петък, 11 октомври 2013 г.

Изгнанници клети, отломка нищожна!!

Мисля, че до тук е достатъчно с поезията. 

Циганинът Яворов би се задоволил с този единствен ред, ако беше свидетел на топлото посрещане на родния национален отбор на летището в Ереван.

Ромският барон Любо Пенев и мангасарската му тайфа ритнитопковци невероятно се удивиха от групата фенове, които в тяхна чест скандираха „Цигани, цигани“, докато се изнизваха под полицейски кордон от летището в Ереван.

От къде да знаят момчетата, че и в това затънтено място ще имат фенове, които така да ги подкрепят. Още по-впечатляващото е, че мургавия национален отбор получи почести от световно признатата чиста раса на Арменците, където ромски геном не вирее. Така де – ние циганите сме с малки носове, при тях друго е малкото.

Та му се чудя на Яворов. Циганска му работа, реди някакви куплети за някакви носоглавци, дето някой си някога е спасявал, глуповато и наивно както само ние братята роми можем.

Сега разбирам и защо националната телевизия на Армения (която се излъчва тук вероятно заради диаспората им, свила гнездо в циганския табун) – та разбирам защо тази силна телевизионна програма обикновено се намира някъде преди или след порно каналите.

Като питали радио Ереван цигани ли са българите, радиото отговорило с въпрос – Асан Гарабедян, телефона за връзка е импулсен, пак ще оставиш чаветата без маро.

Няма да включвам Киркор и Гарабед в купона, те ще са на терена. Там ги чакат два три цигански шамара, а ако някой арменец незнае какво е това – техниката е следната: обърсваш го по лицето с опакото на ръката, след което, с обратно движение, го зашлевяш втори път. Образно. С топки в мрежата. 

Пък ако не стане – пак ще е заради нашата мингянска великодушност, нали са изгнаници клети и отломка нищожна..


(Нека е ясно. Нищо лошо да сме цигани. Ако ще „българи“ да скандираха – това е опит за обида на национална основа. От хора, които мислех за нормални. До днес. И хич не ми пука имат ли да връщат или не. Защото много имат да ни връщат.)


четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Слави, кажи ДА

Когато не вика на гости Сашка Васева или не шаржира някой, който го е обидил лично, Слави Трифонов обикновено кани сценаристите си, за да започнат да го навиват да става политик.

Той свенливо отказва, понякога спори с тях и дори им се поскарва за нелепата идея, но доводите им надделяват все повече и повече. Някой трява да спаси Родината.

Съвсем близо е времето, когато Слави ще изпъшка – е, щом трябва..  след което ще поеме към славния път.

Разбирам сценарния екип. Ако пратят шефа си към парламента, току виж нещата в студиото потръгнали. Купонът и по време на предавания, и извън тях, ще бъде голям. То и купонната система може да се върне скоро, а ако се появят протести срещу управлението на Славчо, то той навреме ще се преориентира и ще ги оглави с някоя възрожденска песен.

Да, но шоумена се държи като ощипана мома. Хем иска (едва ли някой вярва, че тези молби от личните му сценаристи, изречени със сълзи на очи са неоторизирана импровизация), хем се дърпа за пред хората.

Явно в момента поливат почвата, ама нека им е ясно на агитаторите, че такава мома насила се взема. Няма не искам, няма недей, нали така?


В крайна сметка какви ли не минаха да оправят държавата. Защо не Слави? После е ред на Бареков.


Нарконституционни зависимости

Още от времената на Бареков е ясно, че ако сутрешния блок на някоя телвизия не произведе новина – надници няма. В БТВ, като една социална медия, дори да няма новина, са склонни към известни компромиси, разчитайки на тъпотата и кратката памет на зрителите.

Като например новината, тиражирана от бившата офшорна медия на 09.10.2013: „Румен Ненков: Не съм убеден в независимостта на Конституционния съд“.

Е, първоначално това сензационно твърдение наистина шокира всеки един освидетелстван индивид, както и група бежанци, които си въобразяваха че са се добрали до Европа.

