MicroHTC

Може да съм назадничав, но не мога да се сетя за какво му е на човек телефон с две операционни системи и още по-малко разбирам за какво му е на човек едната от тях да е Windows Phone.

През септември Steve Ballmer от Майкрософт сподели, че софтуерния гигант е „изпуснал лодката“ по отношение на смартфоните. Човекът е в оставка и просто назовава с думи очевидното. При пазарен дял от 3,7% компанията, свикнала да е пазарен лидер и монополист, изглежда като пълен аутсайдер.

Моето мнение като потребител, опитвал достатъчно платформи е, че въпреки солидната армия от врагове, мятъщи линукси по прозореца и тук там някой епъл-фен, Windows е най-добрата КОМПЮТЪРНА операционна система за масовия потребител, а последния им продукт Windows 8 (преди предстоящия на 18 октомври ъпдейт) е от първа класа. Много силен ход е масовото налагне при ултрабуците и това определено е точка в актива на Майкрософт.И тъй като темата ми са мобилните телефони, няма да коментирам тук нитопредимствата, нито многото недостатъци на операционната система за компютри. Ще изчакаме версия 8.1 и ще видим.

И все пак – всяка жаба да си знае гьола.
Windows Phone се оказа до такава степен в дъното на всякакви класации, че дори оптимистите и крайните почитатели не са убедени, че следващия им телефон би бил със същата операционна система.

Ясно е, че все пак нещо трябва да се направи. Майкрософт не са свикнали да се предават без битка – само си спомнете (ако изобщо го ползвате) за любимия им Internet Explorer, когото не спират да подобряват и все по-зле става..

Първата стъпка беше придобиването на Нокия. И те доста лодки поизпуснаха, докато се чудеха да развиват ли Symbian, нова система ли да създават, да повярват ли на тъч-скрийните и изобщо какво и как се случва в този свят, та от пазарен лидер се превърнаха в трошачка за орехи. До тук добре – дано Майкрософт знаят какво да правят с придобитата компания за телефони, защото Гугъл определено май още не са сигурни как да използват тяхната Моторола. 

Та като си изпаднал в беда най-добре е да потърсиш други събратя по неволя. Едните ги купуваш, при другите (HTC) отиваш да си поплачете на рамото.
Тайванската компания също успешно затъва, в резултат от няколко погрешни бизнес решения и сега отчаяно се надява на поредица от елитни флагмански апарати да успе да оцелее или поне някой да я придобие.От юни 2013 HTC не е пускала на пазара Windows Phone базиран апарат и сега е интересно дали ще поддаде на безумното предложение от страна на Майкрософт – а именно добавянето на Windows Phone като втора операционна система към смартфоните с Андроид. 

От гледна точка на HTC - защо не? Майкрософт пари няма да им искат за това, дори като гледам отчаянието им – може и да платят, за да се стигне до сделка.
От моя гледна точка – не, благодаря. Не ми трябва. Знам какво е Windows Phone и няма нужда някой насила да ми го напъха в ръката, та дано размисля.
От гледна точка на Майкрософт.. незнам на какво разчитат. Нима наистина допускат, че като се лепнат на гърба на Андроид като алтернативна операционна система имат дори и минимален шанс да бъдат предпочетени при пряко съревнование? Та по този начин ще убедят още повече потребители в недостатъците си. 

Всъщност сетих се. Ето каква е идеята: през второто тримесечие на 2013 Андроид е със 79,3% пазарен дял. Ако се бяха сетили по-рано на всеки смарфон с Андроид да се лепва по един безплатен Windows Mobile, сега и майкрософсткта система щеше да е с пазарен дял 79,3%. Хитро.

Източник на данните: IDC

 

С Джобс в джоба

След филма Джобс (http://jobsthefilm.com)  много неща ми станаха ясни и вече не гледам на вманиачаващия продукт iPhone с чак такова недоумение. Е, все още ми е трудно да го нарека Smart, по отошение на Phone – иди-дойди, а SmartPhone – няма начин.. Но определено изпитвам уважение към самия продукт.

