Барекадир

Дори тези, които го ненавижат, ще се съгласят с мен – Бареков е голямата работа.

Готин, нахъсан, напорист. БарЕк Обама, ама в светлия му вариант.

Сигурно в зората на сутрешните блокове поечето водещи са си мислели, че са прецакани от съдбата. 

Това да си лягаш с кокошките, за да стаеш в 4 сутринта и няколко часа по-късно, още с гуреливи очи, да прочетеш вестниците на махмурлясалите бачкатори.. егати и работата.

Егати и работата, да, докато не се оказа, че политиците ни страдат от сутрешен бърборизъм и дават мило и драго да се изговорят, преди да седнат да си пият кафето срещу парламента.

Изведнъж водещите на сутрешните блокове станаха толкова важни и търсени, колкото в началото на 90-те Кеворкян и Гарелов. И понеже нарцисите – политикани не искат да разчитат на прищявките на продуцентите – прецаканите сутрешни журналистчета се снабдиха с пряка връзка със звездите от политическия небосклон посредством личните си GSM-чета.

Птицата на щастието каца веднъж на рамото и който я сграбчи – сграбчи. Бареков ги отстрелва белите лястовици още във въздуха, пък нека някой да се чуди къде какво ще му каца.

В началото всеки гост беше усилено изнасилван, докато не снесе новина. Впрочем този почин е актуален и днес – сякаш основната цел на всеки сутрешен блок е да произведе 20-секундна тъпотия, която да е плод само на съответната телевизия, и после да бъде извъртяна като авторска безплатна сензация във всички последващи новинарски емисии.

Е, възклицанието „имаме новина!“ никой не посмя да открадне.

В последствие в студиото, обитавано от Бареков, упражняваното сексуално насилие  придоби структурираност и целенасоченост. За да има баланс, към програмата се добави любов и романтика – естествено към противоположната посока. 

За всички стана ясно, че такава БарЕк-Обемна личност няма за дълго да се задържи в която и да е тясна ТВ килия. Така и стана.

Веднъж видял се на открито под светлините на жаркото балканско слънце, поразяващия Бареков се отдаде на езда. Така изязди бедния Бойко, че на клетия премиер пяна му излизаше от устата. На всичко отгоре всички си мислехме, че Бареков продължава с дудуците, с които забавляваше Бойко още от БТВ, а в действителност изобщо не можем да бъдем сигурни кой кого е задоволявал.

Когато коня се умори, БаРек Обама спази правилата и го застреля.

После се извини и направи това, дето на много пишман-тарикати не им стиска - засили се към политиката.

И много разумно – видяхме какви чудеса направи Волен чрез една кабеларка, защо Бареков да не постигне двоен резултат?

На всичко отгоре GSM-а му бше набъбнал  с всякакви полезни номера, политиците ги знаем – днес се обичат, утре се скарат и гледат да подлеят помия.. Тоест връзките и контактите са налице.

Още повече - стига сме изразявали мнения по телевизията, това е като да се напием и под масата да оправим държавата. Който е мъж – да постъпи като Бареков.

Замислете се – това всъщност си е много хубаво и правилно. Толкова правилно, колкото е правилен и момента, в който Бареков тръгна към политиката. Дори мислите и идеите му са добри.

Какво, като ни е твърде познат и то откъм дудучестата страна? Нима другите политици не са свиркаджии, само дето не са толкова на показ?

Едно само не е ясно. И Слави Трифонов, и Николай Бареков се държат като зарязани любовници.

За Слави ясно – не му се получи с парцелчето в Лозенец.

Ами Бареков с какво не го намазаха?

Десет на червено

Разкриха ни. Разкриха всички ни – хазартни босове, крупиета, прочее екстремисти и лобисти.

За малко да ни мине номера – да поболеем цялата нация, само и само да си пафкат цигарките баровците около рулетките. Така де – тъкмо му тръгне късмета на някой, започне да трупа жетоните и вредния навик го изкара да пуши под дъжда.

Друго си беше лятото – изнасяхме де що има ротативки, блек джек, цялото оборудване по поляните и беше далеч по лесно. Опънеш чадърче, отдолу хората пият, пеят, пушат и залагат на теферич. Ама като захладня.. 