Без да се опитвам да застраша справедливо заработените от „Тази сутрин“ надници, само ще допълня сензационните разкрития, използвайки витиеватия изказ на съдия Румен Ненков в стил английски кралски двор (макар, да е ясно че „не съм убеден в..“ е по-скоро юридически преценена фраза).

Опасявам се, че зависимостта на констиитуционните съдии не датира от конкретния Пеевски казус, нито от зависимостта на един съдия от даден депутат, пък бил той и негов син.
Много е вероятно кабаретно-увеселителното представление, което съпътства избора на конституционни съдии, да е свързано именно с осигуряването на подобни зависимости, които да подпомагат нелеката работа на политическите групировки по време на целия мандат. Смея да допусна, че това е и причината избора на конституционни съдии да се превръща в мерене на мускули на политическите сили.

Страхувам се, че последната конституционна криза беше нарчена „Скандалът Марковска“ и беше предизвикан от политическата сила, чийто представители на всички нива се славят със зависимо послушание.

Май новина няма. Странно е, че не се протестираше, когато Пеевски влизаше в сегашния парламент. Или в предишния. Явно е станал още по-дебел, та вече се набива в очи.

Може в следващия парламент да влезе като независим.


сряда, 9 октомври 2013 г.

Какво е небето?

Подчертавам – няма да говоря за моя отбор ЦСКА. Няма място за злорадство.  Червените са друга тема, само ще припомня как Стойчо приплаква от време на време как щели да го бият ту него, ту сина му.

Страхотно шоу, страхотна работа, страх да те хване.

Понеже по случай юбилея се очакваше отбора на народа да зарадва народа с шампионска титла, и аз, като част от народа с бях убеден, че радостта ми е сигурна. Знаем как се печелят титли, пък и Наско се вля – сигурна работа.

Да, ама стана каквото стана, за да се стигне до същинската шоу програма.

Първо - изтъпанили големия футболен специалист Петев зад една масичка, до него Наско да му пази страх и нагиздили новоизлюпения син треньор както си се полага – екипче, шалче, „Левски завинаги“ и „осн.1914“. (много е силно това „осн.“)

Та така добре подготвен и откъм дрескод, и откъм морална подкрепа, Петев едва ли очакваше сблъсъка с народната любов. Сблъсък от такъв характер, че за негово щастие успяха да му свалят само бялото потниче изпод синята тениска, защото ако съвсем гол го бяха съблекли щеше да опознае народната любов откъм съвсем друга перспектива.

Малко ми е жал за Наско. И той по друг начин си е представял този тържествен момент. Малко ала-бала, малко тънки приказки, полу-усмивки, почесване зад ухото с обицата, та да блесне висулката и кой от къде е. Ама на – за отбора на народа Петев е като Пеевски за народа.

Разни оправдания, че е професионалист и че не симпатизирал на никой друг столичен отбор, са след дъжд качулка. Ходи се обяснявай. Да беше поне направил предварително проучване, някаква подготовка да си беше направил, пък и отделно самооценката никога не вреди, а то..

Пример номер едно: Вили Вуцов. Човека не яде и домати, понеже са червени. Да, това е факт и той радва народа.

Пример номер две: Вили Вуцов. Оспорвай съдийските решения, дори когато са в твоя полза. Тичай, скачай, троши, викай. Съдиите се шашкат, народа се кефи, коментаторите по ТВ те имат за темпераментен.

Пример номер три: Вили Вуцов. Абе човека е само за пример, така че стига с него.

Пример номер четири: Кой да е – Гонзо? Е, не – тук ще са всички недоразумения до Николай Митов (който спринтираше в кръг като пинчер при победата над ЦСКА – понародно му „чорбата“ – и мислеше, че треьорския му гений го е довел до този пост и случайната победа над мъртъв съперник го запечатва за вечни времена в сърцата на народа) или до Йоканович, повярвал , че ето сега ще направи селекция насред първенството, та и някое евро покрай селекцията ще падне.

Пример номер пет: Пет като Пет-ев. Сега му събираме свидетелски показания, че не е от ЦСКА.

Абе какъв ЦСКА ви гони, дори да е бил "чорбар" - явно се е продал. Такива не са нито ЦСКА-ри, нито Левскари, такива са ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Защо да го натирвате човека – успял е да стане ПРО. Благодарение на неговия професионализъм, отбор като Лудогорец и до днес жъне успехи в Европа.