Тези, които са чели биографията на Джобс могат да ме разкритикуват  още на това място, но признавам си – не съм чел книгата и то не от предубеденост към личността му, компанията или крайната комерсиалност – просто не си падам по такава литература и за това избрах по-лесното – филма.

Та гледайки този приятен филм (съгласен – Пиратите от силиконовата долина е по-интересен) – успях да разбера какво е iPhone и като потребител да „простя“ за всички недъзи, които до такава степен ме разочароваха от този телефон.

Не съм първият, но съм един от първите тук, който се сдоби преди години с красивата епълска играчка. За съжаление много бързо първоначалната еуфория се замени със силно разочарование – много по-силно, ако просто си го бях купил като аксесоар, демонстриращ колко модерен и авангарден съм.

Тези, които се интересуват от тази материя знаят много добре колко напълно стандартни функции липсваха в „умния“ телефон – такива прости и обичайни неща, които и най-обикновеите „пръчки“ за по 20 лева имаха.

Отделно и до ден днешен не проумявам необяснимо (за мен) сложния интерфейс на iTunes и начините за синхронизация с компютър – сякаш всичко е направено така, че нарочно да не прилича на този опростен стил на работа, с който съм свикнал и всичко това облечено в претенциозността на уж по-добра функционалност. А „наплясканите“ по екраните на телефона икони с всички приложения приличат на десктопа на компютъра ми от най-нехайните и хаотични времена.

Няколко месеца по-късно се отказах и си купих най-обикновен Сони Ерксон. Е, играех си с няколко модификации на QTEC (преди да стане HTC) и други базирани на Windows Mobile телефони, но като цяло преоткрих за себе си истината, когато попаднах на HTC Magic и Андроид.

Всъщност цялата тази ретроспекция може би е излишна, всеки е минал някакъв път и е намерил телефона за себе си. Разказът ми показва как аз намерих моя стил телефон и моята операционна система, като продължих да упражнявам чувството ми за хумор на гърба на iPhone и на гърба на гордите му притежатели – и до ден днешен никак не е трудно това.

И все пак ще се върна на филма Джобс и това как все пак приех и поне за себе си си обясних защо по този начин се пръкна това чудо и защо до ден днешен има успех.

Всеки някога и някъде е учил, чел или просто попадал на един от важните постулати в успешния бизнес – системата за налагане на продукт и колко е вжно да накараме потребителите да осъзнаят, че имат нужда от нещо, от което обичайно нямат необходимост. Не когато става дума за хляб или бензин, а за иновативни и авангардни стоки. Основната идея е потребителя да бъде накаран да осъзнае, че  изпитва необходимост от съответното изделие.

Например ако е компютър. Преди съществуването на каквито и да било персонални компютри никой не си е давал сметка, че би му трябвала такава машина – няма какво да я прави, не знае какво би получил от нея, или какво би създал.

В самия филм изобщо не беше показан iPhone – което е много добро решение на екипа. На практика чрез елементи от живота на Стив Джобс се обяснява самата идея на Apple, незвисимо дали става въпрос за компютър, айпод или телефон.

Действието започва с представянето на първия айпод, след което се връщаме в самото начало при младия Джобс, а към края всичко леко приключва на бързи обороти. Могат да се търсят забавни намеци, разбира се – особено когато Стив Джобс с вид на класическо хипи води по телефона гневни разговори с несериозни инвеститори на поляната пред къщата на родителите си, крачи изнервено, а в едната му ръка пластмасов апарат, в другата – слушалка, и жицата се плете из краката му..

Та като изгледах филма и си върнах лентата на спомените, мога да кажа това:

По времето, когато се появява iPhone вече съществуваха смарфони. На Symbian или Windows Mobile платформи, с тъч скрийн – но със стилус, и повечето оборудвани минимум (сякаш за всеки случай) и със стандартните бутони.

Тези апарати по дефиниция са доста по-големи от обикновените телефони – къде заради необходимостта от голям екран, къде заради по-тежкия хардуер.