Наложи се да задействаме инструментариума си, да дръпнем тук там някой конец и марионетките начаса приготвиха либерализираш закон за тютюнопушенето.

Така си е. Парите не миришат. То и тези пари, които отиват за здравеопазване от акциза на цигарите не миришат, но както каза бившата министърка на здравеопазването Атанасова – то парите за здравеопазване така и така не стигат.

Но нека всеки гледа себе си. За нас е важно казината ни да са пълни с клиенти и крупиетата да не са на трудовата борса.

Тънкият номер е да подложиш лекичко така. Повече минава, като вместо заведения, туризъм и т.н. добавиш и казина. Жегва някак.

Политика. Едните си купуват индулгенция, използвайки недоволството и на хората от туризма и заведенията, и на бедния брат – пушач. Другите пък разчитат на недоволните противници на либерализацията, като леко ревнуват, че можеше да не правят такива глупости и да вкарват такива закони.

Защото въпросния закон раздели хората. И така раздели мненията, че в момента противниците на смекчаването му дори са си въобразили, че ще бъде задължително пушенето в заведенията.

Чакайте малко. Ако е толкова хубаво да не се пуши в заведенията – моля, има зали за непушачи. Никой никого на сила не вкарва при пушачите, та да диша дим. 

Ако не страдат заведенията от забраната – още по-добре. Сега е момента, като либерализират закона – хитрите да започват да отварят заведения без тютюнев дим. Никой няма да им се сърди.

Ние, харазтните босове и крупиетата, също няма да се сърдим на ексминистърката. 

Пробвахме, излови ни.. 

линк към новината

Триптих

Знаете баснята за лисицата и гроздето. 

Като видяла Кума Лиса, че не може да стигне до високия грозд, го обявила за кисел и със съхранено самочувствие си продължила по пътя.

Та така и аз. Гледам на снимка шедьовъра на Франсис Бейкън, наречен „Три изследвания на Лусиян Фройд“, на който явно е нарисуван приятеля му Лусиян Фройд, достопочтен внук на дядо си Зигмунд.

Гледам на снимка тоя триптих (защото едва ли ще го видя на живо) и понеже струва 85 милиона долара, изобщо не ми харесва.

Първо, въпросния Лусиян, който триптихно е нарисуван три пъти, очевидно наистина има нужда от изследвания. Човекът страда от размазана идентичност и изглежда не само тежко болен, но и като жертва на брутално насилие.

Общото между всеки отделен вопъл е кафявата роба на модела и крушовидното му лице, наподобяващо примат. Не вярвам нито приживе, нито след това, горкия Лусиян да е превъплащавал чак такова депресиращо изчадие.

Гледам като лисицата, махам с опашка и се чудя – кое от тази мазня струва и 1000 долара? 

Опитвам се да го пречупя и през призмата на патриотизма – все пак на третата картинка Лусиян Фройд мяза на пребит фен на националния отбор предвид трибагреника, гримиран на лицето му  - и въпреки това недоумявам.

Сигурен съм, че ако беше жив дядо му на Лусиян – би могъл да напише цяла студия върху разума и страстите на Франсис Бейкън. А ако Фройд беше жив и сега, когато се намират идиоти, готови да дадат 85 милиона долара за това творение на ада – щеше напълно да се откаже от науките.

Лисицата ще помаха още с опашка и ще каже – това любов към изкуството. Това са игри на обезумели псевдо-меценати, инвеститори в боя и платно, които купуват всичко друго, но не и изкуството.

Къде е мястото на гениалния триптих? Вие къде бихте окачили тази картина? В стаята, която сте приготвили за самоубийството си? В дневната, за да зяпате разтроената размазана мутра на Лусиян? Някъде, където ще потърсите спокойствие, вдъхновение, щастие или философско прозрение?

Добре, да оставим настрана битовизма. Мястото на голямото изкуство не е в кухнята на стената до печката. Ако имате толкова много пари, все ще прежалите едно помещение в дома си, където да окачите Лусиян. Само моля не слагайте наоколо огледала, трите му образа са повече от достатъчни. Нека в същото помещение няма и цветя – ще увехнат до 3 дни.