За всички е ясно – само Петев е в неведение, ама да не му го казваме сега, защото и без това тежък ден преживя – че и той щеше да е ден до пладне, дори да не го бяха изнасилили.  Друг е въпроса защо тоя цирк става точно преди мача с ЦСКА. Не че има значение – ама както казах за ЦСКА друг път, това писание беше за народната любов и цвета на небето.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Будителят Пеевски


Наближава първи ноември и според мен на този ден трябва да почетем Пеевски.

Ако първосигнално нищо не ви говори въпросната дата – припомням: Това е деня на народните будители.

И как да не е народен будител този голям български мъж? 
Благодарение на неговата кандидатура народа се събуди, събра се на едно място, припозна се като гражданско общество и живота стана хепънинг.

На кой и кога му е пукало какво е ръководството на ДАНС? А ето, че гражданите надскочиха битовизма и сметките за ток и вече едни свалят президент, други премиер, трети – свалят наред.

БСП с тъпотата си изненада до такава степен всякаква опозиционна мисъл, че вече четвърти месец нито една партия не успява да яхне протеста и всеки подобен опит приключва в калта.

А народа е толкова събуден, че сън го не лови вече. Разбираме от емисионна политика на държавен дълг, от фактури за ядрени централи, от държавен бюджет, от химически оръжия, истински енциклопедисти!

И всичко това благодарение на будителя Пеевски. Без него щяхме да дремем безметежно и да проспим толкова много неща.

Ако на някой му се стори притеснително, че този виден наш съвременник ще застане редом до Свети Иван Рилски,  Григорий Цамблак,   Петър Парчевич,  Паисий Хилендарски,  Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов,  Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх и останалите – няма притеснения. Човекът е достатъчно обемен, та да няма как да се смести в такава група.

И в името на будителската си мисия Пеевски жертва и депутатското си местенце, така че следва да бъде реабилитиран.


Моля: нека на първи ноември почетем Пеевски – будителя. Подбудителя. Или ъъ възбудителя..

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Шоуто на Емо

Дали вали? Може би е по-добре да попитате Сънчо от Канал 1, вместо да разчитате на веселия му събрат от БТВ Емо Чолаков.

Хубаво е, че има позитивни хора, които постигат такава енергичност без да са на каквито и да било медикаменти. Лошото е, че им дават максимум 2 минути за изява и то в прогнозата на времето. Крайно време е Емо да получи промоция и да се издигне поне до спортната емисия. 

Представяте ли си каква веселба ще е там тогава?

Естествено, първо г-н Чолаков ще трябва да пенсионира запазените си марки от сорта на „снегояд“, „южняк“, „северняк“ и други производни. Това едва ли ще е проблем, защото мигновено тяхното място може да бъде заето от: топкогон, мрежопаз, а пък изобщо бедно ми е въображението как би нарекъл някоя състезателка по художствена гимнастика.

Самото поднасяне на спортните новини ще пренесе не само обичайната стилистика от прогнозата на времето, но и наложилата се като запазена марка липса на достоверна информация. Важното е купон да става.

„ЦСКА влезе в Шампионската лига. Ама не софийския, а московския“ – това би било достоен заместник на „Утре ще вали сняг. Но в Алпите.“

След което може да последва:
„Днес се играха няколко срещи от българското футболно първенство. Дали се играха, дали ще се преиграват – проверете в нашия сайт „Дали вали точка беге“. Иначе на север е по-студено, освен ако не сте от другата страна на екватора, което няма нищо общо с това, че предстои световно първенство по волейбол. Ако все пак решите да посетите нашия сайт или мач от вътрешното ни първенство – няма нищо по-лесно от лошото време или както е казал поета – вари го, печи го, само никакво пържено, вредно е за стомаха. Виж, ако отивате на мач от Англиската висша лига, си купете билет навреме. От Централна Европа се задава чешкия национален отбор, като пилзенкото пиво е много приятно, ако е и добре охладено.....“

И така, докато не му омръзне и приключвайки шоуто си, не ни обяви, че е време за шоу.