Масовия потребител с основание ги подминаваше – те са някак по-бизнес ориентирани, на мода бяха все по-малките и тънките телефончета.

В един момент се появяви iPhone и заявяви следното:

На мен ми е достатъчен един бутон. Не ми трябва стилус, не ми трябват копчета, не ми трябва QWERTY клавиатура. Докосвате ме и аз ще ви слушам. Лесен, прост и интуитивен за управление.

Аз съм за забавление. Приличам ви на айпода ви с подобен екран? Е, аз съм същото, но с камера и сим карта.

Аз съм престиж. Не се състезавам с другите, аз тичам в друга писта.

Да ме притежаваш е стил, стандарт, начин на живот и ще трябва не само да ми простиш недостатъците, ами и да се гордееш с тях.

..достатъчно с опитите да говоря от името на iPhone. Фактът, според мен е, че този продукт даде възможност на всеки да е със „смартфон“ без да се натоварва с много смарт. Всеки да е специален, принадлежен към каста, без много да се мъчи и напъва. Какво лошо?

Това е маркетинг и бизнес. Apple са създали продукт, който въпреки несъвършенствата (или пък именно заради тях) се продава доста добре. Колкото и кисели критици да имат сред конкурентите на пазара – и те биха били щастливи да могат по този начин да продават недоразумения.

Това е като да успееш да продадеш автомобил на някой дядо, като наблъскаш таблото му с всякакви екстри – GPS Navigation (помните ли какъв смях падна с разработката на Apple за iPhone, която трябваше да конкурира Google Maps?), блокажи на преден и заден мост, уреди за нощно виждане, парктроник, радар за синхронно шофиране и всякакви други джаджи, като знаеш, че на дядото едва ли ще му потрябват (а и тайно се надяваш никога да не му потрябват, защото повечето уреди са бутафорни).

Гледах наскоро едно ревю на CNET, сравняващо Android 4.3 и iOS7. Един експерт се мъчи на два телефона, дори за непредубедения си личеше, че зеленото роботче доста по-добре се представя като възможности (макар, че подобно предимство и при Android 2.1 би се забелязало). Все пак накрая човека консенсусно обобщи: Изглежда, че андроида има предимства, но iOS си има своите последователи.... и се пак ако ви се занимава с персонализиране, използване на мултитаскинг, дрън дрън дрън.. та Андроид е за вас..

Аз съм си избрал телефон и система. Вие също. Останалото е чист бизнес. Браво Apple!!!

ЗА пушенето

Няма как да не кажа и аз нещо ЗА пушенето. Едва ли ще е ново, едва ли ще е оригинално, а шанса да предизвика някакъв ефект е още по-малък.

Започвам със стандартната декларация за принадлежност към някоя от групите: аз съм пушач. Не твърдя, че е полезно и често (особено сутрин) усещам ефекта на прекаляването с този вреден (да, вреден) навик.

Въпросът май наистина опира до лицемерие. И то по няколко направления.

Първо: Не само тук, но и в глобален мащаб това е един експеримент по отношение на търпимостта. Както корпоративна, така и на отделния индивид. До кога и до каква степен може да бъде осъществяван натиск и това не касае само цигарите, а и отнемането на редица права, свързани с личния живот, данни, информация и т.н.

Понеже все пак за тютюнопушенето съм се разписал – няма да обсъждам нито google, нито Big Brother, нито подслушванията и така нататък. Факт е, че в Цивилизацията вече има квартали, където е забранено пушенето, тук се спомена по едно време, че и в колите ни ще забранят да пушим, докато шофираме.. Аз вярвам, че българския синдром „по-католик и от папата“ съвсем скоро ще доведе до едновременно прилагане на всичкия челен опит от най-крайни рестрикции.