И въпреки това загадката остава. Какво е изкуството в този разтреперан триптих, кое е гениалното, кое е арт и естетическото? Кое струва толкова пари? Историята, стояща зад картината? Историята, стояща зад художника и модела? Каквито и доводи в тази посока да се дават, то те по-скоро подхождат на филателисти или нумизмати.

85 милиона? Няма лошо. Това е сделка. Само дето лисицата не би я приела за сделка с изкуство. Дори и да беше една ужасно богата лисица.

линк към свързана публикация

Състояние на Nirvana

Наистина е невероятно. 

Изминали са 20 години от онази дивотия – кално кафявия клип с подскачащите мажоретки, раираната блузка на Кърт Кобейн, който къса струна, шоуто е в училищен салон и всичко е толкова.. гръндж.

Клипът има нат 120 милиона показвания в YouTube, а на тези от нас, които са били в достатъчно съзнателна възраст при първото му излъчване по телеизиите – просто ни се струва, че е било вчера..

А през това време бебето от обложката на Nevermind се е превърнал в пораснал младеж..

Гръндж – сиатълската мания, която обля света. Nirvana, Nevermind, Smells like a teen spirit – сякаш нещо се отпуши и започна нова вълна, която не само отвори ушите ни за сиатълския саунд и създаде нови групи, но повлия и на цялата рок музика.

Никой не може да предвиди какво и как би станало, ако ги нямаше тях. Знам какво се случи благодарение на Smells like a teen spirit – така чух Pearl Jam, Alice in Chains, Sound Garden и много, много други.. Отпадна сякаш задължението всяка песен да е поне 5-6 минути, да има продължителни сола на китара и какви ли не разработки, даже Metallica си постригаха косите..

Вече нищо не беше същото и подобно на няколкото други подобни вълни в музиката, гръндж се оказа течение, което се пренесе във всички направления на изкуството.

Докато не се превърна в мода и не уби Кобейн.

И сега, 20 години по-късно, нещата си идват на мястото. Рокът се връща към корените си. До следващата вълна, която никой не може да предвиди.

А Smells like a teen spirit продължава да е велико парче. 

линк към свързана публикация

Кога нападаме?

Изпускаме момента да нападнем Щатите.

Докато се занимаваме със собствените простотии, типично по български, не виждаме по-далеч от носа си и ще пропуснем златния шанс, който ни дава съдбата.

САЩ нямат бюджет, а ние си имаме. Там администрацията не работи, а при нас на такива силни обороти се върши дейност, че дори се налагат съкращения.

Американците имат падеж на емисия ценни книжа и няма как да я платят. А ние – емитираме държавен дълг, финансираме падежите с нов, пей сърце.

Пей, ама ни е проблем мащаба. На дребно мислим, на дребно мечтаем. И Президента ни е по-читав, и парламента ни си го бива.

Защо се мотаем? Защо хабим ценна енергия в протести? Зарежете Орешарски, после ще го оправим. Давайте да превземем Америка, докато някой не ни е изпреварил!

И без въпроси как и с какво. Стратегията е ясна. Нападаме с лъкове и стрели. Ще си ги поръчаме от Китай, директна доставка до американския бряг, а докато пристигнат – ще се изнесем с плуване до там.

Нямаме време. Все пак на тази нова година Скалистите планини ще присъстват с основание, а не попогрешка в презентацията на Президента ни.

Напред! Ако се провалим и ни арестуват – ще се представим за румънски цигани.

Как се прави торта

Идеята на тортата е крайното творение да представлява тържество на сметаната, шоколада, захарта, ягодите и всичко, което се сетите – при това в излишък.

Поради тази причина първото нещо, което тряба да направите преди да започнете кулинарните действия, е да се нахраните добре. Така повишавате шансовете да не унищожите напълно продуктите за тортата още преди да сте ги вложили в рецептата.

И понеже няма много време за губене, най-добре да си изпължите набързо няколко яйца.

Хубаво е яйцата да са пресни. Застоелите птичи ембриони носят риск от неприятни заболявания, често свързани с престой в усамотителни помещения, облицовани с фаянс и налична течаща вода.

Добър фаянс не се намира лесно. Още по-трудно е да се намери качествен майстор, който да облепи сервизните помещения, без да си остави ръцете или недай си Боже главата, ако припадне пиян.