Следващата стъпка в кариерата на Емо Чолаков трябва да е централната емисия новини, но до тогава има време – там и конкуренциата му е по-голяма.

Междувременно може да му се зачисли един сценарист, защото определено от година – две момчето се е поизчерпало и му трябват нови лафове, с  които да остане в историята.


И не мисля, че е необходимо Емо да прави реклама на сайта „Дали вали точка беге“. И без това, когато прочете той неговата си прогноза, хората почват да търсят из нета какво ще е времето утре. 

неделя, 6 октомври 2013 г.

MicroHTC

Може да съм назадничав, но не мога да се сетя за какво му е на човек телефон с две операционни системи и още по-малко разбирам за какво му е на човек едната от тях да е Windows Phone.

През септември Steve Ballmer от Майкрософт сподели, че софтуерния гигант е „изпуснал лодката“ по отношение на смартфоните. Човекът е в оставка и просто назовава с думи очевидното. При пазарен дял от 3,7% компанията, свикнала да е пазарен лидер и монополист, изглежда като пълен аутсайдер.

Моето мнение като потребител, опитвал достатъчно платформи е, че въпреки солидната армия от врагове, мятъщи линукси по прозореца и тук там някой епъл-фен, Windows е най-добрата КОМПЮТЪРНА операционна система за масовия потребител, а последния им продукт Windows 8 (преди предстоящия на 18 октомври ъпдейт) е от първа класа. Много силен ход е масовото налагне при ултрабуците и това определено е точка в актива на Майкрософт.И тъй като темата ми са мобилните телефони, няма да коментирам тук нитопредимствата, нито многото недостатъци на операционната система за компютри. Ще изчакаме версия 8.1 и ще видим.

И все пак – всяка жаба да си знае гьола.
Windows Phone се оказа до такава степен в дъното на всякакви класации, че дори оптимистите и крайните почитатели не са убедени, че следващия им телефон би бил със същата операционна система.

Ясно е, че все пак нещо трябва да се направи. Майкрософт не са свикнали да се предават без битка – само си спомнете (ако изобщо го ползвате) за любимия им Internet Explorer, когото не спират да подобряват и все по-зле става..

Първата стъпка беше придобиването на Нокия. И те доста лодки поизпуснаха, докато се чудеха да развиват ли Symbian, нова система ли да създават, да повярват ли на тъч-скрийните и изобщо какво и как се случва в този свят, та от пазарен лидер се превърнаха в трошачка за орехи. До тук добре – дано Майкрософт знаят какво да правят с придобитата компания за телефони, защото Гугъл определено май още не са сигурни как да използват тяхната Моторола. 

Та като си изпаднал в беда най-добре е да потърсиш други събратя по неволя. Едните ги купуваш, при другите (HTC) отиваш да си поплачете на рамото.
Тайванската компания също успешно затъва, в резултат от няколко погрешни бизнес решения и сега отчаяно се надява на поредица от елитни флагмански апарати да успе да оцелее или поне някой да я придобие.От юни 2013 HTC не е пускала на пазара Windows Phone базиран апарат и сега е интересно дали ще поддаде на безумното предложение от страна на Майкрософт – а именно добавянето на Windows Phone като втора операционна система към смартфоните с Андроид. 

От гледна точка на HTC - защо не? Майкрософт пари няма да им искат за това, дори като гледам отчаянието им – може и да платят, за да се стигне до сделка.
От моя гледна точка – не, благодаря. Не ми трябва. Знам какво е Windows Phone и няма нужда някой насила да ми го напъха в ръката, та дано размисля.
От гледна точка на Майкрософт.. незнам на какво разчитат. Нима наистина допускат, че като се лепнат на гърба на Андроид като алтернативна операционна система имат дори и минимален шанс да бъдат предпочетени при пряко съревнование? Та по този начин ще убедят още повече потребители в недостатъците си. 

Всъщност сетих се. Ето каква е идеята: през второто тримесечие на 2013 Андроид е със 79,3% пазарен дял. Ако се бяха сетили по-рано на всеки смарфон с Андроид да се лепва по един безплатен Windows Mobile, сега и майкрософсткта система щеше да е с пазарен дял 79,3%. Хитро.



Източник на данните: IDC