Второ: Много зависи кой какво предлага. Ако предложението е на моята любима партийка – оо, да, това е прекрасна идея. Много е европейско някак да пафкам пред ресторантчето, а вътре като влеза да мирише на бебешка кухня, пелени и вкиснато. Така пуша по-малко, брей, здравословен живот направо.  Добре, че е европата (то и америката, нали от там тръгна) та с бой и принуда да ме накара да пуша по-малко. Изобщо и обобщено: каквото предлагат нашите винаги е най-доброто, каквото предлагат вашите – тъпо и неправилно.

Трето: Оправдание на действия без никаква мисъл. Това обикновено е последния довод в подобни спорове. Нещо от сорта на: добре де, САЩ го направиха, Европа го направи – е ние ли сме най-умните, та да разсъждаваме за това? Добре, няма да разсъждаваме.

Четвърто: Защо да не забраним подобряването на вкуса на цигарите, ароматизирането, слим версиите, електронните цигари.. Ами да, следващата стъпка е се задължат производителите да ги правят дори още по-вредни, та да облечем логиката си в практически резултати.

Пето: Ще преинача примера с басеините за пикаещи (наистина гениален пример, няма що). Ами то така трябва да се забранят басеините изобщо, защото мокрят. Нека всички басеини са празни, та ако тръгне вътре да влиза някой дето не може да плува да не се удави. Къде бъркам – та нали ако някой влезе в зала за пушачи не очаква вътре да намери зала за тихи игри от предучилищната възраст? Никой не натиква насила непушачите при пушачите, освен ако самите те не се имат за безмозъчно стадо.

Шесто: Какво ли ще стане, ако всички поумнеем и спрем да пушим? Разцвет на здравеопазването, безсмъртен живот и процъфтяваща държава? Или тъкмо обратното? Дали тогава лицемерието няма да принуди – и то не само в България – да се появят информации по отношение на никотина, които до известна степен да го реабилитират, защото нашите пари са им нужни? Нужни и то на всички – пушачи, непушачи, пикаещи, пикльовци и еко-астматици!

Седмо: Когато ограничваме нещо, то става по-скъпо. Не вярвам в следствие на глобалните атаки големите прозводители на цигари да са преживели огромни загуби – нито от свито производство, нито от многомилионните обезщетения. Така, както държавите си позволяват огромен акциз върху такива стоки (ок, приели сме го това), така и производителите могат спокойно да увеличат търговската си печалба, която и без това се губи сред с пъти по-високите налози.

Осмо: Хайде пак малко лицемерие в наш стил. Избори – и естествено другата партия се загрижила за ресторантьори, хотелиери и покрай тях и нашите димящи душици. Да де, ама после се поразсея. И сега обаче нали уж застудя – отново се сети и ще се внася промяна в закона за здравето. Някак прилича на игра на карти, като някой стиска козовете и цака с тях един по един като му потрябват.

Е за това много дразни тази забрана. Защото лицемери се правят на луди и това не са само политици, ами и уж нормални хора от всички прослойки. Промиването на мозъци е стигнало до там, че по филмите е ОК да се изпуши една цигарка с марихуана, докато ако въобще някой запали нормална цигара това означава някое от изброеното: 1. По този начин се показва, че действието се развива преди много години; 2. Пушачът е със сигурност крайно отрицателен герой; 3. Ако не е чак такъв боклук то или ще ги откаже на края на филма, когато доброто побеждава, или ще умре от коварна болест, или ще направи пожар.

Далеч съм от идеята да се рекламира пушенето. Добре, това е порок. При мен – един от многото пороци и е моя работа как ще се справям с тях. Може би и лицемерието е един от пороците ми, но това не ме прави сляп.

Та ако все пак се промени регламента с тютюнопушенето ще си е радостна новина. Ама пак някак с горчив лицемерен привкус.

P.S. странно.. из фейсбук се появиха отчаяни постове на типове, които ще емигрират заради евентуалното връщане на пушенето В ЗАЛИТЕ ЗА ПУШЕНЕ, други, които обвиняват комунистите за рака на белите дробове...... и сред лайкналите тези постове виждам хора, които не само пушат, ами с усмивка приемат по заведенията псевдо-пепелниците, които нелегално и тайно им се предлагат......

