбук, възхищавайки се ту на украинци, ту на тайландци.

Щом на 8 декември, вместо да има студентска кулминация, имаше купончета по хижи и хотели.

Щом преди няколко месеца се заканихме – да свършат морето и отпуските и пак ще сме пред Парламента. 

Щом 50 000 човека се радваха на изписаната дума ОСТАВКА на концерта на Васил Левски, а на площада бяха 500. 

Щом..

Ами щом малко горещ вятър от Куба ни вдъхновява до такава степен, че не виждаме какво се случва.

Генка я разбирам. Тя има един проблем. Да докаже, че тя е изместила Ани Цолова, а не (както лудите си мислят) Ани е забягнала в Нова ТВ. Поради тази причина Генка кудкудяка постоянно, подобно на свадлива леличка и си мисли, че е най-неудобния и нахакан журналист. Всъщност е точно обратното, споменах бабите по селата..

Колкото и да е загубен, който и да е депутат е бил достатъчно хитър, за да се докопа до свещеното местенце в Парламента. Само Генка и наивниците биха допуснали, че наплажувалия се герой ще дойде като агне на курбан в БТВ, за да му отправят дърварски въпроси и да му резне главата пред цялата публика някаква журналистка по заместване.

Отива си сутринта в БТВ депутата, сяда и чака да му задават тъпи въпроси, за да даде максимално скандални отговори. Мисля дори, че по едно време са му се сторили малко доста вяли нападките към него и Атака, и за това подсили нещата с обиди по адрес на неопитната журналистка.

По останалите телевизии същото, но там поне водещите са по-добри професионалисти. 

Нека не се лъжем. Атака е достатъчно арогантна и има собствена телевизия, за да смята че дължи обяснение пред нацията за Куба. От всяка партия отиват в тези предавания, където ги очаква комфорт. Освен ако няма друго.

Основната цел – шум и скандал. Кой има интерес? 

Атака има своите избиратели. Избиратели, които биха им простили и Варадеро, и пиянски изцепки из Европа, и разправии из самолети на Луфнханза, и инциденти на магистрала Тракия.. 

Ако нямат избиратели – имат сухата пара, с която им се заплаща, за да вършат подобни услуги.

Така октопода хвърля мастило за защита.

А защо толкова споменавам Генка?


Защото е смешна.


(снимка - депутат от Атака)




понеделник, 2 декември 2013 г.

ПОП култура

Стига да е достатъчно извратен, човек може да се превърне в ревностен последовател на българската църква, особено след последните изпълнения.

Например в неделя, в предаването на Карбовски, едно болнаво и изнежено на вид йеромонахче се изповяда на водещия, че го боляло отзад, но това било от хемороидите. Та се заиграло момчето с някаква мъжка проститутка от сайт за запознанства, после пари пращало нагоре надолу – къде да плати за удоволствията, къде да си купи мълчание, пък и по-възрастни свещеници замесени..

И това е само един клон на разврата.

Наивниците навярно се чудят защо са всички тези борби в църквата. 

Още от зората на демокрацията като се почна – алтернативни синоди, свещоливници, имоти.. Пари – казват. Да, но защо са им пари на тези святи хора? Да ги дадат на обикновения мирянин – ще се съсипе от проститутки, алкохол, спортни коли и други продукти на суетата и греха. Ама ако си свещено лице – колкото и пари да имаш – не можеш да се отдадеш на сладостта порочна.

Наивници, наистина. Защото можело да се живее по попски сладострастно и блажено. Старата поговорка „да преядеш като поп на задушница“ вече е развита до степен ежедневие. 

Може ли някой да си представи какви попски партита са се вихрили из манастири и други подходящи църковни имоти, до къде може да стигне въображението ви? Сигурен съм, че там, до където стига изобщо не е достатъчно, за да видите истината.


Лошото е, че тези наши посредници с Бога – които са хора като нас – са запознати повече от обикновените хора със Светото писание и делата Божи. 

И ако тези толкова добре запознати боклуци се отдават на подобни светотатствени забавления и отвратителни интриги, убийства, кражби, какво ли не – това означава, че те са проумяли, че Бог няма и не ги е страх от него..

(карикатура - Ч. Николов - в-к Новинар)