Алкохолът по принцип е неразделна част от трудовата дейност. С негова помощ часовете, за които се полага надница, минават неусетно и докато си погледнеш часовника – деня минал и вече се стъмнило.

Нощно време повечето нормални хора спят. Някои страдат от безсъние, но за тях са изобретени хапчета, които се изписват с рецепта.

Освен качествени продукти, необходимо е за тортата да се приложи и правилната рецепта.

Докато яйцата се пържат, сипете си едно малко. Не бързайте да вадите продуктите от хладилника – там качеството им се съхранява най-добре.

В хладилника е хубаво да скриете и всичките си пари. Това е последното място, което крадците проверяват. Ако пък парите са ви толкова много, че не остава място за храни и напитки, то ще трябва да се примирите, че няма как да държите вкъщи малотрайни продукти.

Снабдете се с консерви и сухи запаси, а ако ви потрябва нещо по-така – може да изпросите от съседите. Все някой ще ви услужи, хората ще ви мислят за беден, а чрез икономиите ще уможавате богатството си.

За да се изпържат все пак яйцата, няма да е зле да включите и котлона. Тъй като вече така или иначе прекалихте с аперетива, най-добре изобщо не ги пържете и ги изсипете в канала. Не е необходимо да изхвърляте тигана, той е годен за втора употреба.

В магазините за дрехи втора употреба имало и такива, дето никога не са носени. Това със сигурност означава, че в магазините за нови дрехи има и такива, които са носени. Има магазини, които обявяват такива намаления, че да се чуди човек каква надценка са давали преди това.

Тортата не е нещо, което може да изядете сами. Всъщност, разбира се че можете, но когато я приготвяте собственоръчно, някой трябва да изрази възхищението си.

Подходяща аудитория са хора на диета, ортодоксални вегитарианци и диабетици.

Продуктът се презентира, след като бъде напълно завършен, с подходящия апломб и няколко фойерверка. 

Тъй, като все още сте на ниво „предварителна подготовка“, не канете никой. Оставете тялото си в покой, докато организма преработва алкохола, с който очевидно прекалихте.

Преди да полегнете, минете през банята, след което броенето на овце ще ви унесе в сладка дрямка, без да с необхдими хапчета.

Когато се събудите махмурлука ще е толкова осезаем, че ще е избил от главата ви за година напред идеята за приготвяне на торта в домашни условия.

Сиротни

Те се казваха Братан и Ния. 

Бяха двойка сиротни души и на всичко отгоре имаха нещастието да обитават най-бедната държава в Европа. Живееха зад решетки.

Не стига това, ами и дълголетници. Поне 50 години ги чакаше тази тежка съдба, докато крилата им бленуваха висините, а в сънищата си виждаха скалистите планини.

Братан и Ния. Двойка скални орли, жители на Софийския зоопарк.

Един ден, преди десетина години, мимолетно ги споходи щастието. 

Бяха посетени от един странен човек, също приличащ на скален орел. Последва кратка публична церемония, след която Братан и Ния се оказаха осиновени. Издръжката им струваше 30 лева на ден, но те бяха птици и то зад решетки – как да изкарат и една стотинка. Но този добър човек дойде, обграден от камери и фотоапарати, и се погрижи за тях.

Благодарение на неговата милостиня двете птици щяха да получават дневната си дажба от месо – нещо, с което, ако бях на свобода, биха се справяли и сами.

Целта на благодетеля им беше чрез тази мила постъпка да добави зрънце светъл PR в кампанията си за кмет на мрачната балканска столица. Та на кой би хрумнало иначе да осиновява скални орли?

Малко по-късно синия-орел-кандидат-кмет кацна по обедно време вземе своята дажба храна в компанията на неподходящ субект и като преяде, беше брутално отстранен от високоморалната синя партия, която го беше издигнала на предстоящите избори.

Истината е, че на тази партия й пукаше за високия морал толкова, колкото и за скалните орли. Едните търсеха цаката на другите и накрая Братан и Ния го отнесоха, тъй като отпадна необходимостта да бъдат осиновявани.

Сега двете птици изпитват свенлива гордост. Все пак, макар и за кратко, настоящия премиер е бил техен баща. Сега е техен ред да му върнат услугата. Пазят му клетката зад решетките и винаги са готови да му намерят местенце при тях.

Линк към старото сбитие.