Драйвър ин дъ рейн

Заваля дъжд. Гражданите вместо чадъри и дъждобрани навлякоха автомобилите си и излезоха по улиците. Така де – климбучка се малко газ в бутилката, няма да се мокрим.

Това е и удобен момент да си припомня правилата за движение. Едно е да си пешеходец, съвсем друго да управляващ автомобил. Шофирането е като карането на колело – не се забравя.

Само дето от последното припалване на опела улиците съвсем са се напълнили с идиоти. Постоянно гледат да те засекат, давам си мигача, а те – изобщо не им пука.

А, едната чистачка ми е за смяна, нищо. То и другата не е добре, но сравнено с тази си чисти.

Сега тук преди време нямаше светофар, пък сега са сложили отделна секция за надясно. Е, ще чакате, аз съм направо, бързаците сте в лявата лента, ама и без това като пусне за направо няма как да загасне и зеленото за надясно.

Опа, опелчето гасне. Абе дано не е за ремонт. Май съединителя не отделя на същото място, сигурен съм, няма как да забравя. Ей, защо всички някак ми се навират пред колата?

Сега тука някога имаше дупка. Ясно, всичко е локви, ама мен не могат да ме излъжат. Ще си мина бавно. Ооо, този отпред нещо заобикаля, старо куче, минавал е от тук наскоро, я шахта, я канал, аз ще заобиколя още по пинизчийски.. алоооо какво бибиткаш, прибери се малко към тротоара, къде си се залетел, насрещно тва онова, има място за всички!

Абе нещо ми се потят стъклата. То и аз се потя де, ама потника ще попие. Виж, стъклата са проблем. Я вентилатърчето? Вече не чувам радиото. Духа като фурия, ей.

Духа ама.. Нищо не прави. Отвън мръсно, отвътре потно. Да го духа. Ето тази салфетчица сега ще забършем..

Еее най-после знак като хората. Това е моята лента. От тук все направо и готово. Абе какво бибиткат сега. Добре, зелено е, ама от къде да съм сигурен. Този отпред хубаво тръгва, ама от къде да го знам. Потегля на свой риск. Ето го светофара, зелен та зелен, значи хайде и аз ще тръгна. Съединител, първа.. първа.. хайде де.. опа.. отпускаме и потегляме. Еее, бибитка, бибитка, яж ми бибитката, минах на жълто, ти ще чакаш. Бързаш, а?

Що ми беше да тръгвам с опелчето? Да се почувствам и аз шофьор. Нека си карат тея диваци. Спокойно. Ще се оправи времето, ще ми свърши газта..Ще се кротна.

После ще падне сняг и пак съм на пътя. Само малко.. но достатъчно.

Инхалации за Юксел

Изпитвам страх от това някой да се задави пред мен. Поради това следя с повишено внимание новините по БТВ, особено когато там е Юксел Кадриев. За мен не е никакво успокоение, че в една толкова професионална медия със сигурност има подсигурен асистент, който в критичния момент да хлопне Юксел по гърбината, та да изплюе новината, с която се е задръстил.Имам чувството, че там трябва да съм аз и да поема спасителната мисия в свои ръце.

И как не – като устата му постоянно лепне на тоя човек и жертви на това явление падат всякакви гласни и съгласни и никой не се сеща една чаша вода да му подаде. Дори напротив – при всеки такъв случай (тоест всеки път, като поеме думата от аутокю-то) – партньорката му на екрана едва сдържа смеха си, а горкия Юксел простодушно се присъединява към веселбата, което допълнително влошава сполетелия го задух.

Сигурен съм, че ако под внушаващото мащабност декорно бюро господин Кадриев постави леген, пълен с гореща вода и подходящите билки, би могъл да инхалира при всеки удобен случай и това вероятно би подобрило комуникацията му с аудиторията.

А ако потопи боси крака в същия този леген – това неминуемо ще върне и Ани Салич в най-гледаните новини.

Добруджа, Сакар, Видин, Кулата

Ако се вгледа човек в картата на това, което е останало от България – може да я определи на козя кожа. Ами защо не – някои държави приличат на ботуш, други на нищо не приличат. Нашата е козя кожа – одрана и опъната да съхне.

С малко повече въображение може да се добави и бащата на нацията. Президентът наш носущний, който и за майчица може да мине. Например - как се е проснал върху кожата, затиска я да не я отвее вятъра на изток, гръбнака му – Стара планина, ръчичките затискат Добруджа и Сакар, а крачетата.......е, не са разкрачени чак толкова между Видинско и Кулата, ама и те някак затискат ли затискат.

Така както лежи по корем и брани територията, само се молим да няма някой въздушен удар по възвишенията. Макар, че те са продукт на скалистите планини, нали така?

Тази тема за Скалистите планини се изтърка. Сбъркали презентаторите, голяма работа, нова година, ново слайд шоу. Изобщо шоуто си е важно.

Гледам го нашия човек на сесията на ООН – изглежда така, сякаш е изваден от френска комедия и всеки момент ще каже някой виц. С тънък тарикатски глас дърдори на английски, скрита усмивка сякаш е татуирана на лицето му, а сърцата ни се изпълват с гордост.

Всичко хубаво, но дали козята кожа може да се опази от ехо, отражаващо се в миналото , а зиналата уста, произвела звука го очаква за да го погълне обратно, сдъвче, преглътне и........?

Атака след атака

Изобщо не ми се коментира Волен Сидеров. Господинът е пич като всички останали – кой от комунист станал десен, защото там имало място за него, кой от десен – ляв, защото не успял да стане кмет на София, въпреки, че осиновил белоглавия орел в зоопарка...

Като казах зоопарк – та се връщам на темата Атака. Първо – задължително – се включвам в общия хор. Помним ли инцидента на магистралата? Май на тунела нещо беше.. Ааа дали някой си спомня как Волен (е, няма как да не бъде отново споменат) се напи в самолет на немските авиолинии и буйства, заплашва, имаше някакви простотии..

А, сега пък отишли да чукат на нечия врата в Брюксел и като не им отворили отишли в една кръчма, там си поръчали шампанско и грапа, пък пили пили, „пили със зели“ (брюкселко „зели“) , после залели палачинките с олио и нямали пари да платят сметката. Волен? Е, сори, ама тоя път не бил там. За разлика от микрофон на БТВ, който може никъде да не е, ама където трябва е.

Та така с Атака, а така. Смятам, че тази партия не се харесва по две причини:

Първата, поради която нормалните хора не я харесват: Ами дразнят. Защото показват преекспонирано, черно-бяло всичко, което по Бай-Ганьовски мразим не само в политиците, ами и изобщо в нравите на обществото ни.

Втората причина, поради която политиците не харесват Атака – защото прекалено очевадно показва това, което всеки един от тях на практика е. Някак като вадене от подсъзнанието на най-долните им попълвновения, облечени в благоприличен пуританизъм.

Хм, май и нормалните хора, и политиците не харесват Атака по една и съща причина.

Добре, но някой все пак гласува за тази партия. Кой?

Сещам се за едни снимки. Не тези, които стояха в кабинета на Волен (строг, укорителен поглед, широки плещи, тен тип Банкя съншайн).

Едни други, чернобели, с които също се злоупотребява – на практика са произведение на изкуството. Сериозно го казвам. Защото са естетическо арт еротично ъъъ такова. Голия Волен (Гола-Воден).

...Един приятел отиде наскоро във Флоренция. Каза, че там имало статуя на Давид от Микеланджело – и на статуята оная работа била малка, защото не било естетично по онова време някой да се хвали с размери.

Преди да потегли, той каза, че ще се снима със статуята в знак на солидарност – прояви скромност относно собственото си мъжко достонство.

Е, като се върна ми каза, че не успял да се дореди за снимка, толкова огромна била опашката.

Та – кой гласува за Волен ли? Ами припомнете си снимките....